​Лъжата като истина или как национален клеветник „опровергава“ CNN

Малка група лица упорито пречи да се постигне обществен консенсус в оценката за спасяването на българските евреи

Георги Боздуганов

В своето интервю за CNN цар Симеон II (виж ТУК, б.р.) специално отбеляза ролята на цар Борис III, висши български духовници и политически дейци за запазването на нашите евреи на територията на страната през годините на Втората световна война. Въпросът е важен не само поради международното си значение, а и защото една малка група лица упорито пречи да се постигне обществен консенсус в оценката на тези трагични събития. Реакцията не закъсня.

Публична личност, която от години се упражнява в 

злословене срещу Борис III, 

написа и разпространи поредната си клеветническа статия (виж ТУК, б.р.). Умишлено не споменавам имена на хулители, защото те не го заслужават. Стратегията, която те следват е: да вложат в устата на говорещия думи, каквито изобщо не е казал, за да бъдат “опровергани” впоследствие, да извадят думи от контекста и да им придадат напълно противоположно значение. Ето как се прави:

1. В своето интервю Симеон II никъде не казва, че “България била окупирана от нацистите”, каквито думи му вменява авторката. Точно обратното, той заявява, че цар Борис е направил всичко за да избегне нацистка и съветска окупация. И успява, докато е жив.

2. Симеон II не твърди, че “Македония и Северна Гърция били с немски войски”. Казва, че последната дума в двете области има германското главно командване. Според всички документи, с които разполагаме, части от Македония и Беломорска Тракия са дадени от Райха на България за временна окупация до края на войната без подписването на никакъв акт с международноправна сила. В тези територии навлиза българската армия и се настанява българска администрация, но германските войски никога не ги напускат напълно. В издадените заповеди на командване на Вермахта, още в началото на окупацията, е казано пределно ясно: “В населените места, окупирани от германски и български части, германските военни власти поемат командването.”

3. Изпращането на работоспособните евреи от мъжки пол в трудови лагери с цел тяхното запазване в пределите на страната в противовес на нацисткото искане за изпращането им в Полша, e определено от авторката като “толкова нелепо, колкото да кажем, че комунистите са скрили опозицията в Белене, за да не ги намерят руснаците.”

Кощунствено нелепо 

е единствено подобно сравнение. Мъжете участват в строежа на пътища, железопътни линии и др. Няма данни за загинали хора в резултат на наложената трудова повинност. Нещо повече - България е единствената страна от Тристранния пакт, в която еврейското население нараства през годините на войната и достига 49 172 души. (По данни на Централната консистория на евреите в България от 1945 г.) В комунистическия лагер Белене затворниците са измъчвани, избивани и хвърляни за храна на прасетата.

4. Авторката твърди, че “няма нито един регистриран случай” за издействане на международни паспорти на български евреи от царица Йоанна. Случаят, когато царицата иска и получава визи от италианския посланик граф Мажистрати, е добре описан от Ст. Груев, Е. Силянов и други изследователи на периода. В обобщен доклад на Валтер Шеленберг (началник на външното разузнаване на Имперската служба за безопасност) е отбелязано, че царицата помага на евреи да напуснат страната. Авторката изглежда е забравила, че в своя статия отпреди 3 години е отбелязала съчувствието на Йоанна към страданията на евреите - тя е плакала, научавайки за преминаването на влакове с гръцки евреи.

5. Госпожата обявява за “скандално невярно”, че “Нацистката администрация била изпратила евреите от окупирани Македония и Гърция в Треблинка.” Истината е, че инициативата за изселването на евреите е германска, отговорността за проведената операция също е германска. Запазените документи по въпроса са десетки. Външният министър на Райха Рибентроп цитира на министър Ив. Попов категоричното становище на Хитлер: “в края на войната всички евреи трябва да напуснат Европа, това било неотменимо решение на фюрера, а също и единственият път за решаване на този проблем, които изисквал цялостно решение и частичните мерки малко помагали.” Българската страна не е разполагала с никакви правни или военни възможности да решава дали да бъдат изселвани гръцки и югославски евреи или не. Отговорността на служителите на Комитета по еврейските въпроси, местната администрация и полиция, е дотолкова, доколкото те оказват техническо съдействие на германците в събирането и транспортирането на евреи от двете окупационни зони. По същото време нацистите изселват без българска помощ над 50 000 евреи от Солун и областта. Отделен въпрос е доколко отказ от такова съдействие би застрашил крехкия държавен суверенитет с преврат или окупация на страната от Вермахта, но при осъществяване на която и да е от двете възможности в България едва ли изобщо биха останали евреи. Половин година по-рано изселването им от съседна Сърбия е завършено и тя е обявена за 

“територия свободна от евреи”

6. От всички “опровержения” записани в 6 точки, истина има в последната. Именно в резултат на клеветническата кампания срещу цар Борис III, проведена от Б. Сендов, А. Вагенщайн и други лица, в Израел бяха премахнати “всякакви мемориални знаци в чест на българския монарх”.

Госпожата е добре образована, владее чужди езици и нейните коментарни измислици относно филма на CNN не могат да се приемат като резултат на неразбиране или неволни грешки. И когато повдига въпроса за “неспокойната съвест”, е логично да се запитаме дали тя притежава изобщо някаква съвест, продължавайки да отрича очевидното - съдбата на 48 000 граждани на една държава не може да бъде решавана без последната дума на държавния глава. В случая - цар Борис III.