Мйкъл Джордж Грегъри, роден в Лондонския кв. „Челси” може да се окаже новият ректор на Техническия университет в София. Ученият живее в село Ков и работи в „Страдклийд юнивърсите” в Глазгоу. Баща му е етнически грък, роден в Солун, който емигрира през 30-те г. на миналия век първо в САЩ, а после в Обединеното кралство. Майка му е Мери Колинз, а сестра му се казва Елен. През 1980 г. цялото семейство на Майкъл Грегъри загива при трагична катастрофа.
Новината за бъдещия ректор на един от най-реномираните университети в България вероятно би се оказала медийна сензация, ако в действителност не става дума за виртуален образ, който има амбициите да ръководи елитния ВУЗ. Той не е световен учен, а е изфабрикуван в лабораториите на тайните служби - образцов агент на Военното разузнаване от времето на комунизма и Тодор Живков. Зад измислената автобиография и самоличност на шотландския учен стои реално лице в България. Това е агент „Боян”, утвърден на 3 септември 1974 г. като секретен разузнавач към Военното разузнаване на Българската народна армия (БНА). Зад псевдонима реално се крие днешният проф. Никола Калоянов. Той е бил заместник ректор по научната дейност на Техническия университет в София, а също и декан на катедра “Топлинна и хладилна техника”.
При избора на ректор на университета през 2011 г. проф. Калоянов отново е сред мераклиите за важния пост. Паралелно с научното му израства през светлите години на комунизма се развива и кариерата му на секретен сътрудник – радиста „Боян”, който трябва да бъде прехвърлен като нелегал на територията на капиталистическа Гърция със самоличността на британски учен, да се внедри в структурите на вражеската държава и да донася важни сведения за България и социалистическия лагер. Именно за това военното разузнаване му създава
фалшива биография и чужда самоличност
Проф. Никола Калоянов е вербуван за военното разузнаване още като войник в Пловдив, а преди две години досието му бе разсекретено и обявено от Комисията по досиетата. Любопитното е, че той продължава да бъде държан на отчет и под контрола на водещия му офицер две години след идването на демокрацията – до края на юни 1991. Секретното му досие обхваща два тома, а в него освен собственоръчни донесения за хора и събития, отчети за извършвана подготовка и изпълнение на конкретни задачи, се съдържа и информация за получавани пари и подаръци от ръководството на разузнаването.
Калоянов е роден в Созопол. По линия на майка си има гръцки корен, а още като дете научава от баба си говоримо гръцкия език. Завършва средното си образование в техникума „Вилхем Пик” в София с отлично образование, а в казармата се оказва един от най-добрите радисти. Именно заради тези особености попада в полезрението на разузнаването. Още в един от първите рапорти за Калоянов, подполковник Курдов отбелязва, че „Боян” е интересен, защото може да бъде представен за грък и да се окаже ценен източник на информация. На 6 септември 1974 г. младият Калоянов подписва саморъчно обещание, че „доброволно и съзнателно се е включил в разузнаването и ще изпълнява всички възложени задачи”. Освен това декларира, че е развълнуван от оказаната му
чест да работи за партията като разузнавач
Гръцката линия се оказва водеща в тайната кариера на „Боян”. Една от първите му задачи е да събере и предостави информация за свои роднини от Созопол - поддържат ли контакти с хора от Гърция, как гледат на вражеската страна. По-късно Никола Калоянов завършва ВМЕИ „Ленин” и постъпва на работа в министерството на енергетиката. През 1980 г. става асистент във ВМЕИ в катедра „Топлоенергетика”. Така започва научната му дейност, но през цялото време тя се преплита задкулисно със изпълнение на поръчки на водещия го офицер. Гръцките и кипърските студенти се оказват добра мишена за напористия асистент-разузнавач и той започва да пише обстойни сведения за пребиваването им в България, връзките им с българки, политическите им възгледи, успява да се добере до адресите в родина им, предоставя информация за семействата им. Особен интерес представляват Янис Цангарис и Георгиос Какулис, от които началниците му във военното разузнаване се интересуват.
През 1984 година младият асистент получава неслучайно рядката възможност през онези години да замине на специализация в сроден университет в Глазгоу. Дават му обстойни инструкции каква информация трябва да събира на територията на Великобритания и как да се предпази да не стане обект на разработка от техните специални служби. Връщайки се в България, „Боян” пише няколко доклада за пребиваването си с подробни и точни описания на хората, в които е живял, за близките им, навиците им, адресите им, дори определя ръста на всеки един. Предоставя и информация с подробни карти, нарисувани от него на строяща се военноморска база на САЩ, близо до с. Ков. Шотландската връзка се оказва важна за бъдещата кариера на разузнавача. През следващата година му гостува семейство Лоусън, както и друг приятел – Пол Стръкан, който дори отсяда контролирано в къщата на майка му в Созопол. Тайната мисия на „Боян” е не само да събере от тях определена информация, но и да успее да се добере до документите им за самоличност, да бъдат преснимани, за да могат след това да бъдат използвани при създаването на фалшивата му самоличност като англичанин от гръцки произход. От гостуването на семейство Лоусън разузнавачът събира допълнителна информация за американската военна база. Установява, че приятелят му Лоусън работи като директор по строителството на тайното съоръжение. Контролът на строителството се осъществява от агенти на САЩ. От разговорите си с Лоусън „Боян” констатира, че той има влечение към парите и може да бъде използван за нуждите на българското разузнаване. Придобиването на копия от документите за самоличност на семейство Лоусън се оказва по-рисковано и затова шефовете на „Боян” смятат, че по-лесно това ще стане с паспорта на приятеля му Пол Стръкан. Създават специален план, а разузнавачът трябва да преснима документите му когато отиде да го регистрира в милицията на Созопол.
След посещението на гостите от Великобритания военното разузнаване прави нова подробна фалшива биография на Никола Калоянов, като много от фактите в нея са взаимствани от събраните сведения за шотландските му приятели, а предстоящата задача е да проникне легално в Гърция, но със самоличността на англичанина Майкъл Джордж Грегъри, който иска да се установи да живее в родината на покойния си баща. За целта Калоянов усилено продължава подготовката си по гръцки език. Но тайните планове за реализирането на нелегала в южната ни съседка рухват с падането на комунизма и преврата в БКП на 10-ти ноември 1989 г.
В една от беседите си с неговия водещ офицер в първите дни на демокрацията Никола Калоянов се обявява твърдо против неформалните организации, които щели да съсипят страната ни като Полша. Декларира, че остава член на БКП и няма да промени възгледите си. На 29 януари 1990 г. военното разузнаване подготвя нова актуализирана биография на Калоянов за нелегалната му реализация. Три месеца по-късно през април му правят нова секретна преподготовка в тайна база на военните. Тогава в документирани разговори с командирите си доцентът от МЕИ, превъплатен и в ролята на разузнавача „Боян” изразява опасения от политическите действия на СДС и ги окачествява като неправомерни. Притеснява се, че
ако сините дойдат на власт,
това може да се отрази на работата му като разузнавач, а службата да бъде прочистена от комунисти. Оказва се, че вятърът на промяната съвсем не се е отразил на мирогледа на учения Калоянов, който продължава тайно да бъде верен на партията БКП и на Военното разузнаване. Успоредно с това обаче го ласкае, че го канят на работа в Глазгоу, а името му попада в първата група от учени, които заминават по линия на научния обмен за Шотландия. „Боян” даже информира прилежно офицерите си, че почва частен бизнес и създава фирма „Таврос”.
В биографията на именития професор има и един любопитен акцент. В разговор с водещия го офицер се оплаква, че докторската му дисертация не върви по идеологически причини. Грешките идвали, защото българските учени се доверявали сляпо на американските учени по отношение на програмните теории на ЕИМ. Само няколко години по-късно обаче научният колектив на проф. Калоянов, в условията на демокрация и свободен научен пазар печели награда именно в САЩ с проект за енергийно обследване на жилищни и други сгради.
Досието на проф. Калоянов, разкриващо битието му като таен разузнавач не съдържа почти никаква сериозна и важна информация за националната сигурност на България. „Боян” е бил използван просто от комунистическите тайни служби като обикновен информатор на доноси за хора от близкото му обкръжение и в това може да се убеди всеки, който надникне в досието му. Но паралелно с това му е създавано измамното усещане, че го очаква важна мисия за държавата. Сградата на Техническия университет и кабинетът му пък често са били използвани от службите.
Днес ученият, с тайно битие на разузнавач се е запътил към ректорския стол в Техническия университет. Смяната на ръководството предстои до седмици. Вероятно приносът на професора за родната наука е много голям и важен, но задкулисните му връзки с комунистическите тайни служби и зависимостите му от тях остават да тежат със страшна сила. Обществото е чувствително към тази болезнена тема от близкото минало, още повече когато става дума за образованието и науката. Именно те са шансът ни да променим нацията. А ученият Калоянов трудно ще успее да убеди обществото и да даде гаранция как ще реагира разузнавачът „Боян” когато получи секретното съобщение за тревога: „Намерих книгите, които търсиш. Делчев”.