Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Най-после добри новини, граждани, в този пълен с поводи за песимизъм свят. Сигурно защото е Коледа. Или може би, както някой невежа сигурно мисли - защото вече така пощуряхме, та кръгът на ненормалното се затвори и се връщаме в нормалността.
Де да беше така! Ама не е - пощуряването не се движи в кръг, а в спирала. Ако трябва да съм съвсем точен – възходяща спирала, която обаче ни отнася все по-дълбоко в л…та.
Не знам защо трябваше да бъда чак толкова точен, но, както и да го погледнеш,
обещаните добри новини са факт
Първо - няма да има второ правителство с третия мандат. Малко аритметическо излезе това, но вие разбирате какво казвам. Нали не сте от онези 41 на сто български ученици, които, както показа изследването PISA 2015, са функционално неграмотни, тоест, нищо не разбират, дори ако случайно успеят да прочетат споменатото нищо.
И така – излишно правителство преди неизбежните избори няма да има. Въпросът е оти ручахме жабетата да го съставим. Не, че процесът не беше интересен, в това отношение не можем да се оплачем.
Велики идеи например се родиха за името на бъдещия премиер. А възможността той да се казва Божидар Лукарски направо ме умили до сълзи. И възроди надеждата една моя стара мечта да се сбъдне. Помните ли крилатата фраза на министър Нейчо Неев отпреди 24 години: „Ега ти държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер”. Е, мечтата ми е да вдигнем нивото – някой цял премиер да възкликне същото. Тогава вече наистина ще трябва да разпуснем тази нещастна България и да я съградим наново, белким този път се получи. А Лукарски ми изглеждаше подходящия за целта премиер…..
Другата веселба покрай правителството „Лукарски”, беше за ролята на Атака в и около неговото сътворение. Нали след президентските избори тъй наречените Обединени патриоти се клеха, че остават във формат
„жива скулптура на новата българска Света Троица”,
която изобразява Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, гушнати любовно. А сега май първите двама най-патриотично отсвириха Сидеров. Не е честно, но пък е типично. Обаче ако греша и Сидеров все пак е имал някакъв златен пръст, намесен изотзад в преговорите, то какво мислят и усещат по този повод тъй наречените реформатори. Или те принципно не мислят по тази, само по други, много по-възвишени теми.
Изобщо не ми стана ясно също защо президентът Плевнелиев чак толкова държеше на второ правителство в рамките на този разсъхнал се и изгнил вече Парламент. Да, президентът произнесе доста думи, за да обясни защо, аз ги чух, прочетох и разбрах значението на всяка поотделно. Но не схванах общия смисъл.
Основният му аргумент е да има правителство в името на някаква си хипотетична стабилност. Обаче всъщност много по-голяма стабилност щеше да има в страната, ако Плевнелиев веднага след оставката на Борисов, беше съставил служебен кабинет. Технологично можеше да го направи за три дни. Дори за три часа. А сега не само живяхме повече от месец в напълно излишен период на хаос, практическо безвластие, псевдо-преговори на псевдо-политици и глупави всенародни, включително медийни, обзалагания какво ще се случи, но и ще продължим да живеем в нищото още цял месец. През това време едно печено служебно правителство можеше да свърши доста полезни за страната неща, независимо от обструкциите в Парламента и ограниченията от страна на Конституцията.
А идеята пък Румен Радев още отсега да състави служебен кабинет, който Плевнелиев да назначи, направо изби рибата в мен. Или ми блъсна главата в някаква стена, все тая.
Как изобщо е възможно нормален, десен човек като Росен Плевнелиев, месец предварително да сдаде властта на някакъв ляв и
откровено проруски ориентиран тип,
който и без това предстои да ни трови живота пет години. Тази идея е напълно недопустима от политическа гледна точка и несъвместима с принципите на истинското дясно мислене. Много бих искал да разбера кой умник и как точно е успял да я внуши на Плевнелиев.
А може и сам да си я е измислил, знам ли. Нищо чудно, като имам предвид, че още чакам отговор на подобно питане по отношение на другия голям гаф, белязал неговия иначе достоен мандат – назначаването на Георги Близнашки за премиер на предишния служебен кабинет.
Втората добра новина преди идващата Коледа поднесе Георги Първанов със заявката да се оттегли изобщо от политиката. Явно той през годините неслучайно опитваше да ни убеди, че не всичко в помислите и делата му се състои от корист и мръсотия. Прав е бил, човекът, а ние не му вярвахме, но ето, най-после дойде време да видим с очите си, че е способен и на благородни жестове.
Защото можеше ли Първанов да си стои още дъ-ъ-ъ-ълги години в политиката, да се бърка във важни държавни дела, от които нищо не разбира, да манипулира обществото постоянно, за да гледаме през обърнатия обратно негов политически бинокъл и да ни бие на шах с истински офицери и топове срещу кротките дървени фигурки от нашата страна на дъската? Можеше.
Добре, де, можеше, но само от чисто българска гледна точка. А от руска гледна точка това явно не можеше да продължава повече. Сигурно ви звучи парадоксално, но според мен точно
руснаците са посъветвали агент Гоце,
че е време да отстъпи мястото си на някой по-млад и по-полезен за тях.
Защо ли? Не знам дали помните, но покрай официалната руска награда за Доган и скандала с Решетников, който освети някои руски хранени хора в България, излязох с хипотезата, че това не е грешка или обикновена глупост, а специална операция, част от хибридната война на Кремъл срещу страната ни, която цели подмяна на основния руски екип тук. Иначе казано - цели да разчисти пътя пред нови хора, които с нови сили и повече чувство за отговорност да се заемат с прокарването на руските интереси в България и да достигнат нови висини в това отношение.
Защото досегашният екип в последните години май се измързеляви и легна на старите лаври, без да носи нови успехи. Дето се вика, даже кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН не успя да прокара като хората, без заради слонската им несръчност да се стигне до международен скандал и руска излагация.
Та според мен оттеглянето на Първанов напълно се вписва в логиката на въпросната
хипотеза за смяна на тукашния рубладжийски екип
А ние, българите, трябва да сме доволни, че човекът явно добре разбира знаците от Москва и се съобразява стриктно с тях. Сигурно от опит знае, че в противен случай – ако не слушка и не си пише домашното, а опитва да кръшка - ще го застигне съдбата на Андрей Луканов, Илия Павлов и други знайни и незнайни радетели за повече руска култура в България. Защото Москва не само не вярва на сълзи, но и почита библейската мъдрост „на когото много се е давало, от него много и ще се иска”. Разбира се, с допълнението, че който пък откаже или не може да даде поисканото, след като много му се е давало, отсвирва се със свинец и душата му в геената огнена се праща.
Така, де, почти такъв е смисълът!
Третата добра коледна новина за България е, че „Лукойл” замисля изтеглянето си от страната, както написа Хенрик А. Сьоренсен в сайта bulgariaanalytica.org. Е, не че веднага ще се махне компанията, както бихме искали, а ще се изтегли в следващите две години. Но засега и това е нещо - макар да не се знае кой тогава ще е на власт и дали няма да продаде отново на някакви руснаци бургаския „Нефтохим”. Ако не помните – това беше българското име на комбината, който „Лукойол” експлоатира 15 години за всенародна сметка.
Няма нужда от особени обяснения, за да схванете защо тази новината е добра, само ще цитирам вече спомената статия на експерта Сьоренсен, понеже ако аз ви кажа същото, както бих могъл, мене няма да вярвате, а ще ме обвините, че съм невежа, дето си пъха гагата в работа за специалисти. Та според Сьоренсен изчезването на руснаците от България – първо, ще донесе на страната независимост от чуждо влияние, което досега действа срещу самата ни национална сигурност, второ - ще стимулира развитието на замразената пазарна конкуренция в сектора, трето, ще отвори възможност за влизане на пари в хазната, след като през цялото време досега
„Лукойл” нагло отчита само загуби,
нищо, че е монополист и четвърто – очаква се технологично развитие на комбината, свързано с опазването на околната среда, нещо, което до момента се прави само на думи, а не реално. Така, де, на честна руска дума, както схващате.
Дори само един от изброените ефекти стига, за да искаме да разцелуваме топло дядо Коледа /за по-напредналите – Снежанка/, какво остава – всички заедно.
А казаното дотук ме кара да смятам, че като приносител на всички тези добри новини, които със сигурност развълнуваха сърцата ви, аз лично заслужавам тази вечер Снежанка да ми донесе бутилка вино и да ми постеле легло.