​Лъжите за 22 юни 1941 г. или как Европа щеше да стане комунистическа

75 години от началото на войната между националсоциализма и интернационалсоциализма

Сбъдва се страшното пророчество на Хитлер: „Не националсоциализмът ще се болшевизира, а болшевизмът ще се превърне в нещо като националсоциализъм“

Доц. Момчил Дойчев

На 22 юни 1941 година националсоциалистическа Германия обявява война и напада комунистическия СССР. Двата въоръжени до зъби тоталитарни хищника се впускат в битката си за световно господство. Съветско-комунистическата митология твърди, че „на 22 юни 1941 година започна Великата Отечествена война на Съветски Съюз“. Всъщност влизането във войната на СССР започва на 17.09. 1939 г., когато Червената армия напада подло Полша в гръб от Изток, докато тя геройски се сражава с хитлеристка Германия на Запад. Това става, защото от 23.08.1939 до 22.06.1941 г. Хитлер и Сталин са съюзници. Съюзници за подялба на Европа чрез война. Съгласно тайния протокол от пакта за ненападение между тях , известен с названието „Рибентроп-Молотов“ /за да се прикрие, че става дума за съюз между Сталин и Хитлер/, Европа е разделена на сфери на влияние между хитлеристката и сталинистката империи. Инициатор на този пакт е Хитлер, който нетърпеливо чака да нахлуе в Полша. Но Сталин с този пакт за подялба на Европа и всъщност за световно господство изиграва Хитлер.

Само че съветската историография след 1956 г. и дори до днес премълчава това. Съветско-комунистическите идеолози и досега

лъжат, че сговорът на Сталин с Хитлер служел на мира

и позволил на СССР да изнесе „отбранителната“ граница на СССР на 300-400 километра на Запад. Всъщност пактът между Сталин и Хитлер е пакт не за мир, а за война. Той обещава сътрудничество във военната, дипломатическата, икономическата, енергийната и други области, но всъщност е съюз за подялба на Европа. Еднакво мотивирани от две сходни идеологии за световно господство – на националсоциализма и на комунизма, еднакво мразещи индивидуални права на хората, демокрацията и свободата, еднакво отричащи и либералните , и християнските ценности, двата тоталитарни хищника се вчепкват в битка на живот и смърт.

Комунистическата историография до 1956 г. лъже, че войната била „свещена и отбранителна“ за „миролюбивия“ СССР, който „вероломно бил нападнат от фашистка Германия, без обявяване на война“/последното е груба фалшификация/, сякаш Сталин, въоръжен до зъби не се готви за същото, което прави и Хитлер, изпреварвайки го с не повече от две седмици.

След развенчаването на т.нар. „култ към Сталин“, съветските историографи лъжат, че СССР не бил подготвен за война и с това обясняват мълниеносните победи на Вермахта над Червената армия до началото на зимата през 1941 г., позволил на немците да стигнат на 20 километра от центъра на Москва, а през 1942 г. и до Волга и Сталинград.

Сега неототалитарните историци в Русия отново спестяват част от истината. Те вече признават, че „Съветският Съюз се готвеше за война доста сериозно“. /“Россия сегодня“, 21.06.2013/ Но по навик лъжат, непризнавайки, че Сталин се готви за нападателна, а не за отбранителна война. А това обяснява изненадата, че са нападнати и първоначалните огромни успехи на Хитлер. Вместо това днешните руски историци отново повтарят глупостта, че Сталин повярвал на Хитлер и се страхувал да не го провокира! /Наталия Лебедева/. Сталин не вярва на най-близките си съратници и подлоги, на многобройни шпионски донесения, та ще вярва на Хитлер!

Поскомунистическите идеолози на Путин

дори отричат, че Сталиновия СССР и Хитлерова Германия са били съюзници! Според руския историк Владимир Симиндей това били „спекулации“:

„Няма никакви документи, свидетелстващи, че СССР и Третият райх са били съюзници. Документите регулират съвсем други сфери, те засягат въпросите за ненападение, границите, търговията.“ /пак в „Россия сегодня“/

Интересно как така без да са били съюзници са си поделели не само Полша, но и Европа? Без договор за нападение и война против Полша? Как така „миролюбивият“ СССР окупира балтийските държави, Бесарабия, Северна Буковина и започва война за да завладее Финландия, за което е и изключен от Обществото на народите? Как за малко СССР не влиза в Тристранния пакт, стига разбира се Хитлер да му бе позволил да окупира България и Проливите. /Чак тогава Хитлер разбира окончателно истинските намерения на „приятеля“ си Сталин и заповядва приключване на работата по операция „Барбароса“/. Как така не са били съюзници, когато изповядват сходни идеологии и имат еднотипни престъпни социалистически режими, а Рибентроп възторжено пише на Хитлер, че сред съветските главатари се е чувства както в своя родна, националсоциалистическа партийна среда?

Днешните историци на Путин не признават очевадни факт, че без пакта със Сталин, Хитлер не би посмял да нападне Полша. Това те наричат „фалшификация“. Всъщност ако не главен подпалвач, то солидарно с Хитлер Сталин е основен виновник за разпалването на Втората световна война. Разкритите документи показват, че зад външно миролюбива реторика на СССР, в истинските, скрити доскоро за историците текстове се виждат истинските агресивни намерения на Сталин, много по-мащабни от тези на Хитлер. Сталин планира „освобождение“ не само на Полша и Германия, но на цяла Европа. В плановете на „Операция „Буря“ се предвижда съветските войски да окупират цяла континетална Европа. И това е планирано много преди Хитлер да планира нападение срещу СССР.

Постсъветските историци на Русия фалшифицират не само исторически факти, но дори обвиняват други за започналата война. В официален документ на Министерството на външните работи на Руската федерация се твърди, че

виновна за започване на Втората световна война била ... Полша

Руският военен историк Сергей Ковальов обвинява поляците, че се отказали да изпълнят напълно основателните искания /!/ на Хитлер и Сталин да предадат части от своята територия, поради което се наложило да бъдат завладени от Хитлер и „освободени“ от Сталин! И вестник „Дума“ публикува тази нагла неистина за да ни покаже колко „обновени“ са българските комунисти.

Наистина най-важните документи се крият от криминалните наследници на КГБ. Но и без тях достатъчно ясно прозира историческата истина.

Например как може да се обясни фактът, че нападението на Хитлер се оказва внезапно за Сталин? Според Виктор Суворов това е рационално и психологически обяснимо – Сталин знае, че неговата армия в жива сила е в пъти по-многобройна, че разполага в пъти с повече танкове /при това по-добри от тези на Хитлер/, самолети, артилерия и пр. Как при това съотношение на силите Хитлер ще го напада? Съветската /руската/ военна доктрина и досега е агресивна, нападателна, тя провъзгласява да се води „отбранителна война на територията на евентуалния противник“. Така че няма никакво съмнение – Сталин се готви да напада, а не да се отбранява. И само изненадата помага на Хитлер. Ако Сталин бе изпреварил – войната щеше да приключи много по-бързо – и не в Берлин, а вероятно в Париж или дори в Мадрид или Лисабон. Европа щеше да се болшевизира и към 1956 г. вероятно щеше да изглежда като Северна Корея.

Друг факт е масовото предаване в плен на съветските войници в първите месеци на войната. Фактите са неумолими – немската армия пленява над 3 милиона съветски войници и офицери. Това е повече от цялата немска армия на Източния фронт! С какво се обяснява това? Разбира се, огромна част от обикновените руски войници са изпитали прелестите на съветския режим и поставени в безизходица се предават, дори знаейки, че режимът веднага ще ги обяви за предатели и ще репресира техните близки зад фронта. Друга част от руските бойци минават по убеждение на страната на Германия и под ръководството на ген. Власов се бият срещу комунистическата власт за освобождението на руския народ от комунистическо иго. Трета част от насила мобилизираните балтийци и украинци директно минават на страната на Вермахта – войниците избиват комунистическите офицери и комисари и с развети национални знамена отиват да се бият за освобождението на своите народи от Сталин. Народите на Балтийските републики и Украйна посрещат с цветя немските войски като освободители. И тук се проявява глупостта на нацисткия режим. Вместо да провъзгласи Освободителна война , той започва да се държи като окупатор свиреп колкото съветския. Вместо да върнат земята на селяните, нацистите запазват колхозната система, работници се изпращат насила да работят в Германия, националната интелигенция /доколкото Сталин не я е избил/ се доунищожава. Хитлер позволява армията на ген. Власов да се бие чак през 1944 г., когато вече войната отива към своя логичен край.

Интересен епизод от историята е, че когато научава в първите дни на войната за огромния брой пленени руски войници, за количеството на пленените и унищожени съветски танкове и самолети, артилерия и пр. Хитлер благославя Провидението, че му е подсказало да нападне пръв.

Какви са поуките от 22 юни1941 г.?

Ако правителствата на свободните народи бяха рационални, нямаше да се стига до недостойните сделки първо с Хитлер, а после и със Сталин. Войната можеше да бъде предотвратена още в Мюнхен. А „политическият реализъм“, проповядващ да се подпомага единия диктатор против другия по време на войната можеше да бъде избегнат.

Не бива да забравяме и две пророчества, които се сбъдват в наше време: „Фашистите на бъдещето ще се наричат антифашисти“ – предсказва Чърчил и това виждаме как става днес непрекъснато пред очите ни – и на Запад, и на Изток. И още по-страшното пророчество на Хитлер, но в същия дух: „Не националсоциализмът ще се болшевизира, а болшевизмът ще се превърне в нещо като националсоциализъм“. Това става пред очите ни в днешна Русия, където режимът насажда чрез тотална пропаганда краен национализъм и шовинизъм, яростен милитаризъм, откровен антисемитизъм, пронацистки и фашизоидни партии определят дневния ред, агресивната реторика и хибридната война срещу западната цивилизация и целия свят напомнят по-скоро за Хитлеризъм, отколкото за сталинизъм. Впрочем става дума за взривоопасен синтез между тези две крайни човеконенавистни идеологии за световно господство.

Изобщо 2016 г. по много признаци прилича на 1939 г. Само че на мястото на Полша е Украйна, а мястото на нацистка Германия е заето от путинска Русия. Историята е дала много примери как приключва всичко това. Но все пак дано агресорът днес бъде спрян навреме, за да не дочакаме нов 1 септември и последващ нов 22 юни...