Светослав Пинтев
Три пъти по-скъпи череши и два пъти по-малко количество на пазара спрямо миналата година - това е ситуацията в сектора към момента.
Това изречение образувал в интервю за Дарик председателят на Съюза на градинарите в България Слави Трифонов, както прочетох в сайта на радиото.
Плодовете са скъпи заради дъждовете, заради измръзнали фиданки и градушки - това са част от основните причини, които са съсипали реколтата от череши в страната, чета си аз. „Определено е неприятно. Ама къде се е набъркал Слави Трифонов“, викам си. Нали не е телевизия, не можеш да му видиш физиономията. ...
Шашнах се, когато прочетох тая информация, да ви кажа. Реших, че Слави внезапно е влязъл в бизнеса с череши, станал е градинар, зарязал е тв шоуто. Какво забележително връщане към корените e това, беше първата ми реакция. Ходил съм в село Тодорово, по известно като Учин дол, знам как се борят със земята хората там.
Сетих се, между другото, че черешовият бизнес навремето се държеше изцяло от хора на силовите босове братята Васил и Георги Илиеви, нали са родом от Кюстендил. Да не би сега да го е поел шоуменът, който навремето беше близък с тях, зададох си риторичен въпрос.
В същия момент обаче попаднах на повторение на „Шоуто на Слави“, където се говореше само за политика, нито дума не казаха за черешите и техните проблеми. Чак тогава се усетих, че се касае за
друг Слави
Пак Трифонов. Малък е светът, хеле пък България.
Преди дни в шоуто сценаристите коментираха с водещия внесения от тях референдум и ненавистта на политическата класа към него. Която е факт. Прави са по принцип момчетата, ама нещо този пъзел не ми се получава. Това не било референдума на Слави Трифонов, а на онази част от българския народ, която се е подписала, разправят сценаристите. Да де, ама, когато имаш така изобилно телевизионно време, за да зарибяваш аудиторията, не е чудно, че си събрал толкова хора. Особено във времена, когато всички искат промяна, но повечето хора не знаят в каква посока трябва да е тя, нито как може да се постигне. Най-лесното е да тръгнат след този, когото гледат всяка вечер в телевизора, той си им е близък. Радват му се, псуват го, въобще приемат го за част от семейството.
Което ми напомни думите на дългогодишния съдружник на Слави и главен сценарист на предаванията му Любо Дилов-син, понастоящем политик, писател и общественик, който разправяше, че и една маймуна да пускаш всяка вечер по телевизията-и тя ще стане страшно популярна и ще разкърти рейтингите. В това изобщо не се съмнявам Като съвсем не сравнявам Дългия с този наш далечен братовчед. В никакъв случай, просто си разсъждавам на тема каква сила е телевизията и какво ще стане, ако и други започнат да спасяват родината от тв екрана. И как функционираше в годините на прехода , за да ни втълпи определени послания. Чудя се дали и сега не е така, още повече, че въпросният преход не е свършил. Не, че повечето от въпросите не са смислени и не се нуждаем от промени в правилата или натиск върху политическата класа, напротив. Къде беше обаче Слави Трифонов, когато протестиращите срещу Орешарски инициираха подобен референдум. Защо не го подкрепи така яростно?
Българинът е традиционно подозрителен към феномена
„телевизионни звезди-водачи“
Освен известен процент сънародници, които бяха готови даже за Николай Бареков да гласуват. Дори го направиха. Ама толкова голям е горе-долу процентът и на хората с психически проблеми, като към тях можем да прибавим онези, които биха си чистили зъбите с бормашина, ако такъв метод започне да се рекламира по телевизията. Бареков нещо изчезна напоследък, не знам заради липсата на спонсори или реши, че е време да го удари на живот.
Та искам да кажа, че , когато имаш такава трибуна, доста лесно е да отцепиш парче от т.нар. електорат, да влияеш осезаемо на обществено мнение. Ала такава баница не се дава току-така. Присяда понякога, какъвто беше случаят с Николай Бареков. Питайте другия бивш съдружник и главен сценарист на Слави, понастоящем депутат. Росен Петров, нали се сещате.
В огромната си част обаче ставаме все подозрителни към телевизията. Имаме причини, не че нещо. Вече е очевидно, че непрекъснато сме жертва на жестоки манипулации. А и всеки има своите страхове. Едни се страхуват, че някой пак се опитва да ни насочи към путиновата Евразия. Други биха се радвали да са там, но си седят тук. Трети обичат Москва, но си пращат децата да учат във Вашингтон. Или някой друг империалистически град. Последните обикновено са политици. Четвърти подозират, че американският империализъм и гей-Европа, както я нарича пропагандата на Кремъл, само мислят как да ни затрият.
Въпросите за референдума ги пишат същите сценаристи, които пишат и вицовете на Слави, не очаквайте да са наясно с Конституцията и законите, разправя един коментатор в нета. Първата част на изказването му е вярна. Това обаче не значи, че не ги разбират нещата. Свръхинтелигентни пичове са, каквото и да говорят.
Само се чудя дали не са
винаги поразително единодушни с шефа
Което не е добре. Все пак става въпрос за предаване, което има претенциите да формира общественото мнение. Не, че е лошо да правиш референдум, не че възразявам против повечето точки. Ама е малко нелепо че сценаристите винаги са толкова единодушни, това е направо стряскащо. Единият го уволниха и се сблъсках с него в една кабеларка. Сигурно той единствен бил опозицията в шоуто. Да де , ама от толкова народ, чисто статистически трябва да са поне двама. А такъв военизиран колектив да прави референдум... Знам ли?
Тези пичове ги познавам доста добре по простата причина, че дълги години Слави Трифонов и предаването ми бяха ресор във вестника, в който работех, та си общувах с тях и другите им колеги доста често. Поради, което имам поглед върху онова, което се е случвало в шоуто и връзката му с политическата ситуация в конкретния момент. Помня разни неща, които мнозина не помнят, а на други не им изнася да си ги спомнят. И винаги си мисля, че може да опитват да ни преметнат.
Подозрителен ми се струва дори фактът, че парламентът отмени гласувания вече текст от промените в Изборния кодекс, който не допускаше произвеждането на избори и гласуване по национален референдум в един и същ ден. Оставиха действащата разпоредба на закона за референдумите, според която, ако в една година има национални избори и национален референдум, те трябва да се произведат на една и съща дата.
Защо изведнъж ревизираха поправката, известна като "Слави Трифонов", тъй като разделянето на двата вота бе направено по-рано точно заради инициирания от шоумена референдум. Ако текстът беше останал, допитването трябваше да се проведе през лятото. Сега ще бъде насрочено едновременно с президентския вот на есен, което ще му донесе много по-сериозна избирателна активност.
Президентът Плевнелиев правилно забеляза, че депутатите трябва да са 240, защото: "Освен изменение във формата на държавно управление, промяната на броя на народните представители засяга представителния характер на парламентарната институция и не е в съответствие с принципа на политическия плурализъм ...." Той посочи противоричията с Конституцията в решението на Народното събрание от 12 май 2016 г. за произвеждане на национален референдум в частта му относно въпроса за намаляване на броя на народните представители на 120 е в противоречие.
Майтапчийският сайт „Не новините“ даде друга чудесна идея.
„След като препълни националния стадион под дъжда за своя половинвековен юбилей, Христо Стоичков автоматично се класира за иницииране на референдум на политическа тема“, разправят от там. Камата създал инициативен комитет и обявил своите 8 революционни въпроса, с които ще се допита до народа. Най-хубавите са: „1. Да се такова ли мамата на тези, управлявали страната досега? , 3. Приемате ли Парламентът да гласува всеки месец вот на доверие към Правителството, за да се случи един вертолейшан?, 4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 8?, 5. Да се забрани ли на тюфлеци да заемат каквито и да било властови позиции? 6. Да се гласува ли електронно?“
Защо да не гласуваме и за този референдум на президентските избори, като се замислиш.