Валери Рачев*
Съберете го с миграционната война и вижте как се трупа обществена нагласа
Хибридната война на Русия не е от вчера. Тя действа така от години и действията и са в зависимост от обекта на агресия.
В страните от бившия Съветски съюз, това, което те наричат „близката чужбина“, Русия води политика на геополитически контрол и на създаване на териториални буфери чрез използване на война и въоръжени сили. Това е война.
Контрол към този, който се поддава на контрол и война за този, който не се поддава на контрол. Целта е да се възстанови геополитическият контрол над тези територии и да се създадат в годините подконтролни територии, които са част от нейната
историческа стратегия
Това, което прави Русия по отношение на Европа, първото и най-важното за Кремъл, е поддържането на постоянно напрежение с военни средства: да ти летят стратегически бомбардировачи над главата, да ти влизат ядрени подводници в пристанищата е предизвикателство, това е тест. Тест с много голяма интензивност.
Турция, тоест натовска държава, свали един руски самолет. А само си представете свалянето на един стратегически бомбардировач или потапянето на една подводница в Северно или Балтийско море до какво ще доведе.
Това е война! Война с други средства. Не гореща война, но война на нерви, на предизвикателства.
Другото, което прави Русия в Западна Европа е да предизвика верижна реакция на това, което се случи в Украйна. Руското послание звучи така: „Нашите хора в Донбас имат проблеми, ние им помогнахме да си решат проблемите. Направете същото и вие с вашите малцинства – унгарски в Румъния, полски в Литва, български в Сърбия, сръбски в Косово и т.н.“
Това е посланието
Съберете го с миграционната война и вижте как се трупа обществена нагласа.
Към тази обществена нагласа прибавете постоянната подкрепа за политически партии, които играят на тази писта, на пистата на разломите и ще видите колко сериозно е предизвикателството, и колко сериозна е заплахата.
Това, което Русия прави на Балканите е чиста политика за геополитически контрол. Тук хибридна война няма. Засега!
Няма и защо да има, защото ние сме толкова уязвими, че воюваме сами срещу себе си. Първо, залагане на етнорелигиозните конфликти, второ – корумпирани политически елити, които се купуват директно, трето – олигархично-криминалната икономика, четвърто – собствената пета колона.
Най-страшното от тази комбинация е, че докато политическата агресия на Кремъл на Запад има висока цена за Русия, тук ние сами си плащаме цената – с пенсии, заплати, инфраструктура, с всичко. Ние си я плащаме сами. Плащат си я и сърбите, плащат си я и всички по веригата.
Плащат си я и гърците. Един от най-важните успехи на хибридната войната не е в Украйна, там не е ясно какво точно ще се случи. Но в Гърция вече се случи.
Хибридната война на Русия е война срещу държавното управление и срещу обществото едновременно. Там, където може - да се вземат решения, които напълно съответстват на руските интереси. Там, където не може – да не се вземат решения, които са против руските!
Целта на руската хибридна агресия е не обществото да не вярва на руската пропаганда, а да не вярва на никого. Да не вярва на своите, да няма комуникация между власт и общество, да се разбие дори комуникацията между поколенията.
Моето радикално мнение е, че нито въоръжените сили имат място в тази ситуация, нито гражданското общество може да си сътрудничи със службите за сигурност срещу хибридната война. Не мога да си представя, че това нещо ще се случи.
Платформата на хибридната отбрана
е съвсем друга. Първото и най-важното е устойчивост на обществото. Това, което е нашето слабо място е, че ние сме безумно уязвими, всяко нещо ни разклаща из основи.
Хиляда човека на границата и ние ще се побъркаме от страх. Всички се опълчват и се противопоставят - граждански свободи на националната сигурност. Ние казваме: „Какви свободи, бе, какви пет лева. Национална сигурност, армия, ограда...и край на проблема“.
Точно това е началото на проблема, защото оградата и армията в такива ситуации спират политическия процес, убиват ролята на обществото. И по този начин уязвимостите не се преодоляват, а се задълбочават. Лесно е да се говори за устойчивост на обществото, но е трудно да се постигне.
При следващата криза ще бъдем още по-уязвими.
Това е разликата между, така наречените, „успешни държави“ и България.
Трябва да се попитаме и къде е образованието?
Страшно е, това, което се казва на нашите деца в някои висши училища, където се преподават обществени науки. Страшни неща. Не е въпросът да се преподава само демокрация от западноевропейски тип и политики от западноевропейски тип. Въпросът е да не се преподава и пропагандира политиката на друга държава.
Когато един ректор, професор-генерал и млад дипломант подписват статия, която разказва уродливата кремълска позиция по отношение на „цветните революции“ – това е много голям проблем.
Тази позиция на Кремъл казва: „Вие нямате право да бъдете общество, да имате идеали, да имате ценности, вие нямате право да протестирате и да своите корумпираните режими. Това вие правите само под въздействие на конспиративните дейности на САЩ“. Това е описал нашият ректор и нашите професори. Това четат студентите. Такива лектори са канени да говорят в университетите.
В тази статия има „препоръки“ как да се справяме с такива ситуации. Първо, да се прекрати финансирането на протестите. Защо? Защото, според тях, то може да е само външно. Как така ще протестира българин без пари?! Второ, да се привлекат младите хора за работа в проправителствени организации. В Комсомола ли? И трето, едновременно с това да се провеждат мероприятия по „отпускане на напрежението“.
Това се набива в главите на нашите деца, там трябва да влезе това нещо и тогава всичко ще бъде „успешно“. Кой откъдето дойде и поиска ще ни манипулира хибридно.
Мисля, че фокусът не трябва да бъде върху отбраната и службите за сигурност. Те си имат своя роля. По-важно е това, което става в обществото и в политическия живот на България. В момента, в който дневният ред на политическия елит стане съвсем различен от дневния ред на обществото, както се случи в Гърция, както се случи в Украйна, тогава войната е загубена.
Б.Р. Заглавието е на Faktor.bg
*Полк. Валери Рачев е офицер с над 30 години служба в БА. Специализирал е в Германия, Италия, Русия и САЩ. Бивш зам.-началник на Военна академия. Бил е извънреден и пълномощен посланик на България в Ирак и началник на политическия кабинет на министъра на външните работи в първия кабинет на Б. Борисов. Лекцията му бе изнесена по време на дискусия: „Ролята на службите за сигурност в противодействието на хибридната война“.