Георги Боздуганов
Недопустимо е да се квалифицира като обикновено “съжителство” един почти петстотингодишен период от нашата история, през който са проляти реки от кръв. Това не само е идиотско, то е умишлена провокация за националното съзнание на всеки български гражданин с индиректна препратка към ново превъзнасяне на старата руско-българска “любов” в контекста на настоящите изострени отношения между Русия и Турция. И случайно ли се въвежда в дискусията антиномията “турско робство”?
Понятието влиза в употреба през XIX век. Формално разглеждано то се състои от две думи, всяка от които е неправилно използвана за окачествяване на обществено-политическите отношения в Османската (Отоманската) империя.
Определението “турско” предполага съществуването на наложена турска държавна власт над определени територии. До XX век страна с такова име не съществува. Наименованието Турска република (обикновено наричана Турция) е въведено през 1923 г. от Мустафа Кемал за означаване на нова държава изградена върху остатъците от Османската империя.
С категорията “робство”
се детерминират обществени отношения на собственост върху “жива вещ” - човешко същество (роб) от друго човешко същество, което е негов притежател (робовладелец). Въпреки че тези отношения са установени още от дълбока древност, тяхната същност не се е променила значително до края на XIX век. Според нея, по правило робът:
— не притежава лично имущество или собственост върху средства за производство. Той самият е собственост, а дори дрехите и храната, които получава, му се дават от робовладелеца.
— не плаща данъци, поради липса на подлежащи на облагане притежания.
— обект е на покупко-продажба единствено според волята на робовладелеца.
— няма право на свободно избираема професия - упражнява труд определен от собственика му.
— не може да встъпва в брак, освен ако не получи разрешение или нареждане.
— лишен е от правото на свободно придвижване
В империята живеят множество народности, но социалното положение, достъпът до държавни длъжности (чиновнически и военни) и различното третиране на хората са се определяли главно в зависимост от това дали са мюсюлмани, а не дали са турци или с друга националност. Неверниците (гяури) като нисък слой от простолюдието (рая) са облагани с тежки данъци, подлагани са на насилствена ислямизация, безчинства и кланета в отговор на вдигнати въстания, но не са роби по смисъла на описаната характеристика.
В империята е съществувал робски пазар, попълван от военнопленници и отвлечени лица, но за населението в завладяните територии - българи, гърци, сърби, унгарци, румънци и др., робството не е норма на обществения живот.
Пълна нелепост е да се твърди, че Петко Славейков, Христо и Евлоги Георгиеви, Стефан Богориди, Гаврил Кръстевич, Васил Априлов, Добри Желязков-Фабрикаджията, Георги Раковски, Христо Ботев, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Найден Геров, Иван Богоров, Константин Фотинов и още десетки бележити българи са се възприемали като
роби или робски потомци
Самият Васил Левски, още преди да се захване с революционни дела, роб ли е бил или дякон?
Френската революция от 1789 г. и последвалите Наполеонови войни дават тласък на национално самоопределение на народите в Европа. В България дейците на националноосвободителното движение и писателите от втория период на Българското възраждане употребяват понятието “турско робство” като политическа метафора с цел да предизвикат патриотични чувства и подтикнат населението към борба за отхвърляне на османската власт. Затова днес използването на понятието “турско робство” има единствено и само граждански смисъл на уважение към делото на българските революционери и възрожденци, направили толкова много за националната ни независимост.
Живеем в свободна страна и никой не може да ни нарежда как да квалифицираме определен период от нашата история - господство, владичество, окупация или робство. Въпрос на културна коректност е обаче кога какъв термин ще употребим.
Лично аз не се поддавам на провокации, не се определям като потомък на роби, но и не преча на онези, които предпочитат.