​Без равноправното политическо представителство вечно ще се чуват удари на сърп и чук

Парламентът трябва да бъде принуден да приеме Закон за защита на политическите права на българския гражданин

Калин Манолов*, специално за Faktor.bg

Звънки удари на сърп и чук се носят откъм „Кърниградска“. Кове се новият модерен патриотизъм, който бъдещите политически клубове на ДСБ, чиито членове споделят десни ценности, ще градят. Към тези ценности спадат още либералната демокрация и националния интерес. Членовете на клубовете ще могат да гласуват на побългарени „праймърис“ за всеки кандидат на партията за участие във властта.

Така преди седмица лидерът на ДСБ Радан Кънев описа в радиоинтервю бъдещата дясна партия, която ще гради по модела на „Републиканците“ на Никола Саркози. Конкретната цел била „президентските избори през ноември“. Дали това е прогноза, че лидерът на новия партиен формат ще победи на първи тур, или ще се яви на балотаж с кандидата на ГЕРБ, Кънев не спомена.

Преди да видим колко този формат е „различен“ от „българската традиционна партия“, няколко думи за задаващия се отдясно „модерен патриотизъм“. Очевидно за ръководството на ДСБ сегашният патриотизъм, в който се кълнат партиите от Патриотичния фронт, е демоде. И е проруски, а не проевропейски. И даже не е патриотизъм, а национализъм. Трябва

нов, автентичен патриотизъм, 

който само ДСБ може да създаде.

По принцип това е вярно, с изключение на създателя. Той не може да бъде не само ДСБ или РБ – никоя българска партия или партийна коалиция не може. Четвъртвековният ни опит доказа колко е наивно да търсим конкретно съдържание в „парадигмите“, ковани от българските партии в една или друга политическа конюнктура. Но все пак в тях има някакъв подтекст, някаква идеологическа задявка. Поне част от членовете на една партия, макар и по-малката част, се мотивират идеологически да членуват в нея и да гласуват за нея. Затова е любопитно какво ще разбират под „модерен патриотизъм“ в ДСБ, и особено в ДСБ +.

По принцип патриотизъм е желанието да работиш за благоденствието, процъфтяването и свободата на своя народ. А това е различно от национализма. Национализмът е едно от многото средства, предлагани за постигането на тези цели. Средствата, препоръчвани от национализма обаче, са неподходящи, и чрез тях не само няма да се осъществи желаната цел, а и ще се стигне до национална катастрофа. Очевидно патриотизмът, особено модерният, трябва да си служи с други средства, за да защити националния интерес. Какви точно, очакваме да бъде уточнено.

Дотогова сме свободни да спекулираме. Например, че терминът „модерен патриотизъм“ звучи сходно с един друг термин от началото на миналата година – „нов национален демократизъм“. Използва го премиерът Борисов в своя публикация от 29 декември 2014 г. Малко след това, очевидно от негово име, ни обясниха, че това всъщност не било термин, а израз, което давало възможност за всякакви интерпретации. Оказа се, че в центъра на израза е националният интерес, описан като отстояване пред Брюксел на правата и интересите на България, продължаване на инвестициите в инфраструктура и енергийна ефективност, разрушаване на порочните зависимости в съдебната система, образователна и здравна реформа. Вероятно „модерният патриотизъм“ също ще се окаже израз както „новия национален демократизъм“. И да бъде бързо забравен като него.

В този контекст организационната структура на „новото ДСБ“ е много по-интересна от идеологическата му идентификация. Тя бе обяснена почти по библейски: „Където сте двама или трима в мое име, там съм и аз“. Трима, петима или десетима „близки хора, които си имат пълно доверие и споделят десните ценности“, ще се събират и ще си правят клуб. Те ще определят с какво ще се занимават. От тях ще се очаква да си плащат членския внос, „който е солиден“ (sic!), срещу което „придобиваш право да гласуваш за лидера на формацията, за нейните кандидат-депутати, за нейния кандидат-президент, за нейните кандидат-министри, на отворени вътрешни електронни референдуми“. Няма да се очаква да „се набутваш там, защото искаш привилегии от политиката“.

Всички цитати дотук са от споменатото радиоинтервю, в което Радан Кънев заяви още, че всички български партии, в най-голяма степен доминиращата ГЕРБ, следват 

структурния модел на БКП

Прав е. Даже ще допълня – не само следват структурния модел, копират и „управленските“ решения на БКП. Организират и реорганизират. Сливат, закриват, разпускат и отново създават безброй бюрократични структури. Снишават се, докато мине бурята, извила се, за да ги принуди нещо да реформират. Но „старото ДСБ“ не е изключение. То правеше и прави същото, когато под едно или друго име и форма участва във властта.

Новото ДСБ нямало да има строга вертикална организация. Но ще има строга единна структура, а на избори ще се превръща в стройна машина, а не в „тая орда варвари, която беше РБ на всички досегашни избори“ (След като загуби президентските избори през 2001 г., Петър Стоянов говореше за „разбити авари“, но и „орда варвари“ върши работа).

За съжаление като по отношение на идеологическите етикети, така и в организационен план идеите на „тъмносините“ не са оригинални за България. След като през 2001 г. Симеон спечели изборите с чужда регистрация, Емил Кошлуков настоя НДСВ да се гради като електорална партия. Нововремецът описваше широка мрежа от местни организации и структури, без голяма членска маса. Партийното членство бе запазено за жълтите депутати, министрите, областните управители и координаторите по места в страната. За останалите бе въпрос на личен избор. Липсата на членска маса царската формация щеше да компенсира с многобройните симпатизанти на идеята за „Новото време“, благодарение на която бе изстреляна във властта. Е, компенсира я.

Що се отнася до „отвореността към онези, които искат да се занимават с политика, особено към хората, които до момента не са го правили, и към българския бизнес“, нямаше българска партия след падането на комунизма, която да не си направи женски, мъжки, пенсионерски, интелектуални, бизнес и каквито още се сетите клубове. Накратко – всички се опитаха да струпат своето ОФ.

Затова поради обективната липса на свежа партийна мисъл, аз предлагам оригинална, безпартийна идея. Като пълнолетен и самостоятелен български гражданин не изпитвам нужда която и да е партия да ми осигурява съмнителното удоволствие да гласувам за нейните лидери, кандидат-кметове, президенти и депутати. Още по-малко срещу „солиден членски внос“. Смятам, че политическата дейност трябва да бъде открита за всеки български гражданин в индивидуално качество, независимо дали той е партиен член, партиен симпатизант или безпартиен елемент. В момента индивидът в България е политически дискриминиран. И тази дискриминация е конституционно закрепена: чл.11, ал.3, и чл.12, ал.2 от Конституцията на Република България, установяват изключителни политически права на партиите. Те забраняват както на безпартийните граждани, така и на техните сдружения, да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност. Едно НПО в общественаполза, един присъдружен клуб като тези, които ГЕРБ отдавна създаде, а ДСБ се кани да създаде, един съществуващ или бъдещ бизнес-съюз, един казионен или революционен синдикат, не могат да издигат кандидати за изборни длъжности без партийно посредничество. Да, могат да използват чужда регистрация, или да излъчат независими кандидати – но не е същото. И като численост на инициативните комитети – по правило в пъти по-многобройни от централните партийни ръководства, които редят всички листи, и като финансови гаранции – по-правило по-високи от тези на партиите, и като участие в изборния процес, 

индивидът е дискриминиран

Забраната за пряко политическо участие потъпка издигнатия в Преамбюла на Конституцията върховен принцип – правата на личността, нейното достойнство и сигурност, и обезсмисля декларациите, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Установеният преди 10 ноември 1989 г. еднопартиен монопол върху политическите права на гражданите се трасформира в многопартиен монопол.

Това има опасни последици за цялото общество. В икономически план партийният диктат води до икономически срив. В политически – до морална деградация. Така Законът, включително върховният, каквато е Конституцията, се превръща в беззаконие.

Време е за нова петиция до парламента вместо удобни за партиите поправки в Закона за политическите партии, да бъде приет Закон за защита на политическите права и равноправно политическо представителство на българския гражданин. Нова, защото преди 11 години Регионалната занаятчийска камара в Ямбол, с председател достойния българин Тодор Стоянов, за първи път направи това. Естествено, никой нищо не чу, не видя и не разбра.
Но както ни учеше вождът и учителят Георги Димитров, ако не успееш веднъж, опитай втори път. Докато всички български партии следват структурния модел на БКП, съветът ще е актуален. 

*Калин Манолов е журналист с над 25 години опит в радио, телевизионни и печатни медии. От 2011 г. е автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо“ по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всяка неделя от 11.00 часа. Председател е на УС на Института за свободен капитализъм „Атлас”. Издател е на български език на трудовете на Айн Ранд и други философи на свободата.