Илиан Василев, специално за Faktor.bg
Трусовете около ДПС и действията на Доган родиха нови опорни точки, които се експлоатират от полит-инженерите на прехода, за да оправдаят своята роля и място в управлението му.
Новото е, че ситуацията се използва за да не нагнети до крайност, извън пропорции, опасността от ислямизираща се Турция, като на базата на грижливо поднесена манипулация за вероятност от ескалация на неосманските претенции на Турция - заграбване на Кърджалийска област, се наслагват удобно интерпретирани примери на разделянето на Кипър и "импотентността" на НАТО за да защити целостта и суверенитета на острова срещу посегателства на друга страна членка.
Подтекстът на подобно внушение е българските граждани, стресирани от заплахата Турция и отсъстващия спасител "Путинова Русия", да отворят канали за въздействие и генерират самоескалиращи съмнения относно текущата полезност и гаранции на НАТО при защитата на суверенитета и териториалната цялост на България.
Под сурдинка да възродим класиката в българската история - да обърнем взор и
възложим надеждите на Русия
В рамките на този концептуален замисъл прозират не само опити да се отклони внимание от течаща в момента хибридна операция на Москва, но и едно неприкрито вече усилие за промяна, дегизирано като реформа, в българската външна политика. Става дума за преход от блокова и партньорска политика в рамките на съюзите към които членуваме, към самостоятелно текущо балансиране, което смесва произволно интерпретирани "прозорци на възможността" в моментната геополитическа конюктура с друга класика на хибридно въздействие - което Москва приложи при косовската криза - а именно че България има нужда от дистанция от ЕС и НАТО, като развие периметър за самостоятелна политика и тесни отношения с Москва.
Не е трудно да се отгатне прагматичният контекст - българският модел на преход разчита и зависи сто процента от устойчива, постоянна и активна свързаност на политическо и бизнес равнище с управляващите в Кремъл и хора от руския бизнес. Реформите и по-нататъшната интеграция с НАТО и ЕС ще прекъснат тази пъпна връв и обрекат съществуването на посттоталитарния модел. Политици, бизнесмени, медии няма опора в западните ценности, макар, че корупцията и извънпазарните зависимости да се срещат и в много европейски страни. Но нито една от тях няма толкова значима многоканална свързаност с извъневропейска сила, която е в състояние да влияе върху политическия избор и текущите решения на изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Не ме разбирайте погрешно, не става въпрос за пряко влияние, а за въздействие чрез свързаност и ценностна интеграция между руския и българския държавно-олигархичен модел. Такава интензивна аналогична свързаност не съществува по линия на Турция.
Не винаги в Кремъл се вземат всички важни решения за натиск или въздействие върху българската вътрешна и външна политика, много по-често влиянието и ресурсите на Русия се ангажират по инициатива на местни политически и бизнес структури. Само на повърхността тези действия изглеждат като външна намеса, а по съдържание и природа - това си е генерирана у нас активност. При това в болшинството случаи тези действия не се предприемат от ярко афиширани проруски симпатии и политически сили - много често това са добре
опаковани в проевропейско, дори проатлантическо говорене
представители на политически, бизнес и политологически елит. Това, по което ще ги разпознаете е свързаността им с държавата и тоталната им зависимост от местния отпечатък на руския държавно-олигархичен модел. Пеевски е такъв случай и бизнес кръговете около водещи политически партии също - те не могат да съществуват в нормална пазарна среда, особено такава, доминирана от европейски правила и стандарти.
Но да разгледаме опорните точки, като за улеснение ще използвам публично изразените от уважаваните от мен политически социолози Кънчо Стойчев и Андрей Райчев.
Те заговориха за надвиснала, "без преувеличение, смъртна опасност за България" от действия и намерения на Турция, включително развиха сценария за анексията на Кърджали. Да, безспорно при политическото и военно планиране не може да си изключва никакви опасности, включително и такива, които ни се струват екстремни към дадения момент. Затова трябва да има стратегия на противодействие както на политическо, военно, икономическо, така и на равнище специални служби. Но да се поставя този слабо вероятен сценарий в мейнстрийма на българската външна политика и още повече да се призовава за сдържане на Турция и за ограничаване на отношенията ни е меко казано скандално.
В аналитичната част на новите опорни точки - историята на конфликта в Кипър, причинно-следствените връзки и най-вече текущите проекции на тогавашната ситуация - е откровено слаба. Всеки запознат с историята предшествуваща нахлуването на турските войски в Кипър знае, че няма страна в конфликта в далечната 1974 година, останала без укор. Именно превратът и опитът да се присъедини островът към Гърция провокира нахлуването на турската армия. Да, това е откровена инвазия, останала нелегитимна, поради което Северен Кипър не е признат от никой, освен от самата Анкара. Но фактите са си факти.
Ако някой иска да прави преврат
и да присъединява България към някоя друга страна, което може да провокира "агресия" на Турция, по-добре е да го каже. Но простата аналогия не е вярна, още по-малко достоверна и откровено е примитивна, като подценява българските турци.
Изобщо говорене през подозрение и морфичните иносказания към наши съграждани е във висша степен действие антибългарско, противоконституционно и откровено против националните интереси. Това е все едно да се плашим от собствената си сянка или отражение в огледало, ако не дай боже тръгнем да повтаряме възродителни процеси или да упражняваме като държавна политики някакъв вид религиозно и етническо насилие. Да, ако си го причиним, тогава шансовете за дестабилизиращи и враждебни спрямо нас въздействия рязко нарастват. Но първопричината ще бъде нашите действия, а не доктриналните схващания за неосманската политика на Турция.
Ако сами си създаваме проблеми, като вярваме на притчата, че Местан ще ислямизира България, само и само за да изпъкне героичния Доган на неговия "предателски" фон, няма какво да се изненадваме на последствията и никаква доза национализъм не може да ни оправдае. Владетелят на сараите просто иска да си съхрани тоталния контрол върху ДПС за да може Пеевски да го конвертира в пари и влияние.
В текущата ситуация и опитите за сатанизиране на изгонените от ДПС български политици около Лютви Местан, които изкуствено се натикват в ъгъла на предопределената им писта на проводници на интересите на Анкара и на радикални ислямски политици, е заложена истинската смъртна опасност за страната, при това не измислена от полит-социолози, а реална.
Зорлем можем да си създадем проблеми,
с които след това да оправдаваме текущите прогнози на политическите социолози и национал-историци.
Включително като провокираме Турция да предприеме негативни за страната ни действия, като пренебрегнем подчертано добронамерената позиция по темата с бежанците.
Да, съществува опасност от сегашната политика на Турция и най-вече от доктрината Давутоглу, върху която тя е базирана. Но искам да попитам, тези опасности от кога съществуват? В никакъв случай не са нови и със сигурност не са стартирали от среднощните заседания в сараите, още по-малко от прозрението на Ахмед Доган. В същност, какво направи Ахмед Доган за да отклони ДПС от сътрудничество с Ердоган, или досега го устройваше ситуацията на вътрешно несподелено несъгласие?
Нима не е знаел, че турското управление по религиозни дела (Дианет) се разпорежда - назначава и плаща на българските мюфтии - и посредничи при управлението на средства от Саудитска арабия и други страни при изграждането на джамии. И господин Доган не може да си реже опашката, като прехвърля изцяло вината на "лошия" Местан. Само не си мислете, че това е станало без съгласието на българската държава, на български институции, които са под влиянието на ДПС, включително на спецслужбите.
Българската държава, а не само Местан са отговорни за това, че е останала в блестяща и съзнателно подхранена изолация, като нито е забранила, нито осигурила алтернативно финансиране, включително чрез бюджета на едно от основните вероизповедания.
Още по-абсурдно звучи съпровождащата кампания за паникьосване на българското обществено мнение с ислямската опасност и то, забележете, именно в лицето на Лютви Местан и неговите приближени.
Пак той ли е виновен, че в българското законодателство няма текстове, които изрично да преследват участието в терористични и радикални ислямски организации? Нали от политкоректност на времето пропуснахме да обявим Хезбуллах за терористична организация.
В същност новите опорните точки около турската опасност целят да прикрият много по-важната тема за ролята и значението на ДПС и лично на неговия лидер в създаването и поддържането на държавно-олигархичния модел на прехода, в който те удобно са се разположили. В историята на прехода по-значим пример от Мултигруп в тази насока едва ли има.
Да, евроатлантизмът на Местан има елемент на декларативност в частта, в която липсва критичност към политиката на Турция, в това число и по отношение на Сирия. Но в неговата позиция липсва силно изразено държавно-олигархичното начало. Дежурната защита на Пеевски винаги е била премерена и сдържана.
Бланкетната защита на позиции на турската страна, обаче, не допринася за утвърждаване на идентичността му като български политик. Но това може да се каже за цялото ДПС, пък и не само - има толкова много депутати, които имат проблем да дефинират и отстояват българския национален интерес преди всеки друг интерес на външна сила, включително чрез преутвърждаване на евроатлантизма като главен ориентир на развитието ни.
Това разбира се не означава сляпо следване на всеки абсурд, който западната демокрация или институции могат да произведат. Но означава, че
България окончателно е напуснала гравитацията на Русия
Героизацията на бруталните действия на Доган и внушенията за "ислямиста" Местан удобно се вместват в схемата на концептуалистите.
Не случайно тези водещи за прехода полит-социолози се опитват спешно да вкарат излизащата от контрол ситуация в щампата "Родината в опасност" и да възродят бутона, който почти винаги е сработвал в миналото - за злото, които произтича от Турция на Ердоган. Ние можем да имаме всякакви бележки и остри критики. Именно страхуването и паниката са последния рубеж на отбрана на модела на прехода, който задържа развитието на страна, позволи реинкарнацията на номеклатурата на тоталитарната държава в новото време.
Да, за България съществува опасност от ислямизираща се Турция, изобщо от съседка, която напуска ценностната територия на Ататюрк. Но да се внушава паника, че предстои кипърски сценарии - поле, на което нито ЕС, нито НАТО могат да ни помогнат, е не само груба манипулация, но и умишлена подмяна на факти и контекст.
Може би на тях и на прокремълските сценаристи е изгодно да представят в черни краски, в непосредствен контекст, а Местан не е ислямист и вероятно няма да бъде.
Груба политическа грешка е съзнателно да се натиква този български политик в удобни за Доган шаблони на антибългарски проердогановски политик. За да се съхрани контролът на Кой? върху модела.
Груба манипулация е да се тълкува едностранно "бягството" на Местан в турското посолство по друг начин, освен като признание за възприеманата от него степен на опасност, на недоверие към българските служби и съзнание, че те се управляват от ДПС и са подвластни на Доган.
Няма никаква опасност за България от повторение на кипърския сценарий с откъсване на територии и играта с това, че НАТО няма да ни спаси - е висша форма на спекулация, с несъществена хипотеза.
Да, съществува смъртна опасност, но само за модела Кой? и там спасение няма.