Васил Василев
Опасен прецедент в родната политика е на път да освети ДПС и почетния й председател Ахмед Доган като истинските остриета на кремълското задкулисие в България. Контролирано в определени медии бяха изпуснати парчета от случилото се в края на миналата седмица на Новогодишния купон на ДПС в Боянските сараи. В основни линии скандалът е фокусиран върху явен и демонстриран конфликт между Сокола или Прилепа (както напоследък в средите на етническата партия наричат иронично самоизолиралия се в сараите шеф) и действащия председател Лютви Местан. Доган атакувал Местан за непремерената му подкрепа за Турция по повод на сваления преди седмици руски самолет. И още – предрекъл, че Русия ще се възроди, а в ДПС трябва да има преструктуриране заради новите геополитически реалности?
Вътрешните интриги в ДПС не са новост, но до сега сблъсъците в корпорацията винаги са били на мафиотска основа, тоест КОЙ как да разпредели порциите, за да са сити обръчите. Сега обаче за първи път битката сякаш ще е чисто политическа, ценностна. Реално информационният повод за слабо представяне на кметските избори е отминал и това едва ли е истинската причина за реакцията на Доган и повод за свалянето на Местан.
Конфронтацията видимо се очертава по оста проруска - евроатлантическа ориентация. Така сякаш най-после думите на вече бившия шеф на вътрешната комисия в парламента Атанас Атанасов, изречени публично преди няколко месеца, намират логично обяснение. Генералът, запознат с тайните на родното задкулисие недвусмислено предупреди, че може да се наложи да се помага на Местан, заради домогвания на библиотекари и КОЙ да обсебят ДПС. В тази посока са и изявления на друго парламентарно острие – Методи Андреев, който допуска, че нечленоразделни талибани, представящи се като
Матросовци имат апетити към поста на първия в ДПС,
а това са опасни тенденции.
Защо точно сега – ритуално, предпразнично, Доган говори за преструктуриране в партията от гледна точка на промените в геополитиката. Какво толкова съдбовно се е случило, освен неочакваният обрат в отношенията между Русия и Турция. Притеснително е, че все по-осезаемо се налага усещането, че ДПС е партия на руските интереси у нас, а това е доста опасно от гледна точка на националната ни сигурност. Ако на тази основа са атаките към инак маниерния и понякога недолюбван Местан, то звучи направо тревожно през 2015 г., в евроаткантическа България лидер на политическа партия да е атакуван, с искане да подаде оставка заради ярко изразена натовска позиция. Ако наистина Ахмед Доган е развил тезата, че ДПС трябва да се преструктурира и че Декларацията на движението, в която то защити правото на Турция да брани въздушното си пространство и да отстоява принципите на атлантизма, е факт, то тогава сме изправени пред много сериозен политически проблем. Той не се отнася само до ДПС, тъй като както всяка нормална политическа партия и то има право да оценява действията на своите лидери и когато е необходимо - да ги сменя. В демократични условия обаче това би следвало да се случва открито, принципно и публично на форумите, определени за подобни смени, какъвто е Националната конференция на ДПС. Но там съвсем не е тайна, че така се действа от години.
Ако наистина става дума за сблъсък на
проруска, пропутинска позиция
на почетния председател Ахмед Догана с ярка изразената евроатлантическа позиция на Лютви Местан, това означава, че много голяма част от завесата над ДПС може да се счита за окончателно разкъсана. Видимостта, която се очертава, сочи едно мощно олигархично задкулисие, подчинено на проруски икономически интереси, което най-вероятно търси реванш срещу опита тази партия да бъде превърната в стабилна основа на евроатлантизма в България. До голяма степен ДПС, в лицето на сегашния си оперативен говорител Местан, се опита да разгърне своеобразна градация на пречистването на старите наслоения от политическия си образ и да доведе представата за себе си до ниво, при което всички внушения за обвързаност с каквито и да било руски интереси, институции или кръгове да изглеждат безпочвени. Не е случайно, че когато преди повече от година в авторитетното издание „Ню Йорк таймс” се появи публикация, в която ДПС бе охарактеризирано като една от руските партии в България, сегашният й председател Местан реагира не просто остро, но и твърде гневно, изпращайки открито писмо до медията. Месеци по-късно събитието със свалянето на руския самолет бе един косвен повод внушенията, дошли от публикацията на „Ню Йорк таймс” да бъдат още по-категорично разсеяни. С подкрепата си за действията на Турция за свалянето на руския самолет, от гледна точка на една натовска държава, която брани своя суверенитет, ДПС показа не само собствен образ, но и даде своеобразен тон за размисъл на всички останали формации в България за това, до колко те споделят ценностите на евроатлантизма.
Реалността обаче показа, че в България ситуацията от гледна точка на ценности започва да става все по-неясна и по-колеблива, а страховете и старите стереотипи - все повече надигат глас и се уплътняват в смътни образи на политическия
прокремълски реваншизъм
Историята със сваления руски самолет търпи още една интерпретация. Ключ към нея може да бъде открит в анализа на Збигнев Бжежински, който намери място и в някои български сайтове. Основната му теза беше, че драматичният сблъсък между Турция и Русия все пак в сърцевината си носи и позитивен заряд. Това е потенциалната възможност Западният свят и Русия на основата на ясно разграничени зони на интереси, позиции и на конфигурация на силите в рамките на близкоизточния конфликт да намерят нова формула за изграждането на партньорство. Колкото и да е странно, не минаха и седмици от анализа на Бжежински и Съвета за сигурност на ООН прие първата по рода си консенсусна декларация по отношение на конфликта в Сирия, след като предишните години от 2011 г. насам 4 предложения за резолюции по сирийската криза бяха блокирани от Русия с налагане на вето. Очевидно едно от скритите послания на ясно формулиране на политически позиции, макар и с цената на конфронтация, е бил и в това картите да бъдат свалени на масата, и да започне опит за истински реален политически диалог.
Не само историята със сваления самолет, но и реакцията на спорна партия като ДПС имаха още един смисъл. Макар и символично, в българското политическо пространство ДПС зададе един критерий, който беше част от нивата да започне вътрешно политически диалог в България не просто за отношение към конкретното събитие на сблъсъка между Русия и Турция, а и изобщо да започне дискусия за новото осмисляне на българската позиция в рамките на този геополитически конфликт, но от ново качество. Така погледнато, посланието, което се съдържа в непотвърдените от официални лица позиции за искана оставка на Местан, означава, че прочитът на случващото се е направен в ретрограден и по-скоро еднопланов смисъл, отколкото в перспективата и шансовете България да остане предвидим партньор на НАТО и ЕС, а не
васал на руските интереси
Въпросът, който сега стои с много голяма сила е драматичен – ще се случи ли сблъсък по оста „путинизъм – атлантизъм” и коя от двете ценности в ДПС ще надделее? Важно е да се прогнозира и какви, и с каква стратегическа перспектива щети ще донесе тази вътрешна война не само на българското политическото пространство, а и на националните ни интереси като дългосрочна стратегия.
От изхода на този възможен конфликт вероятно най-после ще намери логичен отговор и една от екзотична и конспиративна теория на прехода – ДПС е продукт на КГБ, заченат в лабораториите на Любянка още преди перестройката. Една от по-близките му цели е свалянето на режима на Живков, но основно - етническата партия да бъде винаги фактор в политическата игра на реформираща се България и инструмент на Кремъл за влияние в Анкара.
Извън конспирациите обаче ДПС остава черната кутия на новата българска политика, а разчитането на информацията в нея винаги може да дестабилизира страната.