Иван Грудев*
Посещението и изцепките на Константинополския архиепископ Вартоломей у нас показа много ниската грамотност на нашите държавни и църковни водители, в т.ч. и на председателя на Българската академия на науките, освен ако с нея не се прикриват лични или друти интереси.
Не е за вярване, но те не знаят:
1. В Църквата има само три степени на свещенство: дякон, презвитер и епископ, а хорепископ, митрополит, архиепископ (под и над митрополит), екзарх, патриарх и папа са само служебни звания на епископа.
2. Константинополският архиепископ Вартоломей не е патриарх,
а още по-малко вселенски
Патриарх може да бъде само предстоятел на поместна църква, основана от Велик Христов апостол или по решение на Вселенски събор.
Няма никакви доказателства във Византион (по-късно Константинопол, Цариград, Истанбул) да е бил свети апостол Андрей Първозвани или друг Велик Христов апостол, а още по-малко да са основали там каквото и да било.
Историческата истана е, че Константинополски епископ, наред с началствата на другите нехристиянски вероизповедания, е назначен в новата столица на Римската империя с указ от 330 г. на император Константин Велики, по време когато самия той не е бил християнин.
Осъзнатата липса на канонически основания за чрезмерните претенции на константинополските епископи е била замествана с измислените добавки към титлата им: „Константинопол – Нов Рим” или „Константинопол – Втори Рим”, но тези прозвища са били давани през Средновековието и на Търново, а след падането му под турска власт и на Москва. А истинският Рим си е продължавал да съществува, та и до днес, заедно с основаната от свети апостол Петър епископска катедра.
3. През цялото съществувание на Източната Римска империя (Византия), предстоятелите на Константинополската църква са били само чиновници на византийските императори, които са ги назначавали и уволнявали по свое усмотрение.
И през Османската империя те са били жалки оръдия в ръцете на турските султани за заблуда, потискане и ограбване на поробените православни народи, в т.ч. и на българския.
Така че, няма никакви основания за гордост и големеене.
4. От 5 октомври 869 г. до 28 февруари 870 г. в Константинопол се е състоял Всехристиянски събор, който Западната църква с основание го приема за Осми Вселенски събор, последния преди Великия разкол между Западната и Източната църкви в средата на XI-тия век.
Понеже пратениците на свети равноапостолен княз Борис-Михаил Покръстител Български закъсняват, а делегатите на Осмия Вселенски събор не са си били заминали, император Василий I свикал извънредно заседание на събора на 4 март 870 г., което взема единодушно решение за основаване на Българска църква – Българска Архиепископия.
Църковно-народен събор, свикан от цар Симеон Велики през 913 г., въздига ранга на основаната на Вселенски събор Българска църква в автокефална Българска Патриаршия, призната с българо-византийския мирен договор от 927 г.
Всички последващи исторически събития само възстановяват каноничността на взетото решение на Осмия Вселенски събор.
5. Наложената на Българската църква схизма от Константинополската църква през 1872 г. е недействителна (нищожна) от самото начало, тъй като не е обявена въз основа на решение на Вселенски събор. Никой не може да си преписва заслуги за „вдигането й”!
6. Няма никакви основания за връчване на Вартоломей на академично звание и на най-високото държавно отличие.
Председателят на БАН публично обясни, че тези награди били за заслугите на Вартоломей към България и в частност – за преодоляване на „разкола” в Българската православна църква. Но в нея
разкол никога не е имало
Разкол означава противоборство и разделение в църквата по догматични въпроси. Например, дали Светия дух произхожда само от Отца, както вярват православните, или и от Сина, както вярват католиците. Нищо подобно в нашата църква не е имало.
Намесата на Вартоломей и особено на Руската църква доведе до стабилизиране на шайката комунистически негодници, в т.ч. агенти и доносници на Държавна сигурност и даже направо на КГБ, за върховно началство на БПЦ. А това не е заслуга, а престъпление срещу България.
7. Вартоломей е турски гражданин и е длъжен да спазва турските закони, както и да спазва решението на Върховния касационен съд на Република Турция от 2007 г., че не е никакъв вселенски патриарх, а само духовен пастир на гръцкото малцинство в Турция. Нищо повече!
Поради това, няма никакво законно основание да си присвоява ръководството и богослужебното ползване на българските църкви в Турция и да иска самите българи да премахнат паметника на Екзарх Антим I, защото те са построени, възстановени и съществуват въз основа на разрешения на турската държава и само с български средства.
Само българин може да разбере всичко това!
*Иван Грудев е известен варненски публицист и писател, автор на стотици статии и три книги.