Росен Йорданов, криминален психолог
От психологична и клинична гледна точка големият въпрос, който винаги седи около изявите на Волен Сидеров, е дали всъщност той не се преструва или това се дължи на човек, който има определен вид отклонения в психичното функциониране. Може би при него се случват и двете неща, те са в някаква особена комбинация. От една страна, политикът не е загубил способността да отразява и да реагира на реалността сравнително адекватно. Но от друга страна има признаци, които посочват, че тази му способност все повече деградира и му е все по-трудно да се удържи в рамките на някаква реалност.
Може привържениците на конспиративните теории да кажат, че това е театър. Може да кажем, че е политически театър, ако режисурата беше малко по-добра. Има все по-стесняваща се група на привърженици дори от „Атака” на тези изпълнения. Затова, според мен, в ход са и двата процеса. От една страна имаме силна вътрешна деградация - злокачествен нарцисизъм, гарниран с параноя и много други възможни симптоми. Освен личностната деградация има и неадекватна политическа ескалация. От гледна точка на социалната психология, резултатът е минусов. Проблемът вече надхвърли политическото и мина на гражданско ниво – има огромна маса хора, които са възмутени.
Подобно поведение много напомня на други познати модели от тоталитарни държави като Русия и Германия в миналото, където моделът на създаване на провокации е работил успешно. Убеден съм, че
тестът, който Сидеров за пореден път направи
на обществото, този път няма да бъде издържан. Той твърде директно засегна една особена чувствителност у нашия народ – отношението към театъра, въпреки че не сме в етап, в който културата особено много се тачи. Ние си обичаме театъра, родното кино, а Сидеров влезе в храма на Мелпомена, което вече е малко прекалено. Може би щеше да е по-успешен, ако говорим за ПР-акция, ако беше направил скандала някъде другаде.
Гаврата с обществото беше точно в изборната нощ, но не смятам, че в случая става дума за дневния ред на политическата му партия. Не споделям това общо мнение – някой смята ли, че този човек до такава степен се владее, че има мярката къде може да спре? Беше видно за всички, че не е така. Не приемам, че можеше да има някакъв политически резултат от този спектакъл. В случая говорим за личен дневен ред, а когато той по никакъв начин не кореспондира с обществения дневен ред, в лечебните заведения го наричат по друг начин. Като си налагаш своя дневен ред, демонстрираш, че ще гониш хомосексуалисти, наркомани и т.н и водиш някакви лични разследвания, и живееш в собствен свят – няма съмнение, че ориентацията към света е нарушена. Тази грандиозност активно е подкрепена от група клакьори. Когато средата, която те поддържа, става все по-ограничена, няма как да поддържаш определена доза адекватност. Затова не мисля, че инцидентът е свързан с политическа акция.
От криминална гледна точка – категорично смятам, че трябва да се вземат мерки. С риск да си навлека недоволството на моите бивши колеги, включително на гл. секретар Георги Костов и особено на директора на СДВР, мисля, че е време началниците да застанат зад полицаите, с риск от всякакви други последствия. Не ми хареса, още при първия инцидент в НАТФИЗ – едни полицаи да седят и държат телефони,вместо да свършат най-нормалното в тази ситуация – Сидеров да бъде изведен. Срещу имунитета му застава принципът за неприкосновеност. Когато полицаят си изпълнява служебните задължения, той също е неприкосновен. В целия свят – ако депутат , какъвто и да е той, блъсне полицай, това е
абсолютно основание за арест
Имунитетът е за това дали ще бъде съден, а не за това дали ще бъде задържан. Нека уважаемите полицаи да го разберат, а началниците им да не се крият.
В същото време министър Бъчварова не стоеше адекватно в тази скандална ситуация. Тя беше малко като инхилирана – все е едно е прекалила с валериана. Може ли в такава ситуация да идва министър и да умиротворява? По този начин Бъчварова легитимира ситуацията като политическа, а тя си е криминална и вандалска. На практика там трябваше да има няколко куражлии полицаи и да въдворят ред, а не да се водят разговори в предверието на НАТФИЗ. Да не забравяме, че и самият университет е автономна територия. Истината е, че от години Сидеров си бие полицаите, а техните началници ги е страх. Време е да помислят в крайна сметка защо са началници, не само да заемат стойки и пози. Някои от тях – като например заместникът на г-н Младенов (шефът на СДВР, б.р.) - е именно е експерт по овладяване на безредици.
Истината е проста – повечето от тези шефове в МВР ги е
страх за постовете им,
съответно този страх се пренася на самите полицаи.
Вчера, обстановката беше толкова нажежена, че можеше да се случи нещо фатално. Гражданите и студентите до такава степен се бяха възмутили, че можеше да се стигне до масови безредици. Видимо е, че Сидеров не може да се удържа в нормални граници. Ние продължаваме да играем по свирката на подобни сценарии, но не това е най-важното. Истината е, че хората са безкрайно възмутени и аз не бих се учудил, ако случаен гражданин удари политик като израз на безсилието на държавата да въдвори ред. Шефовете на МВР са много смели когато са вътре в институцията, но съвсем не изглеждат така като излязат на политическата сцена. Отдавна трябваше, който стане шеф на СДВР и главен секретар, да действа според правилата, а именно -полицаите да са неприкосновени. Нека се престане с тези циркове, които се дължат на неадекватното поведение на служителите на „Охранителна полиция” и най-вече на техните началници. Прекалено дълго се следват псевдо-политически съображения и се търпи подобно безобразие. Това уронва много морала на нацията и показва импотентността на държавата – именно това е най-големият проблем. Държавата се олицетворява от служителите на МВР.
Много се радвам, че активните граждани се организират на протест, дори и да не са голяма група, вярвам, че в България има достатъчно много хора, независимо от кои партии са, които не одобряват подобно поведение, включително и симпатизанти на „Атака”. Когато посягаш на демокрацията, а около теб има едни уплашени шефове – това показва, че МВР действа страхливо, което се дължи на началниците й. Има опити за уклончивост – особено на министърката – видно е, че тя не знае къде се намира и разчита на ръководители, които ги е страх от политически последици. Заради този страх цялата държава трепери. Който не може да си изпълнява функциите -да си ходи. МВР не е за страхливци.