Горан Благоев, специално за Faktor.bg
В свещения кладенец при Голямата базилика в Плиска след векове отново бликна вода! Според директорът на НИМ Божидар Димитров това било поличба за възход. Затова поля и премиера с тази вода. Случи се едва три месеца след като се честваха 1150 г. от Покръстването на България – сред руините на същата тази Голяма базилика, Бойко Борисов, вдъхновен от високото отличие, което Св. Синод му връчи за “църковни заслуги” (не се разбра какви...) обеща половин милион лева, за да може мястото отново да стане действащ храм. Т.е. да се доразвие и доизгради онази частична реконструкци, която, макар и величествена е една социалистическа бутафория, съчинена върху оцелелите основи на средновековния градеж при мащабната програма за честване на “1300 г. България”...
При всеобщия недоимък на хазната премиерското обещание изглеждаше като пир по време на чума, но очевидно г-н Димитров виртуозно е успял да убеди г-н Борисов какви перспективи може да има подобно вложение. Несъмнено му е разказал онова, което не спира да повтаря пред медиите – думите на Ванга, че ако Голямата базилика отново бъде издигната, България ще започне да благоденства. Е, как Бойко да не отпусне половин милион, за да се сбъднат думите на петричката пророчица? Нали просперитета може да се случи тъкмо през неговия втори премиерски мандат – че да има и трети, и четвърти...? Колцина на мястото му биха удържали на изкушението да не повярват на подобно пророчество и да не поискат да се впишат в историята като възродители на българския просперитет. Е, средства за здравеопазването все недостигат и закриват болници; хората в Мизия продължават да живеят по фургони, а държавата им отпусна мизерни помощи и вече никой не се сеща за трагедията им от миналата година; армията ни е с допотопно въоръжаване и съюзниците трябва да пазят собственото ни небе?! Какво от това. Археолозите, надзиравани от Б.Димитров дръзновено вече дават своя отговор на подобни неблагочестиви въпроси, които сриват общественото доверие, и доказват, че премиерът е постъпил далновидно и държавните средства няма да отидат на вятъра – след като свещеният извор отново бликна, кой знае още какви чудеса ни очакват?! При това обстойно коментирани от всичколога Б. Димитров. Като един
истински оракул на управляващия елит
в сутрешния блок на една телевизия той вече обясни, че брутният вътрешен продукт нараствал, че България тази година имала чудесен туристически сезон и изобщо – това дето го е казала Ванга за Голямата базилика започва да се случва...
Така в изсушеното откъм надежди битие на българина бликналият извор край Голямата базилика бързо се превърна в поличба за възход. Б. Димитров отново се прояви като медиен виртуоз, който превръща всеки артефакт в тиражирана новина. Особено когато иде реч за археологически обект, чието проучване тази година е свързано с неговото ведомство, а средствата са осигурени от най-високо място. Чудно ли е тогава, че близо две седмици новината не слезе от вестници и сайтове, които се надпреварваха да ни засипват със сведения около уникалната находка – дори започнаха да следят постоянно с колко сантиметра се е покачила водата в кладенеца на Голямата базилика и то с такава последователност, че засенчиха прецизността на хидрометеоролозите, които ежедневно осведомяват за нивото на р. Дунав. Някой даже обяви, че изворът лекувал болести на очите – само дето не е ясно как го е установил, защото не ми е известно да има вече поне един изцерен от тази вода... Сега премиерът обяви, несъмнено надлежно осведомен от Б. Димиров, че това била вода от времето на Покръстването, а в кладенеца най-вероятно е приел светото тайнство самият княз Борис. В славните години на Софийския университет авторът на подобно твърдение нямаше да има шанс да се дипломира. Сега обаче подобни небивалици се смятат за апотеоз на популяр-историческото остроумие. С такива откровения във фейсбук профила си, вдъхновени от духовния му ментор, премиерът Борисов е достоен да вдъхнови възхвала от сорта на “Товарищ Сталин, вы большой ученый...” Може президиумът на БАН да помисли и за удостояването с почетно членство.
Останките на чудодейния кладенец при Голямата базилика всъщност отдавна са известни на учените. Някъде през 70-те г. на ХХ в. го проучва същият археолог, който сега ръководи разкопките – проф. Павел Георгиев. Има и научни публикации. Кладенецът е бил разкопан донякъде, после е затрупан от самите археолози – за да не се разруши от атмосферните влияния. И тази година, когато отново се намериха пари за допроучването на района около базиликата, кладеценът, който несъмнено е бил почитан като свещен извор (аязмо), отново бе разкопан.
Всеки археолог, който добросъвестно е проучвал останките върху обширния терен на първата българска столица, добре знае, че тя лежи върху изобилен пласт от подпочвени води – в очертанията на Плиска има десетки кладенци, снабдявали с вода обитателите й между VІІ и Х век. Някои дори са много по-дълбоки от този при Голямата базилика – ако и тях ги разкопаят, от там също ще бликне вода – и тя, ако се вярва на премиера, също ще да е от времето на Покръстването. Тъй че “чудодейното” повторно извиране на църковния кладенец е по-скоро закономерен геологичен факт за района на старата ни столица Плиска, който сериозните археолози отдавна са установили.
Няма как всичко това да не е било известно и на Б.Димитров – иначе се поражда натрапчивото съмнение в научната му компетентност... Няма спор – ако има прераждане, директорът на НИМ е българската реинкарнация едновременно на Гьобелс и на Делфийския оракул – отдавна лъжите му се повтарят като първонстанционна истина, а вместо да отстоява историята като академична наука, освен че я митологизира, успешно я използва
да подхранва суеверната вяра на държавните мъже
Един перфиден манипулатор на националната психика, която винаги има нужда от зрелища – и той при възможност щедро й ги съчинява, а малограмотни журналисти ги препредават като ехо...
Проблемът е, че ушите на масовия българин са обръгнали за фалцета на това ехо и то му звучи като симфония на надеждата. Всъщност, разбираемо за нация, която е обезверена от настоящето си, песимистична за бъдещето си, в което не провижда дали цените на тока все пак няма да скочат; дали няма да ни връхлети криза, по-тежка от гръцката; дали изобщо ще я доживеем, предвид възрастта до която депутатите великодушно ни задължиха да се трудим? Има ли друг избор такава нация, освен да очаква (за кой ли път) чудото – особено след като през последните 25 години тя безропотно посрещаше какви ли не “месии”?
Ритуалното поливане на премиера с чудодейната вода от “Покръстването” може и да постигна своя зрелищен медиен ефект, но монетата винаги има две страни. Превърна се в пародия – съчинен ритуал, карикатура на Кръщението – християнското тайнство с което вярващия се приобщава към Църквата. С керамичната паничка с която възливаше върху главата на премиера, Б. Димитров приличаше на теляк от турска баня, неже ли на мастит учен. За да е по-автентичен съчиненият му ритуал трябваше само да си нахлупи короната на Охридския архиепископ, която е изложена в една от залите на подведомствения му музей – та и “благословията” на свещения извор да хване по-голям дикиш... Полезно е за държавниците ни да не приемат с детинска наивност и юношески ентусизъм атракциите с които ги съблазняват различни наукообразни и псевдодуховни “доброжелатели” – те се възползват от политическите им амбициите, за да градят за тяхна сметка собственото си тщеславие.
Археологическата гилдия вече иронизира,
че в България се заражда нова дисциплина – “пророческа археология”. Щели да копаят археолозите за да доказват “прозренията” на Ванга – нищо, че може самата тя никога да не ги е изричала. Кой може да ги провери или обори?!... Но пък са изгоден начин “подходящите” хора да синхронизират своите мегаломании с нечии политически такива. Така въпреки оскъдицата в хазната, пари за повторното съграждане на Голямата базилика винаги ще има. Какво от това, че ще бъде огромна църква насред полето, в която ще влизат предимно туристи. Вярно, гласят я за кръщенета и сватби. Сигурно ВИП? Че то простосмъртни ще може ли да се кръщават и венчават в храма, дето уж св. цар Борис се е покръстил?! За сметка на това поляните наоколо предлагат простор за луксозни тържества на открито. И ноу-хау отдавна има. НИМ от години отваря врати под наем за ВИП-сватби и коктейли. Та една Голяма базилика ли да стои заключена? Сигурно е само, че хорицата в сегашната Плиска няма да я ползват за ежедневни и неделни богослужения, щото е на 7 км от градчето им, а редовна автобусна линия не се предвижда...
Поредният градеж на постсоциалистическото пре(съ)творяване на българската история. Съвсем в духа на бутафориите в Созопол и на Трапезица, чийто вдъхновител е пак Б. Димитров, а също и в Белчин баня и къде ли още не... Начинанието съвсем не е безмислено, както можем да се заблудим. Паметниците от нашето минало не са обект на висококвалифицирана реставрация, която е по силите на ограничен кръг специалисти. Иде реч за чисто съвременно строителство, т.е. наемане на строителни фирми. Така вместо от тухли и хоросан, като гъби след дъжд в България никнат крепости от бетон. После идва ред на билетите за вход, таксите за паркинг. И това ако не е верижен бизнес, здраве му кажи. Да не се оплакваме, че имало безработица. Та такава, най-вероятно ще да е технологията и при трансформирането на Голямата базилика в действаща църква...
В същото време храмове с уникална стенопис от средновековието – като например в Сеславския, Разбоишкия или Трънския манастир – се рушат безвъзвратно. За тях, обаче, няма премиерски средства – не е известно Ванга да е пророкувала, че възстановяването им ще донесе благоденствие на България. А и са на трудно достъпни места за масовия туристо-поток. Да не говорим, че точно тази година са спрени средствата за разкопки на далеч по-важни обекти в Плиска – в района на цитателата – които тепърва се нуждаят от проучване, за разлика от терена около Голямата базилика. Отношението на държавата към нейното минало комай започва да се определя не от аргументите на специалистите, а личните интереси, облечени в мистичния ореол на пророческите предсказания?! Съмнителната духовност измества зравия разум. Звучи познато.
В тоталитарна България в ранг на официална културна политика бяха издигнати окултните увлечения на Людмила Живкова и нейното обкръжение. Когато историята не се познава, тя рано или късно се повтаря. Та да си спомним, че нездравите увлечения по превдодуховни учения не донесоха възход на социалистическата ни татковина...
На този фон нуждата
да се чуе гласът на Българската православна църква
е повече от въпиющ. Първо – защото, въпреки претенциите си на национален всичколог, Б. Димитров няма компетентността да се произнася поличба ли е бликването на кладенеца, не е ли? Свещена ли е водата в него, не е ли? Единственият авторитет, който може да го стори е Църквата. Иначе се получава самочиние – който поиска може да дрънка за християнската вяра каквото му скимне.
Второ – на делата на Ванга са отречени като несъвместими с християнството. Да се аргументира необходимостта от повторното съграждане на Голямата базилика с авторитета на петричката пророчица е абсурд, който граничи с кощунството. Въздига се храм на вярата по предсказания, които същата тази вяра отхвърля. Та нали самият Син Божий заклеймява ясновидците, гадателите, врачките – Евангелията достатъчно категорично говорят за това. Спомням си как преди много години една мила монахиня от Кремиковския манастир съветваше: “Ако ясновидец или екстрасенс ви каже, че трябва да отидете в конкретна църква и да се помолите, или да запалите задължително свещ, или да порадите икона за здраве – не го правете. Бог не говори така. Това е дело на сатаната, не е божия воля!” Ако българските архиереи имаха духовната мъдрост на тази наглед обикновена монахиня, те вече да са се произнесли, че начинание, като издигането на Голямата базилика заради предсказанието на Ванга не е богоугодно дело – независимо, че крайният резултат е възобновяването на една църква. То и пътят към ада е постлан все с добри намерения, нали!? Кротко, но категорично, синодалите да бяха убедили премиера да не уйдисва на Божидар-Димитровите фантазии, да не се съблазнява от ролята на благочестиво-православен държавник и да вложи половината милион не за подобни безмислия, а там където има истинска нужда. Така и на Бога ще е по-угоден. ..
Архиереите ни трябва да кажат и друго. Че храм се гради, за да спасяват в него човешки души, а не за да се гарантира свише охолния ни живот. Христос на никого не е давал на последователите си гаранции за материално благополучие. Българите трябва да осъзнаем, че християнството е най-вече борба със самия себе си, отричане от егото, милосърдие, състрадание и най-вече любов – безгранична и опрощаваща, дори към враговете. И това не са само красиви приказки. Това е действеният живот във вярата. Поколения преди нас са го показали. Показват ни го и сега – личности като дядо Добри и отец Иван от Нови хан. И кой знае колко още като тях, които не са гръмогласни по пътя си към Христос.
Дни след чудодейното избликване в Плиска благоевградски бизнесмен удари 7 милиона от джакпота. Сред плановете му как ще ги похарчи не се чу нито едно благородно намерение да дари нещо на храм или на някой, който е в нужда – било за подслон, било за животоспасяваща операция. После дойде крещящото безобразие на друг бизнесмен в Античния театър на Пловдив. Само тези двамата да бяха отделили по 30-40 хиляди лв. от тлъстите си сметки – две семейства в Мизия щяхавече да не живеят във фургони. Съгражда ли се с такъв материал благоденстваща България след съграждането на Голямата базилика? Или с народни избраници, които се държат като феодали? Или докато корупцията е норма на политическо поведение? Или докато избиват децата ни по паркове и улици – почти безнаказано, а тези, които оцелеят, да търсят спасението се през “Терминал-2” на столичната аерогара? Може да звучи клиширано, но това е дествителността, в която всички ние живеем.
Тъй че е кощунство не само изграждането на Голямата базилика с някаква аргументацията от пророчеството на Ванга. Кощунство е да се заблуждаваме, че в момента, в който руините от Плиска отново станат действащ храм, всичко ще потече по мед и масло в България. Абсолютна спекулация с вярата и приватизиране на християнството за политически цели. Едно безнаказано пропагандиране на суеверие: че без индивидуалните усилия на всеки член на обществото, благоденствието ще се случи единствено благодарение на някакъв съчинен риуал и безсмисленото трансформиране на една социалистическа бутафория в постсоциалистическа църква. Ако ставаше така, да прокарат водопровод от кладенеца на Голямата базилика до Парламента, Президентството и Министерски съвет. И неуморният за изяви директор на НИМ да ги обхожда катадневно с паничката, която използва за ритуалното поливане на премиера. Така ще е съвсем в унисон с религиозните “нагласи” на масовия българин, който сутрин чете хороскопа си, вместо да отправя молитви; поставя Ванга и Дънов по-високо от св. Йоан Рилски и св. патриарх Евтимий.
Иначе божем се има за православен
Божидар-димитровата кампания около Голямата базилика и нейния свещен кладенец е поредният еталон на псевдодуховността в България.
Да не живееш по повелите на Бога и да очакваш, че чудото ще се случи, ако Му възобновиш базиликата, е жива демагогия. Не. Теогогия (Бог+водач). Всъщност няма такава дума. Провокираха ме да я съчиня хората с власт и пари у нас. Чалгаджиите в науката им внушиха, че могат да бъдат “теогози” – да се заблуждават, че могат да водят Бог, както водят електората си... за носа?! Да Го манипулират, да Го залъгват. Заблуждават се, че щом лицемерието е печеливша карта сред човеците, е така и пред Бог. Но не е. Никога не е било. Няма и да бъде. Това да беше обяснил патриарх Неофит на държавниците, преди да ги окичва с орден за “църковни заслуги”, а не да мълчи. Тишината, която продължава да струи тягостно от Синодалната палата убива истинската същност на християнството и дава простор върху неговата почва да се въдят всякакви плевели...