Д-р Любомир Канов
В латино германските източници се говори за славяните като sclavenus, т.е. роби. От друга страна панславянството начело с Россия вижда в славянското начало някакво величие, дори елемент Слава. Демек, славяните са славни хора. Обладават славни умения, като например плуване под вода с помощта на тръстика, с цел измамване на враговете и тяхното неминуемо поражение. Подобно на положението с Александър Невски, който с помощта на Златната Орда потопил няколко западноевропейски рицари под леда на Чудското Езеро. Тръстиката на славяните била нещо като древен шнорхел с военно приложение. Такова даже бил използвал и бащата на Путин, за да избяга от ( и впоследствие да срази немските фашисти, иженарицаеми нацисти ) във войната между двете форми на социализъм: интернационалната на Маркс-Ленин-Сталин и простоватият национал-социализъм на Хитлер. Слава Сталину,
слава на славянските умения
Както подразбирам от оскъдните си знания по история, славяните са били многобройни племена с недобра традиция на разбирателство помежду си, които са били често жертва на междуособици и свади. Приемали са имена или по-скоро нещо като прякори за себе си като например драговити, анти, гниляни и пр., които са били обозначения на местности или занаяти, а не толкова понятия за някаква славянска общност. Слагали са си също прякори помежду си, които след това са ставали фамилни имена на техните родове. Може би бъркам, не знам, по-знаещите се надявам да ни помогнат да разберем по-точно този феномен. Засега, аз чувствам мистично и разбира се углавно, съгласно някогашният комунистически наказателен кодекс, сходство с племето Анти. Но както и да е. След като преминем през блатния шнорхел и легендата за високите руси хора, представляващи общославянската народност ( най-вероятно варяги от Скандинавия, основали Киевска Рус, голям враг на България, наречени още Нормани, Рус, Варянги и Половци, което впрочем значи Плави, т.е. с руси коси на славянски език), аз не разбирам как човек роден в България може да изпитва някаква, дори отдалечена, форма на антропологично и племенно
сродство с монголоидния мордвин Путин
Също, трябва неизбежно да си зададем въпроса за античната ни принадлежност към рода sclavenus. Езиковата ни близост със славяните при положение, че преобладаващите ни генетични корени са автохтонни, т.е. ние обитаваме тези земи в преобладаващото си мнозинство от около 7-10,000 години, много преди славяните, може да се приеме като предимство на самият език и на неговата изразителна мощ и предимство, която е довела до доминиране над останалите заварени езици, които постепенно са се претопили, както и над военните езици на кутригурите, отколкото на особено културно превъзходство. Славянското езиково и емоционално богатство и дар за изразяване на нюанси е довел в крайна сметка до превъзходството при превеждането на Библията от християнските мисионери Кирил и Методий над останалите езикови претенденти. По същият начин госпелите на афроамериканската молитва, също създадени от роби, със силна емоционалност, са довели до цялата модерна музика на новия свят. Но освен славянският език, който е успял да се наложи над голяма част от балканския културен ареал, над него се е наложил и субкултурният пласт на sclavenus, на преобладаващият манталитет на подчинимата маса от хора, които постоянно се ослушват за водачи, но никога не ги намират, защото са в постоянна крамола помежду си. А когато такъв водач възникне, те го обезглавяват или поругават и стъпкват с помощта на така изящната си славянска словесност. Няма по-богата ругателна култура от славянската. Но за да не се изложа окончателно с аматьорските си разсъждения на темата робска менталност и неизлечимост на исторически насложените неизбежности, завършвам с едно предложение за обобщаващо славянско име на една голяма група сънародници, без да изключвам себе си. Ние трябва да се наричаме не Слав, а по-скоро Слаб (Ангелов).