Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Виждате ли как напоследък камилата постоянно се промъква напред-назад през иглените уши?
Болезнено за иглените уши - ето как. Защото е всеизвестно, че на камилата, така или иначе, не и пука от нищо и за нищо.
Разбира се, визирам темата за отношенията с Русия и факта, че тя задължително избива и съска изпод всеки камък от българския обществен живот, който човек се осмели да повдигне. Независимо дали разговорът е за миналото и бъдещето на извънземните, за ДНК на шимпанзетата или за необходимите на страната ни реформи, за да се изяснят нещата, трябва в него поне да се спомене Москва, московската политика, московските потайности, московските танкове и ракети, московските убийци и жертви, москвичите, московчанките и всички останали путеноиди. Или путинки – не знам как е по-правилно да се каже.
Ако не вярвате, посочете ми тема и веднага ще ви покажа връзката. Но дотогава – само няколко примера от последните дни.
Любимият на учените-генетици Георги Гергов,
богатият лидер на бедните български комунисти в Пловдив, онзи ден неочаквано си призна, че е руски гражданин. Че е руски консул в Пловдив се знае отдавна, но за гражданството досега се мълчеше. И правилно, фактът е доста срамен – да си роден като демократичен и свободен българин, а да станеш за кашмер, като се превърнеш доброволно в крепостен руснак, е все едно, за изненада на Дарвин, на бърза ръка да изминеш в обратна посока целия процес, при който маймуната се е очовечила.
Ето защо казах, че тоз` чутовен пловдивчанин е любим герой на учените-генетици. Те са сигурни, че неговото ДНК е около и над 98 на сто човешко, но още не могат да разберат колко точно. Затова постоянно се карат дали той е все още човек, или вече се е превърнал в истинско шимпанзе.
Каквато и да е генетичната истина обаче, славната трансформация от българин в руснак сама по себе си обяснява защо Гергов е известен с огромните глупости, които ръси всеки път, щом си отвори устата.
Онзи ден по БНТ, лице в лице с водещ, популярен като Пъпеша, с кого другиго, той например заяви, че любимата ни вселенска партия БСП е против „зависимостите в политиката, обслужването на частни и корпоративни интереси”. В следващия момент обаче Гергов отчете като „генерална грешка на партията”, че всеки път, щом дойде на власт, БСП не назначава за министри партийци, както е обещавала преди това. „А нашите хора какво да ги правим, нали трябва да им дадем по едно парче хляб” – възкликна той. С което сам се опроверга по въпроса за зависимостите и интересите в политиката.
Но кой ти забелязва подобни дреболии, важното е лаф да става и хората да бъдат масово зомбирани.
Изобщо няма да коментирам пък съвършено циничната хвалба на този смел руски комунист, че смъртта на петима души при срутването на един негов хотел преди време, изобщо „не му се е отразила зле”. Явно за Гергов човешкият живот няма никакво значение, важна е рекламата – да говорят за теб, независимо дали си някой, който кротко си яде банана и гледа с големи, тъжни очи, или друг, който, качен на висок клон, безсрамно си кълчи червения гъз срещу публиката.
Така, де, що ли на другаря Гергов трябва да му пука за човешкия живот, щом на много по-велики другари и учители като Ленин, Сталин и Путин не им пука.
Не за великите хора, а за „обикновените” обаче говори Михаил Миков, политическият началник на Гергов. Онзи ден в Севлиево този полит-сиромах изтърси такава предизборна простотия, та чак на почтените хората в Габрово им се зави свят. „БСП и нейните представители в местната власт имат едно особено качество - произлизат от народа и работят за него” – заяви тържествено Миков.
За да е съвсем ясно на всички, че някое винтче в собствената му глава не е докрай затегнато, соцлидерът допълни, че този
народностен произход отличава левицата от десните партии
И аз веднага започнах да се чудя – дали онези, които членуват в десни партии, са до един чужденци. Но не и руснаци, де, защото видяхме от примера с Гергов, че руснаците са изконно в ляво. Пък и те руснаците в България не са чужденци, а господари – поне според комунистическото мислене.
Дали десницата пък не се състои от извънземни – питам се. Или има предвид Моков някаква местна мутация, при която децата на редица хора от народа, които членуват в БСП, са всъщност някак си не са от същия този народ и затова подкрепят десницата?
А какво да кажем за безпартийните или антипартийно настроените типове – тях изобщо броим ли ги за някакви или ги пренебрегваме като несъществуващи?
Голяма загадка постави Миков с това делене, не като с изказването си по-нататък, в което всичко е ясно. Като твърде елементарен комунист – или посъветван от много тъп ПР - той взе, та се похвали с относителното икономическо благоденствие на Севлиево, като го приписа на дейността на местната левицата. Разбира се, съвсем съзнателно забрави да спомене, че тази местна левица нито има печатница за пари, нито бере кинти от някакъв местен храст, нито, ако ги береше, щеше да ги раздава на хората, а не да ги гушка за себе си.
С други думи – като партизанка на разпит, смелият комунист Михаил Миков и зъб не обели, че не дейността на минали, настоящи и бъдещи кметове, независимо леви или десни, а трайното установяване в Севлиево на западни капитали и развитието на техни производства, е в основата на доброто състояние на района.
Ама как ще го каже, нали тогава социалистите по местата, където има масирано присъствие на руски капитали, а това е почти в цялата страна, ще попитат – добре, де, къде тогава е нашето благоденствие, ние защо продължаваме да тънем в бедност, къде са руските ни братя, та да ни помогнат, както мръсните американски врагове помагат в Севлиево…..
И току-виж, взели социалистите по места, та се разочаровали от руските си братя. Пък току-виж и присъствието на американските танкове в България взели те да приветстват - напук на руснаците и в чисто българска полза.
Е, добре, де, размечтах се с това за танковете, няма да се повтори…..
Ама не съм само аз мечтателят. Бившият президент Георги Първанов знаете ли откога и колко силно мечтае не само да се махне и последният натовски танк от България, но и Бойко Борисов да махне омразния външен министър Даниел Митов и омразния военен министър Николай Ненчев. Мечтае си така Първанов, защото тия двамата министри напоследък са трън в очите на всяко руско мекере в България, пардон, първо в очите на Кремъл и кремълския губернатор в София Юрий Исаков, а чак после в очите на мекеретата.
Нали се сещате, това е същият Георги Първанов, който през 2004 като президент, макар с половин уста, но беше „за” членството на България в НАТО, въпреки че малко по-рано беше върл противник на алианса. И това е същият Първанов, който не успя да ни набута в руския Голям енергиен шлем срещу България. Сега обаче той е коалиционен партньор на управлението и настоява да се махнат министрите, които най-ясно и последователно държат на българските ангажименти към евро-атлантическите ни партньори, които наричат нещата за високомерното и нагло отношение на Русия към нас с истинските им имена, които настояват страната ни да следва принципите на солидарността, върху които се гради цялата демократична система в света и цялата западна цивилизация.
Митов и Ненчев са точно министрите, чиято позиция всъщност умива лицето на България
пред партньорите ни, заради дългогодишните увъртания на всички повече или по-малко откровени комунистически управления тук, увъртания, които ни докараха незавидната, но заслужена „слава” на руски троянски кон в ЕС и НАТО.
В това отношение обаче проблемът не е само Георги Първанов. Не са дори всички останали политически и икономически тути-кванти, които се опитват да клатят клона в руска полза и в екстаз демонстрират русо-ляво-червените си задници пред сащисаната публика.
Истинският проблем е, че ние, българите, не защитаваме тези свои министри – млади и компетентни, нормални и разумни - които са подложени на нападки. Не си ли даваме сметка, че те вършат онова, което поне от 70 години никой български политик не е вършил открито – да каже истината за руските планове, за руските манипулации, за откровените мераци на Кремъл да държи България в ръцете си, независимо от волята на българите.
По някакъв начин на всички георгипървановци, воленсидеровци, николаймалиновци и светланалапнишаренковци трябва да им се покаже, че ръчичките им са къси, за да пипат, където не им е работа. Или ще им бъдат скъсени, ако продължават да дърпат за крачолите хората, които защитават българския национален интерес, вместо да го продават, както правят те самите.
И като няма кой друг да им го покаже, ние, самите граждани, трябва да вземем нещата, които ни засягат, в собствените си ръце.
Разбира се, много по-лесно би било, ако правоохранителната и правораздавателната система в България работеха както трябва – но аз май пак се размечтах…..