БСП отново показа, че няма морала и силите дори да се покае за извършените престъпления
Да не си заравяме главата в пясъка за икономическата катастрофа, банковите фалити, братя Галеви или радикалните религии
Майа Любомирска
Голям рев се надигна, щом стана ясно, че с промени в Наказателният кодекс може да падне давността за престъпленията на комунизма. И как няма да пищят някои, пребоядисани комунисти, като отново може да се възобновят делата за комунистическите лагери, където зверски бяха избити близо 40 000 невинни българи. Или за икономическата катастрофа и за външнотърговските дружества, които дадоха старта на нови милионери, или за Възродителния процес и прекършените хиляди семейства. Или за унищожените досиета на уж бившата Държавна сигурност, които се опитаха да затрият следите. Или за Чернобилската авария и мълчанието, което сега плащаме с хиляди онкоболни?! Нали не сме забравили воят, който се носеше през 90-те години, за лустрацията, която така и не се състоя. Да продължаваме ли? Трябва да продължим, защото не може да останат без последствия нито тези, нито следващи престъпления, като банковите фалити или бягството на стотици вече получили присъди на първа инстанция.
Не може да има давност
за престъпленията, извършени от властта по време на комунистическия режим, както няма давност за престъпленията на фашизма, осъден от света като престъпление към човечеството. Не може да се разчита на забравата за престъпленията на комунизма, за да останат безнаказани и издевателствата, грабежите и посегателствата да потънат в забрава. Защото не може да има помирение и обединение на обществото, ако не възтържествува справедливостта и не стане възможно отговорните за извършените престъпления и техните наставници да бъдат изправени пред съда. В противен случай още дълги години ще се питаме заради КОЙ страната ни не върви напред. Не можем да затворим страниците, без да сме ги прочели, не можем да търсим национално единение без има справедливост и покаяние.
Тъкмо това е и основната цел на внесения преди дни законопроект за промени в Наказателния кодекс (НК) и отпадане на давността както за престъпленията на комунистическия режим, така и за всички международно признати престъпления срещу човечеството – нападение срещу гражданското население, физическо унищожение, поробване, депортиране или насилствено преместване на население, изтезание, насилствено забременяване, преследване, апартейд, както и насилствено изчезване на лица, склоняване към проституция или търговия и разпространение на наркотици.
Особено важно е да се подчертае, че проектът за промени в Наказателния кодекс търси отговор на съвременните предизвикателства пред българското правосъдие, като дори въвежда дефиниция за радикална религия – тази, която се използва за постигане на политически цели чрез тероризъм. Вносители на законопроекта са Методи Андреев, Цвета Караянчева, Джема Грозданова, Димитър Главчев, Алтимир Адамов и Георг Георгиев от ГЕРБ, както и Петър Славов, Вили Лилков, Борис Станимиров, Найден Зеленогорски, Корман Исмаилов и Никола Хаджийски от РБ.
Да припомним, че със Закон, приет на 5 май 2000 г. комунистическият режим в България е обявен за престъпен, а през 2004 г. с Декларация Народното събрание осъди и заклейми престъпленията на комунизма, а от 20 януари 2011 г. Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунизма.
В същото време това не е първият опит да бъде премахната давността за тежките престъпления, извършени в Народна република България, тъй като още 41-ото и 42-ото Народно събрание се опита да премахне давностния срок. Сегашният проект за промени в НК поставя акцент върху факта, че част от тези престъпления могат да се третират по международното право, като
престъпления срещу човечеството
„Премахването на давността за тяхното преследване се третира в Конвенцията на ООН от 1968 г. за прилагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството", подчерта за Faktor.bg един от вносителите Методи Андреев. Според него предложенията им стъпват и на Римския статут на Международния наказателен съд, който е ратифициран от Народното събрание през 2002 г. и изброява съставите на престъпленията против човечеството.
"Престъпленията, посочени в параграф 1 на законопроекта, и по времето когато са били извършени, са представлявали престъпление по действащия тогава Наказателен кодекс. В този смисъл предложеният текст не въвежда нови наказателни състави, а третира само давността за тези престъпления", каза още Методи Андреев.
Още повече че през последните години Унгария, Румъния и други страни приеха закони в духа на Пражката декларация и Конвенцията на ООН за неприлагане на давност за военни престъпления и престъпления срещу човечността, които възстановиха справедливостта и отмениха давността за престъпленията извършени по време на комунистическите тоталитарни режими, добави още един аргумент Андреев.
За съжаление не сме оптимисти,
че тези промени ще бъдат гласувани в Народното събрание, защото правоприемникът на БКП БСП отново показа, че няма морала и силите дори да покае за извършеното. Как иначе освен като наглост може да бъде определена позицията на председателя на БСП Михаил Миков, който коментира: „ Претопля се една манджа. През 2001 година Иван Костов прие подобен закон, може би от там са взели идеята. Няма нищо оригинално в това. След няколко месеца след това Костов трагично загуби изборите. Вносителите са неговите последователи - Методи Андреев, Радан Кънев", подчертава Миков.
Е, ние, пък ще му припомним старата мъдрост, че „Вълкът козината си мени, но нрава си – не”. А колкото до изборите, не е зле Миков да си припомни резултатите на БСП от последните избори, преди да се опитва да подминава с лека ръка убитите близо 40 000 невинни българи в първите дни след преврата на 9 септември 1944 г.
Тук е мястото да припомним и за решението на Върховния касационен съд (ВКС) по т.нар. "Дело за лагерите", което окончателно беше прекратено през 2003 г. именно заради изтеклата давност на обвиненията. Или какво да кажем за съдебния фарс, който беше организиран така, че да е невъзможно да бъдат осъдени Мирчо Спасов и другите убийци от комунистическите лагери на смъртта. Кой трябва да носи отговорност за престъпленията? Или пък скалъпеното като „битов инцидент” убийство на Надя Дункин, точно две седмици преди тя да свидетелства по делото за женските концлагери. И ще цитирам проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България, според която „наблюдаваме натрупване на юридически престъпления, които не само не са изчистени, но и се трупат с поредния спор дали убийствата веднага след 9 септември 1944 г. не били "оправдано възмездие срещу фашистите в България". Налице са тежки юридически нонсенси, които следва да бъдат премахнати и смятам, че това трябваше да се направи от самото начало на промените с отварянето на архивите и лустрация".
Не случаен е този
вой от страна на БСП,
защото, като падне давността, ще лъснат виновниците за икономическата катастрофа, с която се занимаваше разследването по прословутото дело №4, събрано в над 1200 тома. Ще се търси справедливо наказание не само за преките извършители, но и за подбудителите на комунистическите лагери, на Възродителния процес, на източването и фалита на десетки банки през 90-те години. А това са твърде нелицеприятни истини, които ще бръкнат дълбоко не само в историята. Защото с предлаганите промени в НК например спира да тече давността за избягали от правосъдието като митичните братя Галеви, или за терористи и наркобосове. Защото камбаната на справедливостта наистина бие. Време да се изнесе истината за зловещите престъпления на комунистическия режим и виновните да понесат отговорността си.