Хаджи Ахил Тъмрешлията
Днес църквата почита паметта на мъчениците от Батак. Това е повод да не проспим поредната гавра на екзактния Местан към историята и националното достойнство. Демонстративно напусна парламентарната зала, когато трябваше да се отдаде почит към жертвите в Баташкото клане, които църквата канонизира и за светци. Политикът, с претенции за толерантност, реагира по същия дивашки начин и преди по-малко от месец, когато почитахме жертвите на арменския геноцид. Оправда се, че не искал да се използват подобни исторически събития за политически спекулации. Няма съмнение, че лидерът на ДПС има желязна логика за своето скандално поведение. Проблемът е, че за пореден път така нареченият политически елит мълчи като пукал и така успешно се демаскира като измислен и фалшив. Мълчат обаче и медиите, защото КОЙ не им е разрешил
да мислят свободно
Поведението на лидера на ДПС към арменския геноцид и баташкото клане няма как да не контрастирана с заявената преди седмица от него позиция в интервю за национална медия, че би отишъл да се сражава за България. Думите звучат гордо, но се разминават недвусмислено като чужди вселени с делата на този политик-измамник. Няма съмнение, че ако някога Местан тръгне да защитава България, то със сигурност ще е за онази държава, която е забравила историята си и я чете само така, както искат новите й господари. Не че няма достойни турци и мюсюлмани, които са се били срещу гръцката окупация в Беломорска Тракия, в Първата и Втората световни войни. Но дори и за най-непредубедените съвсем не е трудно да се разчете поведението на инак сложно говорещия Местан. От една страна,
той е дълбоко комплексиран от неясното си усещане за национална принадлежност – не за етническа и религиозна. А от друга страна, страшно много иска да се хареса на господарите в Анкара, да подражава на неосманистката им пропаганда, защото усеща, че само с подобно радикализиране може да замаже десарското си минало на редови доносник и номад, минал през няколко политически партии, за да гради кариера. Но най-вече така Местан цели да контрастира на почетния председател Доган, който е отявлен мафиот, но не е ислямист, и винаги е заставал зад националните каузи, питайки дори своите: „Коя е Анна Ватан?“, тоест
Майката Родина
Лютви от Островица няма защо да се чувства виновен за зверствата на една несъществуваща империя към българите, арменците, към поробените в нейните стари предели. Може да се облича с дрехи за по 50 бона, но едва ли някой би се заблудил, че е наследник на последната султанска династия. За него по-важно сега е да бъде гласът на Ердоган в България, защото това го легитимира пред етноса. Целта е да стане по-обичан от Доган.
Но Лютви от Островица трябва да бъде обвинен за тотална липса на цивилизованост и смирение пред невинни жертви.
Друг е въпросът, че трагедията с Баташкото клане продължава повече от век да тъне в митове и идеологеми, които обслужват единствено политически цели. Не искаме да си признаем, че там в, трагичния Батак са се клали българи с българи, само че българи християни с българи мюсюлмани, които днес се наричат помаци, българо-мохамедани родопски турци, както някои искат да им казват. Ахмед Барутинлията е единият от водачите на развилнелия се след Априлското въстание башибозук. Там редовен турски аскер не е вадил сабя. Барутин е съвсем близо до Батак, а родовете в района са с един корен, помнят го и до днес, нищо че едните се молят на Христос, а другите на Мохамед. Но политикът Местан няма интерес от тази историческа истина, нищо че придава друг политически характер на кръвопролитието и макар и условно в някаква степен омаловажава ролята на Османската империя в погрома на Батак. За Местан, за ДПС, за турската пропаганда в България е важно ясните пътеки към националното самосъзнание и общия етнос да са размити и заличени. Затова Местан ходи знаково всяка година на митингите в Барутин и обявява селото само за столица на антикомунизма. Политиката на ДПС още от 1990 година е била само една единствена - етническото самосъзнание е тъждествено на религиозното, тоест,
щом си мюсюлманин - значи си турчин
Нямаш шанс да си етнически българин и да изповядваш исляма. Така България за 25 години загуби за националната си кауза, под погледа на спящата държава и служби за сигурност над 70% от населението в Родопите. И ако днес гражданите се осъзнават, че сме обект на хибридна война от страна на Русия, то по отношение на националното ни самосъзнание ДПС вече е победителят в тази зловеща война – без кръв, еничари и три синджира роби. Тепърва, ще започнем да осъзнаваме, че големият проблем на България е, че все повече се превръщаме в султанат.
„Върви османизация на държавата ни през икономиката, комбинирана чрез дълбочинно и всеобщо корумпиране на институциите на българската държава, и овладяване на икономиката и обществото чрез злокачествения агент ДПС“, констатира много точно политологът Огнян Минчев.
Затова забравете за Батак, за арменците, за робството и за сълзите, забравете за род и национално достойнство. Местан ще се сражава за вас, а пътят ни минава през Босфора, но това не е нашето изкупление...