​Защо Давутоглу посече „помашката пролет“ за самоопределение

Повелята от Анкара е само една - българите мохамедани и техните потомци да се самопределят като турци

Мая Стоянова

Точно пет години трая помашката пролет за самоопределение на Балканите и преди всичко желанието на част от мюсюлманите с български корени, живеещи в Турция, да се утвърдят като транснационална общност. Желание, което трябваше да постави помашкия проблем на световната сцена по подобие на кюрдския. Краят на помашките тежнения бе сложен на 28 август 2014 г.когато премиер на Република Турция стана опитния дипломат и автор на съвременната турска външнополитическа доктрина Ахмет Давутоглу. Без забавяне Давутоглу показа, че компромис с лансирания от него неоосманизъм няма и не може да има. Без да е изрекъл публично или да го е написал в трудовете си Давутоглу възприема идеята за османската нация от големия турски държавник Мидхат паша. В тази нация обаче водеща е ролята на турците. Другите имат място само, ако се надпреварват да декларират верността си към турската държава. Препоръчително е да се афишират като турци, ако искат място в обществото. Независимо от това, че президентът Ердоган във всяка своя реч, говори за кюрди, помаци, черкези. Когато обаче дойде ред те да се самоопределят отдолу, се ограничават в рамките на турската нация и конституция. Полиция и секретни служби не се колебаят да притиснат 

неудобните лидери

Ставащото в южната ни съседка има пряко отражение на случващото се в нашата страна. Първоначалната политика на Ердоган на самоидентификация на помаците и превръщането им в транснационална общност се провеждаше и извън Турция, основно в България, където е сърцето на помаклъка. Оказа се, че под носа на родни изследователи, секретни служби и политици в бързи темпове върви самоидентификацията на българите мохамедани като отделен етнос. Когато учените се опитаха да реагират на политическата сцена публично излезе Ефрем Моллов. Моллов създаде в Смолян Европейски институт „Помак” и се опита да учреди политическа партия. Публичните изяви на Моллов бяха чести и добре премерени.Той имаше куража на човек, зад който стоят влиятелни външни фактори. В книгата си „Има ли бъдеще Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците” Моллов лансира една простичка теза: 

помаците са прабългари по произход,

на тях се пада орисията да управляват и извадят от кризата съвременна България.

И докато можем да определим Моллов като помашки националист, то същото не може да се каже за неговата дългогодишна съратничка Медиха Заимова от Смолян. Тя е председател на „Сдружението за приятелство и културен обмен в Родопите”.Сдружението е трансмисията между председателя на групата за българо-турско приятелство в Меджлиса Мустафа Йозтурк и ДПС. Заимова за разлика от Моллов не е категоричен привърженик на тезата за помашки етнос. Тя организира курсове по турски за българите мохамедани, чийто майчин език продължава да е българският и се придържа към официалната теза в турската историография за турската идентичност на българите мохамедани т.е. за помаците турци. В това отношение неин духовен наставник е радетелят за турско влияние в Родопите Салих Бозов.

В един период от време Анкара водеше в България политика в две направления-от една страна към помашко самоопределение и откъсване от българската нация и от друго към протурска самоидентификация и обвързване с турския етнос в страната. И в двата случая целта бе една - откъсване на българите мохамедани от българската нация и разширяване на турското влияние в нашата страна като се укрепваше интеграцията на местната мюсюлманска общност от турци, помаци и роми.

По подобие на южната ни съседка Гърция, протурското влияние се осъществява по два начина: чрез джамиите и чрез политическа формация. Гладът накара българите-мохамедани да търсят упование в храмовете, а политическата безпътица - в силните на деня от Движението за права и свободи.

При една от визитите си в Бурса ,делегация ръководена от зам.-председателят на ДПС Рушен Риза бе запозната с новото издание на поредната книга на изселника доц. Хюсеин Мемишоглу ”Страници от историческото минало на помаците”.

ДПС прегърна идеята му за помаците турци

и за това, че те са били подложени на безжалостни кланета от българи.

Тази книга отпуши поредица от полулегални съчинения, издадени в България от Европейски институт” Помак”. Те търсеха възможност да вбият клин между българите християни и българите мохамедани. В една от тях „Помаците в Турция” на Георги Зеленгора дори се обосновава тезата, че над помаците в България е извършен геноцид.

Пропомашките тежнения в България, бяха съпътствани от насърчаваните от Ердоган подобни настроения и в Република Турция. Помашките гласове бяха нужни на управляващата Партия на справедливостта и развитието да изведе до президентския пост своя лидер.

В Истанбул в края на 2013 г. се провежда т.нар. Помашка закуска. На нея се взема решение за създаването в мегаполиса през януари 2014 г. на помашка федерация под наслов PODEF. Поканен е Ефрем Моллов, помашки дружества от Бурса , Истанбул, Инегьол, Бига, Ескишахир и Измир. Взема се решение за създаване на вестника „Гласът на помаците”.Подкрепя се идеята за учредяване на помашка партия в България. За лидер на PODEF е избран Байрам Ерат.

Пикът на помашката пролет е конгресът в Измир, провел се от 1 до 2 март. Европейски институт „Помак” е представен от цяла делегация. Поставя се основната цел - помаците да се превърнат в транснационална общност със своя телевизия, наука „помакология” и неправителствени организации.

Следва помашкият конгрес в Бига, който подкрепя Ердоган за президент на Република Турция. Според помашки активисти тази подкрепа се изчислява на 6 млн. гласа.

Веднага след изборите, на 20 септември 2014 г. следва нов конгрес на PODEF в Бурса. Мястото не е избрано случайно. Тук е централата на най-голямата турска изселническа организация Балгьоч. Целта е тясна връзка и абсорбиране на помаците от румелийските турци. Съпротивата на Молллов и Ерат на подобен завой е отчетлива. Моллов излиза с комюнике срещу конгреса. Ерат го подкрепя.

Брожението в РODEF бе съпътствано от скандал. В началото на декември 2014 г. лидерът на Балгьоч доц. Юксел Йозкан се изказа, че PODEF e радикална организация и той не поддържа връзка с нея. Само месец по-късно той бе принуден да направи обратен завой. Дори прие ръководството на PODEF от Бурса.

PODEF поддържа и топли връзки с ДПС, друг партньор на Балгьоч. Ръководители на организацията на два пъти в края на миналата година посещаваха Кърджалийско и Смолянско по покана на местни лидери на Движението. Те не крият желанието за общо 

влияние над българите мохамедани в Източните и Средните Родопи

Все по отчетлива става позицията на Давитоглу - българите мохамедани и техните потомци да се самопределят като турци. Както в Турция така и извън нея. Вестникът „Гласът на помаците” е спрян. Обещанията за учебници и речници на помашки са вече в миналото. Сега в PODEF изплуват тези, които се самопоределят като помаци турци. Помашката пролет бе задушена в зародиш. Започва тоталната асимилация, както в Турция, така и на Балканите.