Люба Манолова, Хроники
За мъртвите се казва – или добро или нищо. „Хроники" и аз избираме Нищото...
Почина бившият президент Желю Желев, за когото в повечето новини съобщиха с израза „първият демократично избран президент”. Желев не бе демократично избран, тъй като за него преди гласуването бе взето решение той да бъде президент. Самото гласуване се проведе формално, с ръчно изброяване на вдигнатите ръце, което изобщо не може да се нарече демократично.
Така той остана президент за цели седем години!
В новините съобщиха следното:
„Бил е член на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г.
През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.
Той е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС).”
Кое е Нищото или неистината в тези редове:
Член на БКП, Желев десетки пъти повтаря в различни интервюта, че е марксист, т . е. той не е изключван като антимарксист.
Желев се превръща в дисидент заради
легендата,
която създадоха определени силни фактори, зада са сигурни, че един ден сигурен, послушен, техен човек ще оглави бъдещите политически процеси. Той стана дисидент, защото бе изключен от комунистическата партия! Такива бяха българските дисиденти в мнозинството си, уви, хора комунисти, недоволни от ръководството й.
Книгата му „Фашизмът”, за която се твърди, че е била забранена ще кажа следното: в издателство „Народна младеж” където тя бе издадена, дойде съобщение, че са продадени 30 000 екземпляра! Аз работех тогава там. За да се превърне Желев в дисидент, редакторът на книгата Кирил Гончев бе уволнен, но за това никой не писа, а едва ли Желев някога за нещо му е съчувствал и го е потърсил. Гончев дълго време остана безработен и белязан от изкуственото инкриминиране на тази книга.
Емил Кошлуков, в ролята на дисидент
Желев огласи историята за „дисидентството” на Емил Кошлуков като обяви в предговора на няколко издания на Фашизмът”, че Кошлуков е бил съден и пратен в затвора защото чел книгата му! Това не отговаря на истината, но вече четвърт век никой не повдигна завесата на тази измислица. Кошлуков е бил съден за съвсем друго, което няма нищо общо с дисидентството или някаква определена политическа изява и противопоставяне – делото му изчезна мистериозно, но той едва ли има някакви писмени доказателства за повдигнато обвинение за „четене на Фашизмът”!
Желев и Луканов в разговор в парламента
Съосновател на СДС може би е бил Желю Желев, ако се вземе в предвид, че слушаше за всяка своя стъпка Андрей Луканов. Самият Андрей Луканов бе доверил на сина на Горуня, избран за депутат, че е било възможно и той, Андрей Карлович да оглави СДС! Това признание на Луканов пред сина на Горуня е било направено когато той, Тодор Тодоров е искал да напусне парламента. Самият той дойде и ми разказа цялата история, която аз пуснах в интервю във в. „Демокрация”.
Толкова по темата за съоснователството.
И нещо друго не бива да забравяме: за да оглави Желю Желев СДС, Държавна сигурност извади досие на другия безспорен кандидат Петър Берон и той бе заклеймен и отстранен!
Що се отнася до дисидентството: дисидентството е такъв вид опозиция, която излиза
открито, публично срещу режима…
Публично изразява несъгласие с официалния режим. С което човек поема върху себе си и всички репресивни мерки на режима. Има и нещо друго недобре изследвано в годините на преход - чисто интелектуалната страна на дисидентството. Неслучайно сред големите дисиденти бяха: Милован Джилас, Андрей Сахаров, Александър Солженицин... Манделщам и т .н… Дисидентът успява с действията, позицията и възгледите си не само да пробие страшната изолация, но и да застави системата да работи за неговите идеи. Е, Желев не беше нито Сахаров, нито Солженицин, нито Джилас, нито Манделщам.
Желев и другите така наречени дисиденти обявявиха на прочутата закуска във Френското посолство с Франсоа Митеран, че са привърженици на Горбачов?!
На десети ноември 1989 г., на пленум на ЦК бе използвана стара оставка на Живков, за да бъде принуден да си отиде от другарите му по партия. След това същите му другари, от същата партия поеха държавата през повечето години от прехода и я доведоха до днешното й състояние.
"Една нация не е нация, когато мисленето не е качество, а улика..." написа класикът Станислав Стратиев. Не ми остава нищо друго освен да се съглася с него.
За това аз избирам не доброто, което сега ще потече в медиите за Желев, а Нищото.
* Заглавието е на Faktor.bg