Александър Йорданов*
В българския език има една особена група от три глагола, чийто смисъл е в посока на междуличностно общуване с цел убеждаване. Демек това, което се вихри от сума време в актуалната българска политика. Видяхме го и вчера в парламента в различни изпълнения. Тези глаголи са заемки от турски език, но се използват в разговорния български език. Това са глаголите
КАНДЪРДИСВАМ, НАЗЛЪНДИСВАМ СЕ И КАНДИСВАМ
Свидетели сме, включително и вчера ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ПАРЛАМЕНТА, как един политик кандърдисва друг, той пък се назлъндисва да направи това, което първия го увещава и всички очакваме да дойде времето, когато политикът евентуално кандиса. КАНДЪРДИСВАНЕ, НАЗЛЪНДИСВАНЕ И КАНДИСВАНЕ е алфата и омегата на българската политика. Това е началото на всичките и начала.
КАНДЪРДИСВАНЕТО си има и български синоними: увещавам, убеждавам, уговарям, придумвам някого. Но друго си е като кажеш кандърдисване, нали! Направо си е парламентарен глагол.
И НАЗЛЪНДИСВАНЕТО си има хубави български синоними: капризнича, дърпам се, колебая се, противя се, опирам се... Но като кажеш назлъндисвам се, накак си по се разбира, че
„хем ми се иска, хем не ми стиска”
Речникът на българския език описва КАНДИСВАНЕТО като съгласяване, отстъпване, примиряване, скланяне. С други думи ненагледният образ политически престава да упорства, забравя за назландисването си и се задоволява с нещо, което насища с позитивни емоции досегашното му поведение.
Та докато народът очаква своите избраници да се кандърдисат взаимно, докато ги гледа как се назлъндисват и ги чака да кандисат, те, както разбрах от медиите, вече са заработили първата си скромна заплата. Важно е, че все пак са оставили нещо и за народа – студена вода!
* Коментарът е публикуван на личния блог на бившия председател на Народното събрание.