Крум Благов, специално за Faktor.bg
Основната причина парламентът да не може да излъчи правителствено мнозинство е тежкото семейно положение на новите депутати. Случаят с приятелката на председателя на СДС Божидар Лукарски е само един от симптомите. Политическите противоречия са сложно преплетени със семейни и роднински вражди, които правят съставянето на коалиция още по-трудно.
„Атака” например би могла да укрепи мнозинството, обаче Волен Сидеров и Валери Симеонов са скарани. На политическа или на лична основа – не е ясно. Преди няколко години, когато Сидеров се ожени за Капка Георгиева, Симеонов им беше кум. Сега
кумът и кумецът не могат да се гледат
Тя и Капка след раздялата направи патриотична партия, но без успех и синът й вече не е евродепутат. Така семейната драма се превърна в причина да се раздели националистическият вот.
Изобщо политиката у нас се предава по полов път. Тази особеност е забелязал още Захари Стоянов и е изобретил за нея хубавата дума
шуробаджанащина
Тя е нашата най-стара държавна традиция – започнала е от Царство България, разви се при Народната република и достигна своя разцвет при демокрацията.
Още първите ни премиери след Освобождението – Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, все мъже, които днес смятаме за велики, издигнали сме им паметници, нарекли сме с тяхното име улици и булеварди, са управлявали с помощта преди всичко на своите роднини. В пресата и във всекидневния живот партиите им на времето са били наричана не с официалните си имена, а просто стамболовистка, цанковистка, радославистка и т. н. – според името на старейшината.
Стамболов например взема властта с помощта на зет си подполковник Сава Муткуров и за благодарност го прави регент, а финансите поема баджанакът Григор Начович (жените на Начович и Стамболов са първи братовчедки). Александър Стамболийски също е правел министри главно роднини. Неговият кумец Райко Даскалов става министър на вътрешните работи, секретар му е Иван Бояджиев, зет на земеделския лидер, а военен министър става племенникът на Стамболийски Константин Муравиев.
Докато беше комунистическа, соцпартията с пълно право се наричаше Благоевско-Димитровска. До смъртта на основателя й Димитър Благоев силната фигура в ръководството е зет му Коста Янков. След това с помощта на Коминтерна партията е овладяна от Георги Димитров, наследен след 9 септември 1944 г. на поста министър-председател от зет си Вълко Червенков. Тодор Живков, дъщеря му, синът му и зет му са едва третата комунистическа династия. Превратът срещу тях преди 25 години бе дело пак на роднини: Андрей Луканов и кумът му Петър Младенов. По отношение на излъчването на т. нар. „политически елит” обаче
свалянето на Живков не промени нищо
Традицията продължи. Внучката му Евгения беше депутат, внукът на втория човек в БКП до 1977 г. Борис Велчев стана главен прокурор, а синът на секретаря на ЦК Димитър Станишев – премиер. От това лято Сергей Станишев е в Брюксел заедно с бившия председател на парламента Георги Пирински, зет на дясната ръка на Живков – ген. Илия Кашев. Само пловдивският партиен функционер Захари Георгиев не успя да влезе в парламента. Той е роднина на някогашната заместник-председателка на Държавния съвет Дража Вълчева, макар да не обича да го афишира.
Няма случайни хора по високите етажи на партиите и държавата. Някога в читанките имаше едно стихотворение, което започваше така:
Миньор е моят татко,
миньор ще съм и аз…
То внушаваше на децата от малки, че професиите трябва да се предават по наследство. Защо същото да не важи за политиците? Не е ли естествено да станеш депутат, ако баща ти е бил? Трябва ли в парламента и в правителството да се допускат случайни хора?
По тези причини жената на Лютви Местан – Ширин, в Тройната коалиция беше шеф на Агенцията за закрила на детето, а синът на Юнал Лютфи (тогава на 31 години) се оказа най-достоен да оглави службата за чуждестранни инвестиции. В ГЕРБ също има депутати със синя кръв. Братът на бившия президент Петър Стоянов – Емил, три години беше в европарламента, а Лиляна Павлова се нареди сред министрите, деца на министри. Няма лошо – и на дядо Славейков синовете са били в правителството.
С други думи, традицията беше доразвита от новите, напълно демократични партии, възстановени или създадени след падането на Берлинската стена. Анастасия Мозер, дъщеря на Гемето, по наследство стана председател на земеделците. Мандатът на Иван Костов беше наречен управлението на братовчедите. Само един пример. Министър на културата беше Емма Москова, роднина на стария социалдемократ Атанас Москов. Сега депутат от Реформаторския блок стана неговият внук Петър, който е син на Емма Москова, а в групата му прави компания Меглена Кунева. Дядовците им са враждували, те се сдобриха. Това се нарича
национално помирение
Жените в политиката у нас никога не са били много и не са си пробивали път сами, но в сегашния парламент са рекордно малко. Затова пък почти всички са свързани с известни мъже. В „България без цензура” е сестрата на Христо Ковачки Красимира. Ако за депутат беше успяла да се класира и приятелката на Николай Бареков, идилията щеше да е пълна.
Та сега пред Бойко Борисов стои трудната задача да сглоби коалиционно правителство от партиите на кума на Сидеров, внука на Москов и снахата на Иван Пръмов. Кумецът и сестрата на Ковачки очевидно ще останат в опозиция. А за приятелката на Лукарски ще трябва да се обяви конкурс, за да заеме поста си заслужено, благодарение на качествата си.
Където е текло, пак ще тече, както казал майсторът, след като поправил покрива.