Иван Сотиров
В един столичен вестник, тези дни писаха, че преди изборите РБ, този стожер на дясното в България и сборище на най-славните управленци, няма нито сайт, нито програма, нито лидер. Още на следващия ден се появи програмата на РБ - програма, очевидно писана на крак в последния момент и съдържаща предимно общи пожелания. Но какво може да се очаква от писания за един ден политически документ на създадения за едни избори политически проект. Интересно е да се види, как след всички тежки заклинания за фундаментални принципни различия с ГЕРБ в програмата на РБ няма никаква съществена разлика от програмата на тяхната голяма сестринска партия. Но най-интересното е, че по отношение на проекта „Южен поток“, който беше разделителната линия, по която реформаторите определяха, кой е путинист и кой не, се оказа, че те са путинисти. Само преди няколко седмици Радан Кънев призова ГЕРБ да променят позицията си по отношение на "Южен поток", тъй като той обслужва изцяло руски интереси, като подчерта: "Досега по проекта в българската икономика няма нито лев и не виждам как ще влезе.". Тогава Кънев говореше за "Южен поток", че : ".....икономически безпредметен за България, а преминаването на тръбата през "Паша дере" е чисто безумие". И какво стана сега? РБ приема в програмата си позицията на ГЕБР за „Южен поток“! Също така в програмата на реформаторите няма и дума за премахването на мораториума върху проучванията и добива на шистов газ, наложен в България под натиска на силното газпромовско лоби. Къде е сега Радан Кънев, който казваше, че: "Десен в България се става, когато се види, че имаш смелостта да се изправиш пред прекия руски интерес на българска територия!“. Какво ще каже за неговите „десни“ Реформатори, които не смеят да се изправят не само пред прекия руски интерес на българска територия, но и пред неоосманиските претенции на Ердоганова Турция. На фона на драматичните събития в региона и света, в цялата програма няма позиция по нито един регионален или глобален политически проблем . Впечатляващо е, колко йезуитски се отметнаха от РБ след храбрите си изявления, че твърдо и категорично застават зад констатациите и препоръките, залегнали в стратегията "Визия 2020"(в стратегията се казва, че: „Агресивната и реваншистка политика, провеждана целенасочено от Владимир Путин, е първостепенен риск за националната сигурност на България като член на ЕС и НАТО.“) .
Велика политическа демагогия
беше от РБ да призовават премиера да застане зад своя министър, като заявиха: „Заставаме зад министър Велизар Шаламанов и призоваваме министър-председателят Георги Близнашки да защити екипа си и националния интерес, а не интереса на чужди сили, които оказват натиск, в т.ч през български партии и политици“ и същевременно самите те да снишат позицията си до витиеватото изречение: “Равнопоставени отношения с Русия, освободени от зависимости.“ Само толкова по темата за Русия, а за НАТО няма нищо. В програмата на реформаторите няма и дума за България като член на НАТО.
И това не са случайни пропуски на група залутани младежи, а едно поведение, което наблюдаваме от страна на монтирания псевдодесен елит през целия преход. 25 години тези хора, изключително последователно, правят точно обратното на това, в което истерично са се клели. Реваха срещу БКП и ДС номенклатурата, но нито извадиха досиетата, нито направиха лустрация. Напротив, същите тези „десни“ спретнаха такава приватизация, че всички стратегически активи отидоха в доверените на БКП и ДС лица и сега вече е налице обратна лустрация. Няма българска институция, в която водещите фигури да не са, ако не лично, то поне потомствено част от тази номенклатура. Много ризи се скъсаха от тези
поборници срещу евразийската експанзия на Русия
в България и същевременно точно те харизаха „Нефтохим” на Газпром - основният проводник на руското геополитическо влияние у нас . За сметка на това, същите не допуснаха нито един стратегически западен инвеститор, а напълниха страната с офшорните фирми с изпраните пари на българо-съветската мафия. И това няма как да е случайно, защото лабораторията е същата и лаборантът е същия, само има няколко нови смърфа около казана.
И понеже знам, че страстта към боядисване на комунистическите паметници за тези хора е част от стремежа им да се маскират, да прикрият своята истинска същност, мога да предположа нещо: веднага, още днес и дори в деня на размисъл, за да не вземе точно пък тогава някой да се замисли, храбри реформатори да грабнат спрейовете и да дотичат пред паметника на съветските окупатори (който когато имаха цялата власт не бутнаха) за да го напръскат яко, ама много яко, че адски лъснаха - все едно млади социалисти са ги лъскали.