Пазарни реформи свалят цената на тока
Алекс Алексиев, специално за Faktor.bg
Под формата на предизборен армаган на българските потребители на енергия, ДКЕВР предложи едно „скромно” увеличение на цената на тока с близо 10% от 1 октомври. Дали регулаторът е координирал предложението си с временното правителство не е известно, но е известно, че министър Щонов открито говореше, че електричеството трябва да поскъпне с 50% в близките години. За да се успокои народът, тези умници изровиха и старата партенка, че сме имали наѝ-евтиния ток в Европеѝския Съюз. Напълно вярно, ако се има предвид че (според Eurostat) българите плащат 0.076 евро цента за киловат час срещу 0.1316 средно за ЕС. Но дебела лъжа лъсва, ако видим, че заплатите ни са няколко пъти по ниски. По интересното е, че нито ДКЕВР нито някоѝ друг представи макар и един икономически смислен аргумент защо това увеличение е необходимо. Просто такива аргументи няма.
Напротив, пазарната логика говори, че цената на тока не само че не трябва да се увеличава, но може дори да се намали, ако необходимите пазарни реформи се проведат. Окаяното състояние на енергетиката ни, както и на цялата държава, се дължи на дълги години корумпирано управление, некомпетентност и липса на истински пазар. Да вземем само два примера защо токът е скъп и ще става все по-скъп при сегашната схема.
Енергията произведена от ВЕИ и Американските централи (АЕS Гълъбово и КонтурГлобал) взети заедно доставят 50% от електроенергията на микса на НЕК и то при гарантирани и субсидирани цени между четири и десет пъти по-високи от тези на АЕЦ „Козлодуй”. На обикновения потребител не му трябва да знае нищо друго освен, че всички
тези схеми силно миришат и на корупция
Достатъчно е да спрем огромните и необосновани ВЕИ субсидии и да предоговорим убийствените дългосрочни контракти с американците, и няма да има нужда да се говори за повишаване на тока.
Тук, разбира се, веднага ще скочи енергийната мафия с маса аргументи как ВЕИ-тата са европеѝска политика, която сме длъжни да изпълняваме, как контрактите с ТЕЦ-овете са обвързващи и т.н. и т.н. За да се види до каква степен тези аргументи са несъстоятелни, е необходимо накратко да разгледаме какво става в Европа, защото там в момента се прави точно това, което и ние трябва да свършим.
През 90-те години на миналия век внезапно се появи една нова голяма опасност за човечеството – глобалното затопляне. В много отношения това беше продължение на предсказани, но не състояли се екологични катаклизми, като масов глад, епидемии и пълно изтощаване на природните ресурси. Този път виновникът не беше „свръхнаселението” или замърсяването на почвата, водата и въздуха от алчните капиталисти, а растящите емисии на въглероден двуокис, които щели да доведат до новия апокалипсис, според компютърните модели на алармистите. Единственото възможно решение според тях беше незабавното преминаване към икономика, базирана на възобновяеми източници на енергия като слънцето и вятъра. И тъй като тези технологии, макар и известни, не бяха конкурентно способни беше необходимо те да бъдат субсидирани, докато станат конкурентни.
И така държави със силни зелени лобита започнаха да прокарват закони за специални преференции за ВЕИ, които евентуално се възприеха до една или друга степен от всички членове на ЕС. В Германия соларните инсталации получиха субсидии 7 пъти по-големи от пазарната цена на киловат/час гарантирани за 20 години, докато в Испания правителството гарантира на ВЕИ печалба между 15% и 20% до 25 години. Не е чудно че Германия, където слънцето не грее особено често, се превърна бързо в световен соларен шампион. Днес близо 20 години след началото на тази анти-пазарна утопия, глобалното затопляне все още съществува само в компютърните модели на неговите привърженици, но икономическите последствия на тази необмислена политика са пределно ясни.
В Германия средната цена на тока през 2012 се е покачила до 36.25 евро цента, или три пъти спрямо тази в Америка, което заплашва конкурентно-способността на немската индустрия и създаде една армия от 800 000 energiearme (енергийно-бедни) семейства, които не могат да си плащат тока. В резултат на това германците по настоящем строят въглищни централи с капацитет 8.4 гигавата и емисиите им на СО2 отново растат. В Испания - от 2000 досега, държавата е загубила $41 милиарда от субсидии, а подобни загуби са налице и във всички държави, които тръгнаха по този път. Път, който реномираният немски ежедневник Handelsblatt характеризира с една дума:
„безумие”
Но в нормални демократични държави на безумието рано или късно се слага край и точно това става в Европа в момента. В Германия в сила от август 2014 влезе закон, който принуждава нови инсталации да продават тока си на свободния пазар, ограничават соларната индустрия до 2.6 гигавата на година и въвеждат данъци от 30% до 40% за тези, които произвеждат ток за себе си. В Испания правителството ограничи печалбата на ВЕИ до максимум 7.4% ретроактивно, до датата на построяването и напълно премахна субсидиите за вятърни централи, построени преди 2005. В Италия, Рим наложи така нареченият данък „Робин Худ” от 10.5% на всички ВЕИ печалби над 300 000 евро. Във Великобритания всички ВЕИ субсидии взети заедно бяха ограничени до мизерната сума от 200 милиона лири на година. Подобни реформи са на дневния ред в почти всички страни членки на ЕС. И последно, но наѝ-важно - европейският комисар за конкуренция - Хоакин Алмуня, обяви на 9-ти април, 2014, че до 2017 година всички ВЕИ субсидии трябва да се заменят с „пазарни механизми.” Какво я чака възобновяемата индустрия, ако това стане факт - не е трудно да се предвиди. Драстичните реформи в Испания доведоха до моментален срив на инвестициите и работната ръка във ВЕИ индустрията. Инвестициите в испанския соларен сектор се сгромолясаха с 90%, докато числото на работниците падна от 60 000 до 5 000.
Какво значи всичко това за България?
Значи че, ако ние прекратим непоносимите субсидии за ВЕИ (299 лева за мегават/час срещу 30 лева мегават/час от АЕЦ „Козлодуй”) ние влизаме в крак с Европа, а не против нея, както любителите на субсидиите ни уверяват. Малко вероятни са заплахите на ВЕИ мандарините да съдят държавата – не са много реалистични. Испанският върховен съд вече се произнесе, че никой няма и не може да има гаранция, че ще получава 20% печалба за 20 години. Да не говорим за това, че ако се стигне до съд, не малко от тези съмнителни ВЕИ схеми ще се окажат точно такива. Това се отнася и до американските централи, и техните гарантирани свръх печалби. Много трудно е да се повярва, че подобен непазарен контракт може да се появи на бял свят без сериозна корупция. Ако има такава, държавата е длъжна да разследва основно всички тези договори и споразумения и да спре по нататъшното източване на средствата на данъкоплатеца. Необходимо е също незабавното премахване на регулирания пазар на електричество и въвеждане на пазарни отношения в целият сектор. Повишаването на цената на тока, което се предлага от ДКЕВР, служи на интересите на всички други, но не и на народа.