Тези хора не са политическа общност обединена от обща кауза, а от глад
Няма как хем да защитаваш българския национален интерес, хем да си приятел с Ердоган
Иван Сотиров*, специално за Faktor.bg
Изхождайки от латинската максима "nomen est omen", което означава че "името е знак", можем да дадем много точна характеристика на РБ. В тази абревиатура са кодирани всички състояния на партиите от РБ. От Репчене срещу Борисов до - Работим с Бойко. Разбира се, тежката дилема, която непрекъснато тормози реформаторите е много по-дълбока от това, което се вижда на пръв поглед: отпред - Генерал, отзад - Командир. В крайна сметка генералите са за това - да водят, а командирите да командват, и нашият Командир обича да подкрепя „изотзади“, както би казал Ботьова. Основният проблем на реформаторите не е и в драмата около решаването на тежката задача, как, с гласовете на разочарованите от ГЕРБ, да управляват с ГЕРБ. А и защо човек да гласува за ГЕРБ чрез посредници, след като може да гласува за тях директно, без комисионна за реформаторско участие? Тук дори не става дума за комисионна, а за това кой от двата корпоративни клана Капиталския или Костовския, които се бият за надмощие в РБ, ще държи златния ключ към управлението за да рекетират ГЕРБ. Борисов за премиер, явно, са го преглътнали, важно е какво могат да измъкнат от него. Затова и Радан беше предупреден от медиите и щатните говорители на единия от клановете, да забрави темата „не щем Борисов за министър председател“. Веднъж един политически льольо, в който инвестираха (и сега пак го пробутват), предаде и СДС, и златното ключе на конкурента. Втори льльо ще им дойде в повече. За двата клана обаче има една лоша новина и тя е, че дори и да се промъкне в парламента, тази сбирщина от изпаднали и изгладнели червени номенклатури, депесари, царедворци и местни феодали ще стане лесна плячка на този който държи изпълнителната власт. И това е неизбежно, защото тези хора не са политическа общност обединена от обща кауза, а от глад. Освен това между тях няма личност с авторитет и воля която да ги превърне в глутница. Така че те са обречени да тичат
като гладни кучета след всеки който им подхвърли нещо
Основният проблем на реформаторите е смразяващия сърцата и ума им страх от провал. Провал, който е станал тяхна съдба. А провалът е станал тяхна съдба именно поради този страх. РБ е обречен вечно да е на РъБъ. Те са в състоянието на онзи, който изпил едно шише рициново масло срещу настинка и престанал да киха и да кашля, но не защото е оздравял, а защото не смеел. Няма по-тъжно признание за собствената ти политическа несъстоятелност от заявката, че на избори разчиташ на разочарованите от друг. Това изявление, направено от свидния евродепутат на РБ – Малинов, е съизмеримо с държавническото прозрение на Станишев, че трябва да бъде търпян на власт, за да не дойде Борисов. Това сигурно е част от недоизживяният период от преди последните парламентарни избори, на които реформаторите заедно с БСП, ДПС и АТАКА образуваха общ фронт срещу „полицейщината на ГЕРБ“ и дори публично обявиха, че финансират обща кампания за честни избори.
РБ е икономедицински случай при, който се наблюдава тежка форма на морална и идейна недостатъчност. Това „мощно обединение“ на „традиционната десница“ е просто една шайка от партийни и идейни многобойци, едвам изнамерили един, който не е сменял партии да ги представлява. Може би в тяхното политическо безочие това е едноокият водач, а коалицията решава проблема им с транспортните разходи при преминаване от партия в партия. Сградата на Раковски 134 от символ на промяната се е превърнала в нещо като приют за самотни политици по подобие на приюта за самотни старци, построен от създаденото от Йорданка Филаретова благотворително дружество „Всех скорбящих радость“. Само подбудите на създателите и надписите на сградите са различни. Явно не е случайно, че РБ се представлява от бившия млад активист на БЧК. А според мен, някой направо реши да
сложи червен кръст на сините илюзии
За да получиш подкрепа от избирателите, трябва да им предложиш идейна и морална алтернатива, но за това се изискват политическа интелигентност и почтеност, а не интелектуалничене и манкиране. Няма нищо по-противно от големите морални претенции от страна на хора с непретенциозно морално поведение. Предлагането на по ниски тарифи от тези на конкурентите за извършване на политически услуги не е проява на добродетелност, а показател за липса на възможности.
Големите „политически чистофайници“ и „антикомунисти“ от ДСБ трябва да обяснят как ще водят листи рамо до рамо с:- Червената кукувица Кунева; Председателя на парламента през управлението на тройната коалиция и коалиционен партньор на Ковачки Борислав Великов и държател на ромски вот в Монтанско; бившия депутат на ДПС Ариф Агуш – поставен за председател на борда на директорите на Кремиковци, когато комбината се източваше от Мултигруп и който осигури пробива на Доган в Смолянска област, дотогава недостъпна за ДПС; сина на местния олигарх – кмета на Хасково; Лукарски - човека на оръжейния бос и приятел на Гоце Николай Гигов. Ще спра дотук с изброяването, което може да продължи още, но мисля, че това е достатъчно за да се види модела по който са разпродавани местата в листите.
Питам тези от ДСБ, защото в листите на РБ буквално е проведено етническо прочистване на седесарите. В листите на големите областни центрове - София, Пловдив, Варна, Благоевград е прочиствано до дупка, дори и на последните места, за цвят, не са оставили някой от СДС. Оставени са само политическите дьонмета назначени от задкулисието за последен синдик на СДС.
Говорителят Радан трябва да отговори, но не по адвокатски, как се получи Варненската коалиция „Албена-Златни пясъци“ и усеща ли Лукойлския полъх от Бургас. Или важното е, че вече има достатъчно пари и социологията потръгна.
Винаги развълнувания Москов, следван в листата от човека за специални задачи на командира - Гроздан Караджов, трябва да заяви готов ли е в името на политическата целесъобразност да разтрива ушите на този, който според него е разтривал ушите на бай Тошо.
Няма как рамо до рамо с Кунева, Вълчев, Шулева и цялата кохорта потомствени червени номенклатури, министри и депутати от партиите на червената тройна коалиция, срещу която от ДСБ и СДС се организираха митинги, протести и вотове на недоверие с яростни обвинения за корупция, няма как, след като си разпродал местата в листите си за парламента на всички изпаднали национални и местни корпоративни играчи на прехода,
да се пишеш за антикомунист и борец срещу корупцията
Няма как с хора като Мартин Димитров и Найден Зеленогорски, да защитаваш енергийната независимост на България. Първият, като председател на енергийната комисия в парламента, по матросовски защити мораториума върху проучванията за добив на шистов газ. Вторият, на предизборен дебат пред цяла България заяви, че е за АЕЦ Белене, въпреки че тогава беше зам. председател на СДС, а СДС имаше категоричната позиция против АЕЦ Белене. Няма как хем да защитаваш българския национален интерес, хем да си приятел с Ердоган. Няма как хем да си борец срещу олигархията, хем да имаш не просто свободен достъп до контролираните от нея медии, но и благосклонността от тяхна страна, с която не могат да се похвалят основните парламентарно представени партии. Няма как да държиш на предни позиции хора, които по няколко пъти са подменяли вота на избирателите и да говориш за морал в политиката. Няма как да реформираш държавата, ако не реформираш себе си. Но за това се иска кураж и безкомпромисност, а същността на РБ са компромисите, родени от страх. Страхът и алчността на основните играчи в това образувание донесоха политическа изненада за тези, които очакваха Разпад на Блока, а видяха такава Разпродажба на Блока, че и новият политик Бареков да разбере , че е новак. Именно поради страх, алчност, мързел и липса на визия и морално лидерство РБ е обречен да е разкрачен между Банкя и Драгалевци, така както политическият елит на прехода е разкрачен между Правец и Перник.
*Иван Сотиров е депутат от СДС в 37-то и 40-то НС, зам. предсетел и главен секретар на СДС.