​С компрометирани кадри на ДС „възраждат” нов морал в държавата и политиката

Край нас кипи от безпринципни дотговорки и нагли опити за злоупотреба с власт

Методи Андреев, специално за Faktor.bg

От няколко дни насам в държавата текат обезпокоителни процеси. Това, което се случва по висшите етажи на властта опъва нервите на хората и най-вече е в разрез с очакванията на хиляди протестиращи, които месеци наред блокираха площадите, изразявайки несъгласие с с предишната власт на олигархията, мафия и задкулисието. Гражданите очакваха, че служебният кабинет на проф. Близнашки ще възстанови чувството за справедливост и за морал в политиката и управлението на държавата. Вместо това край нас отново кипи от безпринципните договорки и нагли опити за злоупотреба с власт. Най-смущаващото е, че това се случва по време на управлението на кабинет ръководен от активен протестър. Точно заради това нямам логично обяснение за един куп подозрителни и притеснителни назначения на възлови места в държавната администрация, на лица, които вместо да я реформират и върнат доверието в нея, я компрометират още повече и поставят под съмнение смисъла от очакваните промени.

Връх на кадровото безочие

е новият шеф на борда на директорите на пристанище Бургас. Става дума за Аргир Бояджиев – стара номенклатура, офицер от ДС, шеф на РДВР- Бургас по времето на злополучния мандат на Жан Виденов. Нещо повече – този човек е забъркан опасно и в мрачните събития на Възродителния процес. Именно той е вербувал лицето, поставило взрива на гара Буново по време на смяната на имената на турците. Покрай този кадър на служебния кабинет могат да бъдат разказани и други интересни неща – например, че беше клиент на Темида заради безстопанственост. Но истинският проблем е, че гражданите не могат да се ориентират каква е философията на тази власт, която раздава постове на компрометирани лица.

Подобна е историята и с друг „герой” на тайните служби. Не мога да проумея как ДАНС, чийто авторитет беше тотално сринат с назначението на Делен Пеевски и забъркването й в съмнителни корпоративни игри, си позволи за пореден път да реди пасианси извън обществения интерес и морал. За главен секретар на агенцията е назначен Любомир Осенов, кадрови офицер от ДС. Но по-интересното е, че това е агентът, вербувал за тайната комунистическа полиция политиците от годините на демокрацията Венци Димитров и Александър Маринов. Необяснима е тази реабилитация на ДС и то след като отдавна България осъди комунистическия режим като престъпен, и стана част от ЕС и НАТО. Директорът на ДНАС г-н Писанчев явно не е разбрал, че времето на последната тройна коалиция отмина и кръгът на Цветлин Йовчеве вече не управлява държавата, или поне така ни се иска да бъде.

Не мога да се съглася и с позицията на президента Плевнелиев, че няма да бъдат сменяни шефовете на двете разузнавателни служби – Драгомир Димитров на НРС и Венцислав Иванов - на Военното разузнаване. Хората от протестите искаха да няма на важни държавни постове и по евроатлантическите структури лица, свързани с бившите тоталитарни служби. А и Димитров, и Иванов са били активна част именно от тях. Нещо повече – шефът на Военното разузнаване отказа демонстративно да изпълни закона и да предаде исканите от Комисията по досиета още около 30 хил. архивни единици.

На мога да приема като обективна и изразената позиция на МВР, че протестиращите не са разработвани и притискани от службите. Аз бях на много от гражданските демонстрации и помня очите на хората. Видях много полиция, която притискаше хиляди, искащи да мислят различно от Орешарски, Станишев, Местан и Пеевски. Но за предишното правителство 

те бяха врагове

Не може поради една криворазбрана екипност в новия ръководен състав на МВР да съобщиш факти, в които никой не вярва. Да вярваш, че главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, който беше оперативен ръководител на действията на полицията срещу протестиращите, може обективно да разследва сам себе си - това е просто безумие. Ясно е, че той няма място на този важен пост при следващото управление.

Това, което се случва в държавата съвсем не е исканата и очаквана промяна, а по-скоро израз на една хаотична и безпринципна политика, шикалкавения или недооценяване на адекватната обществена ситуация. Назначенията на Осипов и Бояджиев, както и на други тарикати, промъкнали се в политическите кабинети на министрите, показват, че в служебния кабинет не са разбрали какво искат хората от площадите. Подобни назначения са откровена провокация. Обнадеждаващо е, че все пак МВР предприе стъпки и показа, че е готово да говори с пострадали протестиращи. Разговаряха с бащата на Деси, готови са да изслушат и други и да предприемат нова проверка. Всичко обаче трябва да стане много експедитивно, хората нямат време за чакане, а търпението им към подобни фалове е сведено до минимум.

Осъзнаваме, че основната функция на това правителство е да проведе честни и демократични избори, но да не забравяме, че бурните протести от миналата година бяха и заради искането за нов морал в политиката. Партиите и управляващите не трябва да се вглеждат като сектанти само в предстоящите избори, а и в очите на хората - там е истината. Не позволявайте надеждата на българина за пореден път да бъде смачкана. Бъдете радикални в действията и честни към избирателите. Продължавам да вярвам, че в най-скоро време служебното правителството ще ревизира тази прибързана и неубедителна политика. Цинично е важни постове в администрацията да се заемат, затова че 

някой спи с висш политик, 

да си затваряме очите пред шуробаджанащината, която беше приоритет на комунистите и Станишеви. Трябва  да покажем европейски манталитет, като дадем шанс на можещите българи. Живеем в нови реалности, ние сме южният фланг на НАТО и сме в един цивилизационен конфликт - Европа срещу Евразия, демокрация срещу имперската политика на Путин. Проблемът не са руските интелектуалци, нито техните най-добри хора на изкуството и културата, врагове не са ни милионите интелигентни руснаци. Заплаха за всички нас са имперските домогвания на Путин. Затова е важно да се постигне консенсус от политиците по тази тема. Само така България ще бъде силна, а народът - вярващ в държавата си.