Орешарски и Цветлин Йовчев се оказаха големите победители от встъпването в длъжност на служебното правителство на проф. Георги Близнашки. Днес протестиращите срещу тях 14 месеца граждани бяха полети с ледена вода и сега трябва да излязат на площада пред парламента и масово да им се извинят, че ги подозираха и обвиняваха в полицейщина, репресии, разработване на протестъри и използването на МВР и тайните служби като тоталитарна машина за мачкане на граждански права и свободи. На пук на гражданите Орешарски и Йовчев даже могат да се изпъчат пред парламента и да гръмнат в своя чест по едно шампанско, а после да празнуват и да спят спокойно, че не са престъпили закона и
нямат прегрешения към народа си
Право на такова самочувствие им дават думите на служебния министър на МВР Йордан Бакалов. Днес той обяви прибързано: „Обобщената информация показва, че не са провеждани оперативно-издирвателни мероприятия, не са водени дела на оперативен отчет и не са прилагани СРС-та срещу участници в протестите.”
Тези кадри може би са измислени
По голяма награда за службата си към олигархията и задкулисието Орешарски и Йовчев едва ли са и сънували. Реално Бакалов като министър е преповторил обобщената справка, която му е подал главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Но какво друго е очаквал да получи като резултат, след като главният секретар бе сочен именно като един от виновниците за наложената полицейщина в държавата по време на предишното правителство. Служебният министър обаче трябваше да заложи повече на гражданския си усет като демократ, а не на чиновническите правила в силовото министерство. Още повече, че с това изявление директно подлага динена кора на премира си Георги Близнашки, който като един от активните протестиращи неведнъж е изразявал съмнения, че под натиск са студентите и преподавателите, които участват в протестите, а личният му телефон се контролира. Бакалов опроверга и президента Плевнелиев, който също застана достойно на страната на гневните граждани и 14 месеца се опитваше да пази правата им.
Как да повярваме на тази обобщена справка на МВР и да забравим десетките репортажи с младежи, които бяха привиквани в столичните РПУ-та, за да ги профилактират, а родителите им получаваха „грижовни” съвети как да контролират децата си. Къде се изпари скандалът с белия автобус, който трябваше да вкара в капана на МВР недоволните граждани, защо забравихме за 14- годишната ученичка Деси, която стискаше с ръцете си тежковъоръжен полицай, а в очите й бликаха сълзи. Казусът с нея стигна в Европейския съд в Страсбург. Протестиращите още помнят и опорните точки, излезли именно от МВР, как да се компрометират пред обществото демонстрантите и да се представят като малоумни, които се самонараняват и не са добре с главите си. Защо така грижливо искат да забравим, че за полицейско насилие и оказван натиск и манипулации протестиращи осъдиха МВР. Такъв е случаят с Корнелий Савов от Пловдив, който бе арестуван в София, а Темида призна, че действията срещу него са били неправомерни и репресивни. Бившият министър Йовчев сам се хвалеше на няколко пъти пред медиите, че има събрана оперативна информация за готвени протести срещу управляващите. Сега обаче никой не обяснява как се събира такава информация без да има оперативна разработка?
Явно Бакалов попадна в капана
на тези, които 14 месеца режисираха и провеждаха натиска срещу гражданите. По всяка вероятност в МВР действително не са оставени документални следи за тактическите операции срещу протестиращите, но това изключва ли възможността в тази силова структура всичко да е вършено с устни заповеди, а следите днес да са умело заметени.
„Вътрешният министър можеше поне да възложи на Инспектората на МВР нова проверка по тази важна тема. Знаят се домовете, в които са били посещавани протестиращи, на териториите на кои полицейски управления е ставало това. Инспекторатът може да събере данни, кои конкретно оперативни работници са участвали в тези операции, а те да кажат, кои техните ръководители са им наредили да действат по този начин. Убеден съм, че може да се направи нещо повече извън формалния доклад, който г-н Бакалов е получил”. Това е позицията на известния правозащитник – адвокат Михаил Екимджиев.
Чиновнически погледнато проверката на министъра вероятно е дала този удобен за предишната власт резултат. Той обаче тотално се разминава с очакванията на гражданите за справедливост, както и с усещането, че МВР и службите бяха превърнали центъра на София в своеобразен концлагер, за който разбраха и Европа, и светът. Обществото имаше реалната нагласа и очакването, че служебният министър
няма да направи чудеса
в екип със Светлозар Лазаров, но поне се надяваше да види активни действия в две направления:
Първо - да станат ясни силоваците, окървавили, манипулирали и разработвали протестиращите.
Второ – търговците на гласове да бъдат натикани в ъгъла на предстоящите избори.
Днес първата надежда е тотално разбита. От тук нататък доверието към този министър е вече пречупено и много трудно ще бъде възстановено. На 5 октомври вероятно ще осъзнаем, че е загубена и войната с търговците и купувачите на гласове, а на територията България - нищо не се е променило след ерата на Орешарски и Станишев, Пеевски и Йовчев.