Георги Стоянов, Виена, специално за Faktor.bg
България винаги е била територия на лешоядите. Комплексът да се ръфаме и самоизяждаме някои народоведи обясняват с петвековното турско робство, но напоследък все повече съм склонен да приема, че става въпрос за част от генотипа ни, за нещо вродено и изначално заложено в това племе, което повече е страдало от свои, отколкото от чужди варвари.
Пореден повод да се вгледаме в природата ни на лешояди беше избирането на конституционалиста проф. Георги Близнашки за служебен премиер. Встъпването му в длъжност
отпуши една помия,
която натрапчиво ни напомня, че след правителството на българския, турския и руския клон на БКП отново ни яхна ретрограден комунист. Интересно, че тази помия е доста дозирана и почти не се усеща от медиите на Пеевски, а идва гръмко от средите на „Дума” и издания под контрола на лакомата Моника Станишева. Изтрепаха се да вадят стари и мухлясали изказвания, да коментират действията на Близнашки от началото на прехода. Това обаче на обществото е напълно ясно, а натрапването на връзката му с БКП и БСП не е нищо ново, нито пък е била скрита и тайна. Близнашки просто е по-различна порода комунист или социалист. Той просто е идеалист и сигурно затова на първата си пресконференция като премиер изпусна онази реплика, че комунизмът е един идеал. Пропусна само да добави - тоест една утопия, за която няма смисъл да дебатираме, защото ни притискат други по-важни проблеми, като оцеляването на нацията, след поредния погром на червената мафия.
Срещу природата ни на лешояди по темата „Близнашки” могат да бъдат изложени поне шест ясни аргумента:
Първи аргумент
Този комунист в действителност е най-ревностният последовател, изследовател и познавач на строителя на съвременна България Петко Каравелов. Автор е на няколко монографии за Каравелов и приноса му в законодателството, което поставя основите на модерна България преди век. Не може да си поклонник на демократа Каравелов и да си ретрограден, ортодоксален или пещерен камунисти или социалист. По-скоро чрез Каравелов Близнашки е осъзнал, че мястото му е извън тази партия, която е генетично сбъркана и покварена.
Втори аргумент
Близнашки може да е бил комунист, социалист, градски секретар на тази партия в София, депутат от тази партия, но няма да се намери и ред или дори внушение, че позицията и властта, които е имал, са били използвани за лични далавери, облагодетелстване или в служба на мафията и номенклатурата. Той непрекъснато цитира Каравелов като единствения следосвобожденски премиер, който не е откраднал от отечеството си дори и една стотинка и явно се е стремял всячески да му подражава. Професорът ходи с метро на работа, живее в средностатистически апартамент и няма нищо общо с някои парвенюта от юридическата мафия, които в годините на прехода и най-вече по царско време се оказаха милионери във валута. На фона на крадливи десни демократи и сини негодници един честен бивш комунист е при всички случаи по-малкото зло за държавата.
Трети аргумент
Политическата кариера на Близнашки съвсем не е изкачване на връх с лифт и наколенки. Този партиец по-често е бил опозиционер в собствената си партия. Признава го и самият Георги Първанов, който сега се хвали, че като бил лидер на БСП имало инакомислие и даже фракции, а Близнашки бил един от опозиционерите – нещо, което при Станишев било невъзможно да се случи. Всъщност социалисти и апартчици от „Позитано” признават, че именно професорът е автор на модерната Програма и Устав на БСП, които трябваше да я превърнат в социалдемократическа. Това несбъднато въжделение по-скоро е доказателство, че изначалната престъпна политическа същност на една партия не може да се облагороди и промени с демократични Устав и Програма. Явно Близнашки е разбрал това.
Четвърти аргумент
Близнашки можеше удобно да си кюта в столетницата и успоредно с това да се прави на дисидент. Той обаче избра крайната мярка – да скъса с тази формация. Това е осъзнато решение, тоест, професорът е бил напълно наясно, че тази партия няма бъдеще, че тя все по-осезаемо мутира в един политически изрод и тотално се разминава с идеалите и морала му. Показателно е, че днешният премиер напусна БСП, точно когато партията дойде на власт и по всичко изглеждаше, че ще изкара пълен мандат на „Дондуков”1. Скъсването с БСП Близнашки извървя с ясната позиция на протестиращ срещу олигархията и задкулисието, заставайки на страната на гражданите, на улицата, при ранобудните студенти. Влезе в явни конфликти с политическата мафия в БСП, с ретроградни колеги, дори и с репресивната машина на Йовчев и Писанчев. Застана зад идеята за референдум за изборните правила и внесе искане за провеждането му в парламента.
Пети аргумент
Излизайки от БСП Близнашки реши осъзнато да не прелюбодейства с други формации. Канеха го в АБВ, пришиваха го към Първанов и други нови леви проекти, но професорът отстоя своята независимост. Фактът, че не е при Гоце Първанов е показателен, че АБВ е далеч от идеята за възраждане на социалдемокрация и е явен проект за друга власт влявото.
Шести аргумент
Най-сериозното основание да не бъдем грабливи лешояди е фактът, че Близнашки, ставайки служебен премиер явно пое риска да се яви на открит обществен изпит – тази корона не е златна, а трънен венец. Има два месеца да докаже, че е Каравеловист, че е честен, неподкупен и може да служи на родината си. Не чудеса, а само това се очаква от него. Ако издържи това изпитание, ще премине напред, ако ли не - ще потроши всичко постигнато в личен план до сега и ще се покрие с позор, по-страшен и от този на Орешарски и Станишев. Когато някой българин е поел такъв кървав залог, му дължим като сънародници доверие, време и глътка въздух, а после ще стане ясно дали е пожънал позор или слава.