Крум Благов, специално за Faktor.bg
Шефът на БНБ Иван Искров иска да прикрие най-големия банков обир на века. В петък той декларира, че държавата ще гарантира всички влогове в КТБ. По закон обаче се покриват само сумите до 100 000 евро, т. е. 196 000 лева. Така е в целия Европейски съюз. Сега най-бедната му членка, България, предлага
да създаде прецедент и да развърже кесията
Искров даже бил подготвил законопроект, който в парламента твърдят, че още не са виждали. Неговият текст обаче вече изтече в интернет. Той предвижда да се заобиколи досегашната процедура и за КТБ да се създаде нова, така че да се използват пари не само от Фонда за гарантиране на влоговете, но и от бюджета. С две думи, ще ни бръкнат в джоба, за да компенсират едрите вложители в КТБ.
Кои са те? Досега е известен един – депутатът Вежди Рашидов. Той се оплака, че е държал много пари в трезора на Цветан Василев. Има обаче друг народен представител, който, макар да си трае, е далеч по-засегнат – Делян Пеевски. Неговата телевизия ББТ, която стана Нюз 7, вече поиска да бъде обявена в несъстоятелност, а парите й са в КТБ. В интервюто, което даде от Виена преди няколко седмици, банкерът спомена, че има и други фирми, които Пеевски контролира чрез подставени лица и част от тях имат кредити, които са проблемни. Но и самият Василев ще бъде облагодетелстван, тъй като колосалните загуби на неговата Тв 7 (няколко десетки милиона лева годишно) са покривани с кредити от КТБ. Явно Искров ще има мощни съюзници, за да прокара законопроекта.
БНБ не публикува одитния доклад за КТБ, но стана ясно, че недопустимо висок процент от заемите са раздадени на свързани с Пеевски и Василев лица. Възродена е традицията на „приятелските кръгове“ от 90-те години на миналия век, които в крайна сметка доведоха до банковите фалити от 1996 г. КТБ с пълно основание може да бъде наречена Втора частна банка, тъй като там очевидно е приложена схемата от някогашната ПЧБ – трезорът, създаден от „честния частник“ Валентин Моллов и източен от него и антуража му.
По онова време нямаше ДАНС, но министърът на вътрешните работи Николай Добрев подготви един доклад, в който обясняваше причината за кризата. Ето откъс от него:
Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС – Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката... В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размерът на кредитите без необходимото обезпечение.
Не ви ли звучи познато?
И сега се говори за свързани лица и за изчезнали кредитни досиета. ПЧБ бе обявена в несъстоятелност с огромния за времето си дълг от 7,5 млрд. стари лева. Хората, които отмъкнаха тези пари (зевзеците ги нарекоха Първа частна банда), бяха толерирани от държавата по два начина. Първо хиперинфлацията намали дълговете им – който имаше влог, загуби, който имаше кредит – спечели. После с тълкувателно решение № 2 на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд беше наложено курсът на валутните кредити да се изчислява към деня на падежа им.
Ако някой е дължал 1 млн. долара през 1994 г., когато курсът на щатската валута бе около 50 лева, но не го е направил навреме, вместо санкция получи поощрение – според съда трябваше да върне 50 млн. стари лева (50 000 нови). Или доларът му излизаше по 5 стотинки. При това 10 800 лоши кредита са били раздадени на 3600 лица и фирми – средно по 3 на глава. След близо десет години съдебни дела всички съдени банкери бяха оправдани, а наказателната отговорност за раздаването на необезпечени кредити бе премахната от депутатите още по царско време.
Да се чудим ли, че се пръкна Втора частна банда? Под медийния и политически чадър, който едва ли е дело само на Пеевски, тя удари предшествениците си в земята. Според данните на одитора сега става дума за 500 пъти по-голяма сума.
„Планът Искров“ повтаря сценария от 1997 г. Той се маскира зад благовидни предлози от типа „да спасим парите на общините и държавните предприятия“, за да ни пробута стария номер
да платим с данъците си борчовете на новите кредитни милионери
Известно е например, че столичната „Топлофикация“ държи в КТБ 80 млн. лв. Ако обаче дружествата с над 50 на сто държавно участие са спазвали правилата, приети от правителството миналата година, те не би трябвало да държат повече от 25 % от парите си в един трезор, т. е. „Топлофикация“ трябва има още 240 млн. Така ли е наистина?
До решението на Министерския съвет се стигна след дългогодишен обществен и медиен натиск. Чак след като 11 главни редактори поискаха информация, правителството на ГЕРБ каза къде се държат парите на държавните предприятия. Тогава излезе наяве, че най-големите суми са депозирани в КТБ. Но правилото яйцата да не се държат в една кошница беше въведено чак от служебния кабинет.
И сега политиците се правят на ударени. Никой не отиде по-далеч от искането шефът на БНБ да подаде оставка. Да, Искров е отговорен за станалото и трябва да си ходи. Но парламентът наистина трябва да гласува, само че не за одържавяване на банка Креди Агрикол и за ликвидация на КТБ. Това само ще замете следите. Законопроектът на БНБ ще окуражи всички недобросъвестни банкери и ще избави от отговорност кметовете и директорите на държавни фирми, използвали (може би не безвъзмездно) услугите на КТБ.
Нужен е нов закон за кредитните милионери. Нека вдигнат банковата тайна, както през 1997 г., за да видим кои са длъжниците с лоши кредити в КТБ. Тогава много неща от задкулисието ще се разкрият.