Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Русия си проведе незаконните референдуми в Донецка и Луганска област на Украйна, а сега се прави, че друг е пръднал в трамвая на света и е умирисал душите на невинно возещите се.
Например САЩ.
Като виновник за ситуацията руската пропаганда на всички нива сочи САЩ, защото руската стратегия отново е проста, каквато винаги е била – разделяй и владей. Кремъл прекрасно знае, че ключът за оцеляване и развитие на демокрацията в Европа и света е евро-атлантическото единство, затова съвсем целенасочено кове на едно място. И подковава де когото може с тезата си за лошите Щати, които пречат на горката Европа да се прегърне с добрата Русия.
Това е толкова нелепо, че някои чак започват да му вярват.
Разбира се, липсата на единомислие в самата Европа по въпроса както за тежестта на санкциите срещу Русия, така и за самото евро-атлантическо партньорство, не пречи, а помага руската теза да се внедри още по-здраво в главите на мнозина. Старите политически флиртове на европейските интелектуалци с комунизма от Сталин насам явно още имат сок в дълбоките си корени; новите финансови флиртове на хора като бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, заринат с пари от режима в Москва, за да бъде негов адвокат и съюзник пред Европа; старите анти-общо-европейски настроения на националистите и новите предразсъдъци, натрупани у нежелаещата да мисли тълпа – всичко това е изключително
благодатна почва за сегашната руска пропаганда
Но ако в Европа онези, които и се поддават, са мнозина, в България те май са доста повече от мнозина. Сонм. Кохорта. Мириади.
Руската пропаганда тук вече десетилетия наред обработва умовете и сърцата на хората и набива на рефлекторно ниво, още от първи клас, ако не и от детската градина, че народите на България и Русия са братски. Имам чувството, че и тази манипулация е доведена до абсурд, за да мине по-лесно - на всички вече така им е писнало от приказките за това братство, че смятат за излишно да научават нови и нови подробности за него, предостатъчни са им старите.
С други думи, българското общество е дълбоко проядено от червея на нежеланието да мисли реалистично и информирано по въпроса. А тъй като темата за отношенията ни с Русия е един от може би петте ключови въпроси за оцеляването и развитието ни като нация изобщо, то неговото значение, особено в този момент, е огромно.
Тази тема може да ни убие, тази тема може и да ни спаси.
Ситуацията в която се намираме сега обаче, е все едно да оставиш Айфеловата кула да се крепи само на ръждата си. Или зъбите – на зъбния си камък.
В момента очевидно не сме тръгнали чак толкова настървено да се спасяваме, по-скоро се случва обратното. През последните седмици срещам доста умни по принцип хора, които веднага започват да оспорват отдавна и ясно заявената ми позицията по темата Русия.
Аз не казвам да не я оспорват, напротив – искам да я оспорват, но все пак нека да е с реалистични аргументи и разум.
А не с тъпи клишета от рода на: „да, де, ама американците защо влязоха в Ирак”; „не харесвам американските филми, `щото са холивудска боза, а знаеш ли каква колекция от стари и готини руски филми имам”; „а бе, украинците са фашисти, нали ги видях по руската телевизия”. И други подобни.
Какво да отговориш на това?
Стигна се дотам, че, не само отделни хора, но и българското общество като цяло не прояви здрав разум и истински рефлекс за самозащита онзи ден, когато група червени отрепки пред тъй наречения паметник на съветската армия подпалиха синьото звездно знаме на Европа точно в Деня на Европа.
Не знам дали тия троглодити са наясно какви би им се случило, ако поискат в центъра на Москва да бъде изграден паметник на светите братята Кирил и Методий, светци-покровители на Европа. И на 9 май запалят руското знаме на площада пред Кремъл в знак на протест, че такъв паметник няма.
Силно се надявам някой ден троглодитите да си направят този експеримент, за да разберат откъде изгрява слънцето. Точно там ще ги прати любимият им император Путин чрез своите доблестни орки.
Но в София може да се пали европейското знаме. В София е демокрация и тук всичко може. Дори да се ругае и мрази демокрацията. Нещо повече – освен демокрация около себе си, която мразят, но използват, за сътворяването на тази провокация, въпросните говедовъди безмозъчни явно имат зад гърба си и сериозна политическа поддръжка - а защо не и политическа поръчка - от най-високо място. Това стана ясно от факта, че те подпалиха знамето в присъствието и очевидно с пълното съпричастие на другаря Сергей Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти.
Той ги гледаше мълчаливо и с умилено сърце
„Лебеди мои!” – както възкликнал оня циганин от разказа на Радичков, щом зърнал оваляните си в калта циганчета.
Поне такъв извод може да си направи човек от факта, че прочутият европеец Станишев не каза дори една дума против вандалския акт и не озапти мръсните си лебеди. Не отговори по никакъв начин на техните призиви България да напусне Европейския съюз и НАТО и да се запише в Евразийския съюз на Путин. Като на истински патриотичен руски историк, на него не му мигна окото от наивните глупости и откровените лъжи, които се говореха пред паметника по повод победата на руското оръжие и как то е „освободило” България през Втората световна война. Е, `що трябва да му мигне – идват избори, а това е в негова политическа изгода, защото електоратът му се радва на подобни безумия.
Някои лебеди са толкова черни, че и локвата могат да изцапат! – бих казал аз по този повод.
„Този, който не помни своята история, е обречен да я повтаря” – каза обаче вместо това другарят Станишев.
Ами да беше се чул какво говориш, бе, момче. Защото ние тази своя българо-руска история вече наизуст я знаем от повторения и мъки, но такива като теб ни дърпат да я повтаряме още и още, защото не искат да я запомнят. Или предпочитат да лъжат за нея, защото за това им плащат.
И защо ли да се учудваме, че онзи ден списание „Шпигел” написа, че германското правителство се страхува от нарастващото влияние на Русия върху правителството в България и добави съвършено еднозначно – „Москва превръща София в свое предмостие към Евразийския съюз”.
Да бъдеш предмостие към нещо несъществуващо, но вече зловещо – срамота. А иначе най-патриотично се обиждаме и се опитваме да отричаме всеки път, когато някой каже, че „България е руски троянски кон в Европа”. Представяте ли си докъде сме паднали вече като държава в очите на европейските ни партньори, та самите те да го казват - не само самите руснаци, както досега.
Но добре, че европейците са деликатни хора, а онези от тях, които не са деликатни, са куртоазни, та още не са ни забърсали шамарите и да кажат: „`Айде, чупка! Ние ви даваме пари безплатно, вие ги крадете. Ние ви пуснахме в нашата къща, вие я осрахте. Ние ви поверихме тайните си, вие ги прехвърлихте на Путин. Ние искаме от вас да живеете по-добре, вие искате ние да живеем по-зле, та да сме равни.
`Айде, чупка!”
Така ще ни кажат, в най-скоро време ще ни го кажат – само да минат евроизборите и ще започнем лека-полека да сърбаме, каквото сме си надробили по европейска линия. Така че правилна е идеята на хората от инициативата „Да спасим българската енергетика”, които поискаха ЕС да наложи на България енергиен борд. Видяхме какво стана, когато на финансовата ни система бяха сложени международни юзди – тя се подобри, при това чувствително. Е, същото ще стане и с въвеждането на енергийния борд.
Нещо повече, от него не само ще се подобри енергийната ни система, ще намалеят кражбите на енергийната мафия и ще се върви към необходимата демонополизация на отрасъла. Не, един такъв европейски борд най-после ще свърши и отдавна влачената от всички тукашни управления работа за диверсификация на енергийните доставки - което означава, че бързо ще намалее цялостната ни зависимост от Москва, включително онази, политическата, която е най-опасна.
Тогава ще си отдъхнем, бе, хора, ще видите.
Ама няма да видите - защото ни управляват не нормални политици, а типове като Станишев и неговата антиевропейска и проруска банда.
Затова няма да видите!