Методи Андреев*
Едва ли има съмнение за някого, че бившият премиер Иван Костов, претендиращ 24 г. да бъде лидер вдясното е всъщност част от зловещото задкулисие на проваления политически преход. За тази своя тайнствена роля Костов отново ни напомни миналата седмица знаково от Кърджали - бастионът на Доган. Именно от този родопски град бившият премиер обяви преди 13 г., че ДПС е проклятието за България, а сега пак от Кърджали даде индиректно подкрепа за партията на Доган, декларирайки скандално положителна оценка за правителството на Орешарски, тоест и за партиите, които го крепят – БСП, ДПС и Атака.
Този ход на Иван Костов съвсем не е случаен, а добре обмислен и насочен единствено към пореден раздор и
оплитане на дясното в интриги от условности
Едва сега, от автентични разкази на участници в протестите през зимата на 1997 г., става ясно, че при отказът на БСП от второ червено правителство и формирането на кабинет на ОДС, демократът Костов се е договарял тайно зад гърба на протестиращите срещу правителството на Жан Виденов с бившия шеф на МВР Кольо Добрев. Целта е била след сдаването на властта да няма лов на вещици и преследване на функционери на БСП и бизнеса им, както и се получи. Всъщност обществото предусещаше точно това предателство години наред. Тайните манипулации бяха потвърдени и от агента на ДС и бос на групировката „Трон” Красимир Стойчев, който призна, че лично е организирал срещите, като близък приятел на семейство Косотови.
По това време Костов достигна върха на политическата си кариера, получавайки подкрепата на 2 млн. граждани, но само 16 г. по-късно доверието към него и политиката му удари мъртвата точка със 100 хил. гласа подкрепа на последните избори през май миналата година, а това го изхвърли извън парламента. След това Костов замени политиката с ролята на експерт, който оценява и прогнозира чрез своята лаборатория в Нов български университет рисковете и кризите в държавата. Но проговаряйки от Кърджали, изневери на амплоато си и видяхме отново сянката на стария Костов – човек, който не говори това, което очакват от него, а това, което диктуват личните му интереси и амбиции.
Той предупреди с внушението за вина Реформаторския блок да не си партнират с ГЕРБ. Разбираемо за десните щеше да бъде, ако тази критика и намеса на бившия лидер на ДСБ беше насочена към противоречивата фигура на Миглена Кунева и очакването тя да оглави евролистата на реформаторите. Но Костов не намира в това проблем, а подло нанася изключително тежък удар на надеждата, че може да се конфигурира в България друго управление освен сегашното, примерно, от партии, членуващи в ЕНП. Атакувайки Бойко Борисов и обяснявайки ,че докато той е лидер дясното не може да се обедини, Костов фактически признава, че ГЕРБ са част от дясното. Скандалното е, че тези заклинания ги казва политик, който носи съществена отговорност за разбиването на дясното и никога не го е обединявал.
След падането от власт през 2001 г. той има
типичната роля на разрушител на десницата
Напусна СДС обиден на всички българи, които не го разбирали. Направи проекта ДСБ, който събра надеждите на много хора, но днес партията е превърната от създателя си в бутиков сувенир от политическата сергия. Именно Костов е факторът, който завеща този формат на разединение и противопоставяне на десните партии. ГЕРБ станаха фактор и силни вдясното не само защо Бойко Борисов има лидерски качества, а и защото много хора бяха загубили надеждата, че старата десница може да се обедини и възроди чрез обновяващи процеси. Ако не беше застанал като магаре на мост, ако беше прозрял и признал, че той е проблемът вдясното, може би при една обединена стара десница ГЕРБ нямаше да може да увлече толкова симпатизанти. Сега Костов критикува Борисов и го идентифицира като проблем, подминавайки нахално факта, че и той е съществена част от този проблем на възможното обединение, предупреждавайки, че на предстоящия конгрес на ДСБ през март ще направи всичко възможно да бъде минирана евентуална коалиция и сътрудничество между ГЕРБ и Реформаторския блок.
Бившият премиер нахъсва среди в ДСБ и реформаторите, че такова партньорство ще бъде убийствено за тях. Но не казва лицемерно и дума дали е възможно реформаторите сами да имат мнозинство в един следващ парламент, или пък реалистично ли е бъдещето им в съюз с ДПС, БСП, Атака, или корпоративната „България без цензура”. Днешният експерт по кризи мълчи за факта, че ДСБ изпадна от настоящия парламент именно със стратега Костов. Тази оценка му дадоха избирателите, които години наред го следваха, дори осъзнавайки, че ще загубят. Провалите му обаче станаха хронични и патологични, а десните прозряха, че месията е изчерпан като политик и вместо обществени, преследва лични каузи. Затова Костов няма право сега да поучава новите лидери на ДСБ и да зомбира симпатизантите, защото първо трябва да признае провала си на последните избори, да обясни защо е довел до там партията. Както от СДС, така и от ДСБ той се измъкна без дори стон на самокритичност, хвърляйки вината на всички останали. Но Костов винаги е предпочитал, когато не е в активната политика задкулисно да дърпа конците и да направлява зависимите от него политици. Прави и сега това, въпреки че се видя макар и трудно, че хората които го заместиха в ДСБ се опитват да водят самостоятелна политика и не се държат като негови марионетки. А може би точно това го е раздразнило и засегнало. Защо от Кърджали, чрез медиите праща послания на Радан Кънев, Петър Москов и Атанас Атанасов? Защо не отиде директно в централата на „Кърниградска” и да им каже страховете си, да ги обсъди с тях. Но това е политическият маниер на Костов и той сам доказва, че просто действа със задкулисието.
Против логиката на всички очаквания Костов не атакува марионетката Пламен Орешарски, въпреки че и ДСБ, и РБ имат ясната позиция, че
това правителство е мафиотско,
опасно за държавата и трябва да подаде оставка незабавно. Явно и тук Костов е на различни позиции от съпартийците си, от десните избиратели. Директно хвали кабинета „Олигархски”, направили положителни неща, а самият министър-председател бил добър експерт за разлика от Бойко Борисов. И още – виновен за кризата бил кабинетът на Борисов, тоест, тази власт е по-добра от предишната, а и от тройната коалиция на Станишев, но тогава дясното няма бъдеще.
Познавачът на кризите Иван Костов за пореден път показва, че просто не е разбрал за какво протестират хората в България вече осем месеца, защо искат „Оставка”. Явно, че синият премиер не е разбрал до сега и защо не го подкрепиха за втори управленски мандат през 2001 г., и защо от тогава винаги се разминава с властта. Не е чул и гласа на гневните граждани, че не „леви” и „десни”, а един престъпен политически картел, сраснал се с олигархията е контролирал страната 25 г. Срещу това въстанаха хората миналото лято, но Костов е останал глух и сляп и за други много по-важни неща – никой не коментира експертността на Орешарски, а единствено факта, че той е наемник на мафията и олигархията. Проблемът с този премиер е морален, а не професионален и най-малкото цинично е да го сравнява с Борисов, който дойде на власт и състави правителство, след като си спечели изборите в открита битка с опонентите.
Един познавач на кризите и бивш премиер на държавата би следвало да прави тези важни разлики, освен, ако няма за преднамерена цел да прави други внушения. Това е все едно да не различаваш „доброто” от „лошото”. Но Костов положително не е далтонист, а по-скоро в главата му се въртят схеми за лични изгоди или някакво програмно или експертно правителство, в което да му отредят място. Такива идеи е лансирал през 1997 г., но и през 2013. Освен това в изявленията си от Кърджали Костов признава, че прогнозите на лабораторията за икономиката и бизнеса е представил на лична среща с премиера Орешарски. По всяка вероятност този труд е заплатен на анализаторите, твърди се, че и МВР ползва услугите на въпросната лаборатория. Но всичко това напомня много на един разказ на покойния Стефан Савов, който твърдеше, че в първите дни след създаването на СДС, младият икономист Иван Костов им предложил срещу добро заплащане да им подготвя икономически стратегии и програми.
Зловещо е месеци преди избори да работиш против десните,
да работиш за олигархията
Костов просто блокира отново надеждите на демократите. Но едва ли това е случайно, като се има предвид, че именно бившият лидер на ДСБ първи излезе миналата година и обяви, че Делян Пеевски бил излишно сатанизиран и не трябвало така да се заклеймяват политици. Именно той настоя обществото да преразгледа отношението си към медийния бос. Сигурно има основание народът да се съмнява в почтеността на Костов, след като са публична тайна топлите му връзки и срещи с олигарха Цветан Василев, с боса на „Овъргаз” Сашо Дончев. Вероятно те мотивират тези странни позиции и метаморфози на Костов. Вероятно скоро ще се докажат и с документи твърденията от зората на прехода, че Луканов е кръстникът на Костов в политиката и двамата са работили в синхрон, въпреки, че години наред дясното ухо пропускаше съществуването на тази реалност.
Действията на Иван Костов следва да получат отпор от новото ръководство на ДСБ, което трябва да отстоява своята независимост от съмнителните и опасни тези на бившия си лидер. Но още по-важна е реакцията на десните избиратели, които са тласкани към поредния провал чрез разединение. Ако приемат тезите на Костов, то значи оставката на наемника Орешарски вече няма смисъл, а задкулисието е победило порива за нов морал и правила.
*Методи Андреев е бивш депутат от ОДС, и председател на Комисията по досиетата. Един от най-добрите познавачи и анализатори на българското задкулисие, основател на дясното Движение „22 септември”.