Предсрочни избори могат да прекроят политическото пространство
Без Иван Костов ДСБ може да има и по-лош резултат при следващ вот, предупреждава познавачът на митовете в историята и преподавател в Нов български университет
Интервю на Стойко Стоянов
- Проф. Цветков, за първи път партия победител на изборите, иска касиране на вота, как да си обясним този ход на Бойко Борисов?
- Очевидно партия ГЕРБ не е достатъчно победила. От разположението на силите в парламента става ясно, че Борисов трудно ще направи коалиция с ДПС и „Атака”, а почти невъзможно е това да се случи с БСП. Но заканата на Борисов за искане на касиране по-скоро ми изглежда като буря в чаша с вода.
- Обществото дало ли си е сметка какви са точно четирите партии, които попадат в новия парламент?
- Тези избори показаха нещо много зловещо, че в България няма демокрация, че у нас не се е осъществил преход от комунизъм към демокрация, а страната продължава да се намира в посткомунизъм. Нека погледнем победилите четири политически сили. Те всъщност са части от една структура, останала непокътната в следствие на комунистическия режим. БСП е ясна, а тя и не крие, че е наследник на БКП.
ДПС е продукт на Държавна сигурност. Главната фигура, която стоеше зад формирането й е Андрей Луканов, главният човек на Москва в България. Ако погледнем и самото ръководство на ДПС, то винаги е било пълно с агенти на службите на комунизма. Дълги години лидер на партията беше човек контролиран от службите. Сега властта е в ръцете на Лютви Местан, но и той е свързан с ДС. Даже остава усещането, че в тази партия властта се предава по линия на ДС.
За „Атака” се знае, че бяха създадени и получиха финансиране от кръгове, близки до съветското КГБ, а също и от секретните служби на режима на Асад в Сирия. За него се знае, че е най-веврният режим до Москва.
Накрая стигаме и до ГЕРБ. Ръководството на тази партия всъщност е обслужващият персонал на комунистическата номенклатура – бодигардът, шофьорите и т.н. Тоест и четирите партии, под една или друга форма са свързани с миналото и с БКП. Трябва да признаем, че в ГЕРБ все пак има някаква част от депутати и привърженици, които са антикомунисти, но очевидно тяхното влияние не е кой знае колко силно. Още след като дойде на власт преди 4 години Бойко Борисов беше твърдо зад проекта АЕЦ ”Белене”, който е проект на Путин, но после смени позиции. Именно ГЕРБ направиха всичко възможно да разбият автентичната десница в България и успяха. И не на последно място реабилитираха Тодор Живков и комунизма в различни измерения. Тоест, този бъдещ парламент си е една комунистическа структура. Ние се върнахме на изходните позиции от 1989 г. и сега имаме четири фракции на БКП. Общото между тях е, че са единни в смачкването на дребния и средния бизнес. А именно средният и дребният бизнес е единственият, който няма комунистическо потекло и е по-свободен от червено присъствие.
- Къде се скъса доверието и комуникацията между хората и автентичните десни партии, които за първи път от 23 г. няма да ги има в Народното събрание?
- За съжаление се оказа така. Голямата част от този десен избирател не гласува, а малка част даде подкрепата си за ДСБ и СДС. Вероятно някои са подкрепили ГЕРБ като по-малкото зло. Като християни ние трябва да знаем, че ако искаме да променим нещо, то трябва да започнем със себе си. Случиха се няколко много фатални събития. Синята коалиция беше разбита от действията и мотивацията на Емил Кабаиванов, а после и на Надежда Нейнски и Мартин Димитров. Този провал вдясно обслужи интересите на кагебистката номенклатура и олигархията. Но трябва да се признае, че десницата допусна и сериозни грешки. Още в самото начало на възхода на ГЕРБ Синята коалиция говореше, че ще бъде коректив на управлението им. Една сериозна политическа сила не тръгва с такива самоунтижителни тези и цели, а акцентира върху себе си, с ясно желание да управлява страната с програма си. Тази грешка беше допусната от всички десни партии, включително и ДСБ. Ако правим по-дълбок анализ не трябва да се забравя, че ДСБ беше създадена като протест и реакция на апаратните игри в СДС. Но ДСБ по-късно също се оказа жертва на тези апаратни игри и това се видя много добре по време на предварителните избори за евродепутати, президент, кметове и общински съветници, развихриха се едни ниски страсти. На пръв поглед предварителните избори са нещо много демократично, но се появиха едни напористи млади православни фундаменталисти, които така се самоопределят, които изкривиха смисъла им. Аз съм убеден, че колкото са хората на тази земя, толкова са и пътищата към Бог. Но двама от тези млади фундаменталисти впоследствие отидоха при Меглена Кунева, която беше схема за разбиване и отклоняване от дясното. Не винаги предпочитанията на партийния актив съвпадат с предпочитанията на избирателите. Това разминаване само по себе си носи риск – много често партийният актив е доволен от подредбата на една листа, но десният избирател не я припознава и отказва да гласуват за нея.
Десните не успяхме да изчистим и някои чисто идеологически проблеми. Например, как гледаме на Русия и как гледаме на Турция? Не разграничихме и кое все пак е по-малкото зло – БСП или ГЕРБ? С коя евентуално можем да се коалираме и с коя никога? Ето, тези нюанси не ги изчистихме, беше грешка, и това даде своето отражение върху нагласите на хората. Трябва да признаем и една друга слабост, която самият Иван Костов си я признава - че не умее да си подбира хората. Не мога да го обвинявам много остро за това, защото и аз патя от същото.
- Оставката на Костов решава ли проблемите вдясно?
- Естествено, че не. Но аз искам да предупредя тези, които сега имат някакви лидерски амбиции да заемат неговото място, да се запитат: Ако Костов излезе от политиката, дали ще вземем и тези проценти при следващ вот?
- Тоест, Костов остава факторът и магнитът за десния избирател?
- Поне за ДСБ е така, той продължава да бъде факторът. Как може да се излезе от тази ситуация, тепърва ще се реши. Възможен вариант е да се търси обединение, но на основата на федерализма. Всяка от партиите и организациите, които искат да се обединят, да запази известна самостоятелност, за да не се накърнят лидерски амбиции и така, вместо до единство отново, да се стигне до скандали и разединение.
- През последните месеци се наблюдава едно градиращо дестабилизиране на държавата, съзирате ли руски сценарий?
- Ситуацията у на нас по принцип е лабилна, а режимът на Путин има много мощни лобита в България. Те не само се опитаха, но и резултатно се намесиха в уличните протести през зимата. Гражданското недоволство имаше своите конкретни основания, заради високите сметки за ток и парно, положението на монополите, мизерията. Но имаше не само намесване на руските интереси в тези бунтове. На повърхността излязоха скандални искания за пълна реставрация на комунизма и открито се развяваше руският флаг. За конспирация е трудно да се говори, но намеса в определени моменти и за определени интереси имаше.
- В близката ни история имало ли е подобни ситуации, в които политическата класа е изпадала в подобна криза?
- Чак такова падение не е имало. Някакъв много слаб аналог може да се види при победата на русофилските партии на изборите през 1911 г. Това са Прогресивно-либералната партия на Стоян Данев и Народната партия на Гешев. Тя няма нищо общо с Народната партия на Константин Стоилов, а е една формация, попаднала изцяло под контрола на Русия. Тези две партии формират една злополучна коалиция, която тръгва на подялбата на Македония със Сърбия и зачертават цялата политика на Стефан Стамболов и Константин Стоилов – за освобождаване на населението в Македония и Одринска Тракия с реформи и осигуряване на повече права, чрез поддържане на близки и приятелски връзки с Турция. Тази политика е зачертана по най-брутален начин. Така се стига до Балканската война, чието най-логично продължение е Междусъюзническата война и в крайна сметка България не успя да осъществи националния си идеал за обединение.
- Ако БСП, ДПС и „Атака” съставят програмно правителство, какви ще са последствията за държавата?
- Лоши. Това уж програмно правителство ще се подчинява отново на „Позитано” 20, а това означава, че ще се подчинява и на Москва. То ще бъде правителство от типа на „Беровото”, но от това Народно събрание по-добър вариант не може да излезе. Има и някакъв компромисен вариант – коалиция на ДПС и ГЕРБ, но той в никакъв случай не е по-добро нещо за страната. Борисов преди намекваше плахо за подобен сценарий, но сега явно се е отказал, щом иска касиране на изборите.
- Какъв изход са предсрочните избори?
- Те не са кой знае какъв изход, но вероятно ще донесат някакво отрезвяване в средите на десния избирател. Вероятно и ще са стимул за търсене на обединение на десните. В края на краищата хората, които споделят тези ценности, не са никак малко в България и при един нов вот може да има прекрояване на политическото пространство.