България загуби от заличаването на двуполюсния модел, от политическото търгашество на Ахмед Доган и от пришествието на Симеон Сакскобургготски
Страдаме от политическа амнезия, фалитът на КТБ показва, че сме забравили банковата криза преди 20 години, казва пред Faktor.bg писателят, журналистът и консул в Ниш
Едвин Сугарев е ръководител на екип и част от авторите на обстойното изследване „Корупционната България. История на българската корупция в годините на преход към демокрация” (виж корицата на снимката). Първият том от проучването ще бъде официално представен на 19 октомври в Съюза на архитектите и на 21 октомври в Дома на Европа в столицата. Изследването е повод за разговор по вечната тема на българския преход – къде сбъркахме, защо се провалихме?
Интервю на Васил Василев
- Г-н Сугарев, кои са основните сюжети и герои, които описвате в книгата „Корупционната България. История на българската корупция в годините на преход към демокрация”?
- „Корупционната България“ е проект с тригодишен хоризонт, осъществяван с подкрепата на Фондация „Америка за България“, на който имам честта да бъда ръководител. Такова изследване до момента у нас не е правено – става дума за исторически прочит на корупционните практики и прецеденти, като на базата на конкретните случаи и съответните документални доказателства се търсят закономерностите, взаимните връзки и развитието им във времето. Първият етап от това изследване е вече реализиран и една от неговите реализации е том първи от предвидената тритомна серия – който обхваща периода от 1989 до 1997 г. – и чиято премиера предстои. Автори на текстовете в първия том (впрочем доста обемист – 640 страници) сме аз, Христо Христов и Петър Бучков. Спрели сме се върху основните корупционни прецеденти в зората на прехода – неявните фирми на ДС, натрупването на външния дълг, източването на ДЗУ, оръжейната търговия, Габонската афера, гангстерските войни, югоембаргото, кръга „Орион“, аферата „Акрам“, финансовите пирамиди, банковия банкрут на България и мн. др. Героите образуват една наистина пъстра палитра – като се почне от Андрей Луканов, Илия Павлов и Любен Гоцев – и се стигне до Петко Симеонов и Константин Тренчев, а сред събитията има доста такива, които де факто предопределят развитието на страната ни в годините на прехода: тихият преврат срещу правителството на Филип Димитров, масовата приватизация, банковият срив, довел до истинска национална катастрофа в края на 1996 г.
- Страда ли от амнезия и от синдрома на „късата памет” българският народ към събитията и фактите, които описвате? Какво в никакъв случай не бива да забравяме от този преход от комунизъм към демокрация?
- Уви, страда. И трябва да подчертая, че това е съзнателно култивирана амнезия. В хода на целия преход българите бяха постепенно привиквани към скандала – като всеки скандал беше захлупван от нов такъв – докато в крайна сметка скандалното битие на корупционни практики, злоупотреба с власт и липса на справедливост се превърна в ежедневие – и нещо по-лошо: в норма на поведение, в рецепта за успех и пример за подражание. Българинът беше съзнателно обезпаметен, опростачен и чалгизиран – и за голямо съжаление тъкмо медиите, контролирани от олигарсите на прехода, имат големи заслуги за този процес. Това между впрочем е и причината, поради която дори най-драматичните корупционни схеми се повтарят отново и отново. Например очевидно нищо не сме научили от урока с банковия банкрут през 1996 г., след като се стигна до аналогична ситуация с КТБ през 2014 г.
- Как си обяснявате факта, че след разпада на СССР страни като Чехия, Полша, Унгария и Прибалтийските републики успяха да се отърсят от рецидивите на комунистическата система и да поемат по качествено нов, демократичен път на развитие, а у нас това до голяма степен не се случи?
- Не се случи по много причини – една от които е и в това, че ние нямахме Пражката пролет, нямахме Солидарност, не бяхме заплащали свободата с кръвта си – както унгарците по време на тяхната антикомунистическа революция. Нека припомня, че България беше единствената страна в бившия Източен блок, чиито граждани на свободни избори веднага след промените гласуваха отново за комунизма. Друга важна причина е дългото оцеляване на мрежите създадени от ДС – всъщност както генезисът на организираната престъпност, така и мащабните корупционни прецеденти и оформянето на държава от псевдодемократичен и олигархичен тип се дължи именно на факта, че нямаше лустрация, че комунистическите престъпления не бяха осъдени, че обществото допусна бившата комунистическа партия в течение на близо четвърт век да бъде сред основните политически играчи, без да бъде реформирана – и като защитава не българския интерес, а този на Москва. И най-сетне причините са и манталитетни – и се крият в прословутата българска инертност и пазене на статуквото на всяка и всякаква цена – и на поговорки като тази за преклонената главица, или на емблематични фигури като тази на бай Ганьо.
- В книгата обръщате сериозно внимание на Македонската оръжейна сделка. Това ли е събитието, което поставя началото на олигархията у нас и на тоталното завземане на властта от бившата Държавна сигурност?
- Началото на олигархията у нас се поставя още преди старта на прехода – с указ 56, със създаването на неявните фирми на ДС зад граница, с изграждането на контрабандните канали, с промените в банковото законодателство и изобщо в създаването на родилна среда за свързаните с ДС и престъпния свят икономически групировки – от типа на ВИС, СИК, Мултигруп, Евроенерджи и прочее подобни. Но с тъй наречената Македонска оръжейна сделка, която всъщност е активно мероприятие на доскорошното ПГУ на ДС и инструмент за свалянето на правителството на Филип Димитров, реално се блокират реформите в българския политически и икономически живот за няколко години напред. Това е времето, в което де факто ключовите позиции в страната се заемат от фигури, свързани с ДС, когато новоизлюпените олигарси и организираната престъпност натрупват финансова мощ контрабандата на петрол за бивша Югославия, когато се подготвя новото мащабно ограбване на българския народ – чрез стопяване на спестяванията и доходите му в банковия срив. Благодарение на това активно мероприятие България, която бе редом с Чехия, Полша и Унгария в началото на прехода, остана на опашката в развитието на страните от бившия Източен блок – и днес е най-бедната и нещастна страна в ЕС.
- До каква степен тези структури на ДС имат влияние в българската държава и днес, а събитията, които описвате в книгата, носят последствия на страната ни и в настоящия момент?
- Мисля, че имат решаващо влияние и до ден днешен. Нека си припомним въпроса „Кой”, който кънти и до днес в политическото пространство на България – вярвам, че никой не си представя, че Пеевски е някакъв самостоятелен играч. Не – той е просто изпълнител, нещо като лейтенантите в наркобизнеса, а решенията се вземат от други центрове на власт – както някога се вземаха от кръга около Андрей Луканов, а после от генералското движение или кръга „Монтерей“. В книгата е застъпено мнението, че както тъй наречената „перестройка“, така и самият преход към демокрация в източните страни съвсем не е спонтанен процес, а сценарий за прехвърляне на политическата власт на партокрацията на икономическа основа – за да може в перспектива след това да бъде поставена под контрол и политическата, и съдебната, и законодателната власт от страна на една невидима, но всепроникваща олигархична прослойка. В такава контролирана държава живеем днес.
- Вие се спирате и върху тайната приватизация на българските банки. Как си обяснявате факта, че хората, които стояха зад нея останаха безнаказани, въпреки смяната на правителства, власти и главни прокурори?
- Не е само тайната приватизация – но и превръщането на банковата система в мрежа от пощенски кутии за преточване на държавни активи в частни джобове – при това с активното съдействие на държавни структури като БНБ и ДСК. Причините са много – част от тях са свързани с твърде гъстото присъствие на агенти на ДС сред висшите банкери, а и сред техните основни клиенти – кредитните милионери. Друга важна причина е лошото банково законодателство и липсата на реален контрол над банковата система. Трети важен фактор е свързан с това, че парите корумпират – а в държава с търпимост към корупцията многото пари са способни да корумпират и най-висши фактори в държавната администрация и съдебната власт. Прецедентът с КТБ, за който ще стане дума в третия том от нашето изследване, е най-красноречивият пример в това отношение.
- Това означава ли, че деленето на „сини” и „червени” по време на прехода е било излишно хабене на сили и изгубено време, през което структурите на ДС в крайна сметка са решавали съдбата на страната ни?
- Не мисля. Конкуренцията между различни политики е гаранция за съществуването на всяка нормална демокрация. България загуби много повече от заличаването на двуполюсния модел – от политическото търгашество на разни либерали от типа на Ахмед Доган и от пришествието на Симеон Сакскобургготски, при който границите между политическите идентичности бяха размити, а всичко – включително достойнството и националния интерес – беше извадено на тезгяха за продан.
- Страната ни отново застана на кръстопът – да подкрепи номенклатурен кадър на БКП като Ирина окова за генерален секретар на ООН, или да предложи и да гласува доверие на друга българка – Кристалина Георгиева. С това даваме ли сигнали на евроатлантическите си партньори, че искаме да скъсаме окончателно с комунистите?
- Държавната подкрепа за Ирина Бокова беше нелеп акт: ако някой си е въобразявал, че е възможно през ситото на избора да мине кандидат, който е дефилирал редом с Путин и с Георгиевска лентичка на гръд в разгара на анексията на Крим и украинската криза, то това са били илюзии, които нямат нищо общо с реалността. Тази кандидатура беше обречена от самото начало – и българското правителство би постъпило по-мъдро, ако беше поискало и подкрепило кандидатурата на Кристалина Георгиева още от самото начало.
- Появиха се тези, че зад поругаването на паметника на Каймакчалан стои руско-сръбската пропаганда. Вие виждате ли подобна зависимост и възможност за такъв сценарий и какво би могло да цели той?
- Не е тайна, че Русия търси възможности да стъпи на Балканите – и една от тези възможности е Сърбия, където шансовете са реални поради антизападните тежнения сред част от сръбското население, свързани с разпадането на Югославия. Не бих казал, че поругаването на Каймакчалан е пряко свързано с руско-сръбската пропаганда – поне с официалната такава не е. Но окуражаването на просръбския национализъм от руска страна е факт – и може да се превърне в заплаха за мира в западните Балкани – особено като се има предвид негласната, но ясно осезаема подкрепа на Русия за босненските сърби.
- Поругаването на паметника дойде дни, след като депутатът на Владимир Путин Пьотр Толстой каза в прав текст, че Русия цели да купи цялата българска територия. След това заяви, че се е пошегувал. Приемате ли като майтап думите му и до колко е способна в по-дългосрочен план най-голямата страна в света да посегне върху нашите територии?
- Не, думите му изобщо не са шега. Голяма част българско крайбрежие вече прилича на руски анклав. Като нищо някой ден режимът на Путин може да реши, че както е защитавал руснаците в Украйна с помощта на „зелени човечета“, така трябва да защити и интересите на новите руски заселници на българска територия. В момента няма по-голяма заплаха за българския национален интерес от руската имперска политика – все едно дали се реализира чрез тръбите на „Газпром“ или масираното изкупуване на недвижима собственост на българска територия.
- У нас вече са ясни кандидатпрезидентските двойки. Какъв трябва да е следващият държавен глава на България?
- Би трябвало да бъде такъв, какъвто беше досегашният. За съжаление подобно нещо не се вижда сред кандидатурите, издигнати за тези избори.