В дългосрочен план предстои Реформаторският блок да бъде преструктуриран
изцяло
Има кокетничене към Русия, което подкопава имиджа ни на стабилен партньор, коментира пред Faktor.bg политологът
Гл. ас. д-р Кирил Аврамов е преподавател в департамент „Политически науки” на НБУ. Получава образование в Gustavus Adolphus College (САЩ), Абърдийнски университет (Шотландия), Софийски университет, Централноевропейски университет (ЦЕУ) (Унгария) и Нов български университет (НБУ). До 2005 г. преподава в Софийски университет в катедра „Политология”, а в периода 2006 -2010 е директор на международната изследователска и консултантска компания Political Capital Policy & Research Institute за България, а в периода 2010-2011 изпълнява функциите на директор „Международни връзки” на компанията в Будапеща, Унгария.
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Аврамов, как ще коментирате последния политически сезон и какво да очакваме наесен от кандидат президентската кампания?
- Особеност на кампанията е, че тя се води без обявени кандидати. Може би знаем повече за американската президентска кампания, което не говори положително. Не е добър атестат за това как политическият елит извършва комуникацията с избирателите. Това не бива да учудва никого, защото нашият политически елит в момента е поставен и под сериозен вътрешен и под външен натиск и се опитва да „действа в движение“. Това, което ни очаква наесен, преди всичко е един генералски дуел. Многократно станахме свидетели на много различни анонси от министър-председателя – от началото до края на политическия сезон. За това как той не би дал толкова много власт до посланията, които дава напоследък – а именно – затова как трябва да се търси обединител след като много от кандидатурите отпаднаха. Има видим завой и кокетничене към Русия. Това показва, че в главата на Борисов има много планове с оглед на сложната ситуация, в която се намира и Европейският съюз и в частност България - всичко, което се случва по външните граници на съюза. В момента сме като в „обръч“ от кризи на ЕС, които за съжаление, следващите конфигурации и на „Дондуков“ 1 и на „Дондуков“ 2 ще трябва да търсят решение и отстояване на национална позиция. Ако към това прибавим и изтегленото председателство на ЕС, ситуацията става сложна, така че може да се доверим на Борисов и да признаем, че е прав.
На изборите наесен очаквам добро представяне не само на генералите, но и на националистите – България няма да бъде подмината от такава вълна – най-малкото в риториката на основните играчи, ще бъде застъпен този елемент, което е повратна точка. Естествено тук залогът е много голям, защото при една загуба на ГЕРБ – това ще е точката, от която нещата стават необратими. Затова разбирам защо беше направен анонсът на Борисов – неговата дилема е кого би оставил в партията, защото там има центробежни сили.
- Кои са най-важните предизвикателства, с които трябва да се справи страната във външно-политически аспект?
- Един от проблемите е, че в Европейският съюз, поне за момента, аз не виждам отчетливо лидерство – такова каквото бяхме свикнали да има в лицето на Германия; напоследък има зачестили терористични атаки; скорошното решение за Brexit; нестихващо напрежение в следствие на миграционния натиск. В Европа може да видим няколко лагера – от една страна Вишеградската група – Орбан успя да създаде около себе си стабилна група от източно-европейски държави, включително и Полша, която е ключова за ЕС и НАТО. Полша, Чехия и Словакия и Австрия, които търсят различен поглед върху това какво представлява ЕС, от друга страна е Германия. Относно България – за новия политически сезон, едно от най-важните неща е изработването на приоритети за външна политика, които, от една страна, са свързани с най-голямата опасност – какво се случва в Турция и от друга страна – намирането на защита на националния интерес в рамките на този разединен Европейски съюз. Това е задачата, за която говори и Борисов.
- В тази тежка ситуация губят ли ГЕРБ и Борисов подкрепа?
- Независимо, че на ГЕРБ социолозите им дават солидна преднина, те разбират, че ще бъде трудно, ако има консолидация, полуляво патриотичен кандидат и евентуално балотаж. Големият залог е ако битката е генералска. Разочарованието от ГЕРБ и дългогодишното им управление се натрупва рано или късно. Няма драстичен спад на доверие, но има фактори, които засилват недоверието – социално напрежение, страхове, с които си играят в момента различни хора по отношение на националната сигурност.
- Какво се случва с БСП, променено ли е отношението им към АБВ?
- БСП рядко изнасят публичните си дрязги, години наред конфликтите не излизаха на повърхността. Те разбират, че на тях победа им трябва, защото това свободно падане рано или късно ги прави ирелевантни. В момента е благоприятен период за възход на всякакъв вид популизъм, който по-скоро идва от дясно. За социалистите е изключително важно да намерят някакво решение, което да ги остави на картата като значим играч. Техните вътрешни дрязги са очевидни.
- Изненада ли е кандидатурата на ген. Радев?
- Левицата търси начин да предложи фигура, която, от една страна, да се конкурира с евентуалната кандидатура на министър-председателя и да го победи в „собствената му игра“. Изборът на фигурата на генерал. Радев фокусира в себе си и настроения срещу страха от миграция. Идеята е, че времето е екстремно и изисква екстремни фигури. Това може да бъде фактор, който да принуди ГЕРБ да предложи кандидат, който да бъде противопоставен. Тази кандидатура е и по-релевантна на ситуацията, която е в страната и извън нея. Тя трябва да бъде противопоставена на евентуално излизане на Борисов.
- Каква диагноза ще поставите на Реформаторския блок - дали бавенето на дясна кандидатурата ще им изиграе по-скоро лоша шега?
- В дясното не мисля, че ще има изненади и че кандидатът им ще надскочи този на ГЕРБ. За да говорим за Блок трябва да има кохезия, но при тях тя отдавна не съществува. Там има една група, която е реформаторски настроена. Начело седи Радан Кънев и за мен той седи най-адекватно от цялата група и успява да пласира позиции, които са разбираеми за част от избирателите. Другите са комформисти - най-отчетлива в това отношение е госпожа Кунева и целият й антураж. Очевидно тази сплав не работи по начина, по който трябва, също така не работи и организационно. Последното събрание на ДСБ показа, че трябва да се върви по нов път. Това бавене ще им изиграе по-скоро лоша шега. В момента те нямат фигура, която да бъде съизмерима. Има „игри на демокрация“, които не знам до кава степен са съществени. Мисля, че в дългосрочен план предстои реформаторският блок да бъде преструктуриран изцяло и може би основната тежест ще се падне на Радан Кънев. Ако започне разместване на пластовете, колкото и голяма тежест да има Блока, няма да издържи при подобен тип действия. В някакъв момент Радан Кънев ще започне някакъв нов проект с хора около него. Логично е да се очаква такова нещо, защото по-голямата част от хората припознават Блока в лицето на Кънев, а не колективното лидерство, друга част са превърнати в патерица, на ГЕРБ, които прибират марките на останалите и ги слага под чадъра и стават трудно разпознаваеми
- Каква ще е ролята на Патриотичния фронт – може би балансираща?
- Вероятно да – ситуацията в момента е по-скоро добра за такъв тип националистически и патриотични формации. Интересно ми е да видя какви промени ще има в техния организационен обхват, но със сигурност на тях им предстоят по-добри времена, отколкото на Реформаторите.
- Има ли затопляне на отношенията след последния разговор между Борисов и Путин?
- Още преди разговора с Путин, по време на разговорите за флотилията, независимо от срещата на НАТО, която беше историческа, независимо от нашите позиции, които трябваше да бъдат по-твърди, министър-председателят започна синдикално, по мое мнение, да подава сигнали, чрез които да търси затопляне с Русия и да търси възможности за паралелна писта. Аз го отдавам именно на липсата на единство в самия Европейски съюз. В предишните мандати, страната ни винаги е отстоявала германската позиция.
В момента Германия не може да създаде кохерентна позиция. Един от основните мотиви, които движеше Брекзир, беше страхът от неконтрилируемата миграция. В момента тя се явява ябълка на раздора - немската позиция е непоклатима. В един момент, България, бидейки външна граница на Съюза, но не и на Шенген, под миграционен натиск и включително граничеща с Турция, се оказва в една изключително неблагоприятна ситуация да определи своята позиция, която да бъде достатъчно балансирана, а от друга страна да остане лоялна на партньорите, които си е избрала - НАТО и ЕС. На практика влизаме в една ситуация, в която виждаме, че Съюзът не е хомогенен и се търси вариант „Б“, а именно - сближаването с Русия. Оттук идват всички истории в контекста на „Белене” и други подобни. Друг е въпросът до каква степен това влияе на имиджа ни на лоялен и последователен партньор на евроатлантическите ни съюзници. Със сигурност това рано или късно няма да остане незабелязано - то вече не е незабелязано. Ние сме една от държавите, които продължават да флиртуват и да търсят варианти отвън санкциите; все едно Крим или Украйна не са се случили.
- В какъв аспект може да се прояви разочарованието към нас от страна на европейските ни партньори?
- Ще има разочарование от това, че ние не търсим принципна позиция, която да ни държи в тази орбита, а се стремим да търсим краткосрочна прагматика. Това би се изразило най-малкото в тона и доверието, например с ключовите държави в НАТО. Ако се сравняваме с Румъния - те например имат ясна позиция. Друг е въпросът дали това не беше тест, за да се види как ще реагира българската външна политика чрез идеята за общ флот. На фона на това видяхме изнервен министър-председател. Режимите в Русия буквално се хранят от конспиративни теории и успяват да притиснат своите противници по всякакъв начин. На фона на това ние се опитваме да търсим среден път, но това няма как да ни се отрази добре. Много сложно е да обещаваш на всички всичко и едновременно да го доставяш
- Ще се съвземе ли демокрацията в Турция след опита за преврат и последвалата остра реакция на Ердоган и привържениците му?
- Ситуацията е изключително сложна. Не знаем същността, а виждаме резултата - десетки хиляди, които са репресирани; въвеждане на извънредно положение; имаме един човек, който през цялото време демонстрира на Европейския съюз, че е готов да го притисне до стената по отношение на бежанците. Освен това виждаме пълзящ авроритаризъм във всяко отношение. За България е важно, тази нестабилност, която съществува, да придобие ясни измерения - т.е с кого си имаме работа и какво се случва там. Друг е въпросът до каква степен Турция е предвидим. Разчитаме на коректността на едно ръководство, което демонстрира огромна мощ чрез грандиозен митинг и се демонстрира, че няма да се пропусне нито една възможност да защити интереса си. За нас тази ситуация определено не е добра, както и за всички съседи. В момента ловки политици се възползват от ситуацията, за да оберат народния страх или народната любов.
- Какво очаквате от българското председателство на ЕС в контекста на тези събития, след като бе изместено по-рано?
- Искрено се надявам да се представим добре и все пак времето за подготовка напредва, а дневният ред на Съюза е претоварен - започвайки от проблемите във финансов план; чисто политически по отношение на миграцията; институционална реформа. За да бъде председателството ни успешно е много важно да бъдат формулирани не повече от три приоритета, важно е те да не са многоспектърни. Вероятно два от тях са влизането в Шенген и еврозоната. Наесен е нужно да изберем подходящите хора, които да формулират тези приоритети.