​Доц. Дилян Николчев: Църквата ни бойкотира Събора в Крит заради Москва

Свидетели сме на кооперацията на един от архиреите с Руската православна църква

Доц. Дилян Николаев Николчев е преподавател по Църковно право в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на църковното право и устройство и управление на БПЦ. Ръководител на Катедра по практическо богословие (2007); председател на Общото събрание на БФ (2007–11; 2015 г.)

Интервю на Светослав Пинтев

- Доц. Николчев, как оценявате решението на Светия синод на БПЦ да не участва във Великия събор на православната църква от 16 до 26 юни на остров Крит, ако неговото провеждане не бъде отложено? Твърдите, че това е провокация на Москва, координирана акция с руските власти. Защо?

- Това е проява на студената война, която не сме наблюдавали от началото на демократичните промени. За първи път след разведряването в началото на 90-те, нека така да го кажем, сме свидетели отново на едно идеологическо противопоставяне, най-вече на ходове от страна на Москва в контекста на политическото напрежение в европейски и световен план през последните години. Всичко, на което сме свидетели, говори именно за това. Няма и как да е по друг начин... Руската православна църква през последните години, по времето на управлението на Путин, се е сраснала с държавата, макар че формално имаме разделение.

- Това не е ли факт от много по-отдавна, Църквата там си е на централно разпореждане още от съветско време.

- Да, от тази гледна точка. След 1989 г., началото на 90 -те години, за разлика от другите поместни православни църкви на страните от бившия социалистически лагер, нещата в Руската православна църква въобще не са се променили. Има нещо, което ще е много интересно за политолозите и политиците. Никой не си дава сметка, че бившото управление на Руската православна църква в лицето на техните архиреи, специално на техния патриарх, участва активно в политическия живот на Руската федерация, където архиереите заемат изключително високи позиции. За пример, бившият руски патриарх Алексий, агент Дроздов,беше в продължение на много години член на Националния съвет за сигурност на Руската федерация. Това е най-висшият орган, който гради стратегията на РФ в геополитическо отношение. В него членове са военният министър, шефовете на разузнавателните служби, министърът на икономиката и т.н....

- В компанията на един висш духовник...

- Висш духовник, но и нещо повече. Той тогава беше в продължение на две години председател на този орган. Аз задавам такъв въпрос - като какъв се явява Алексий, когато играе ролята на висш духовник. Преди години, още Петър Стоянов беше президент, той направи визита в България и отиде на посещение при българския държавен глава. Като какъв в крайна сметка беше там, каква беше неговата роля? Като духовник ли го посети, като висше политическо лице, или...

- Всеправославният събор беше насрочен в Истанбул, като домакин трябваше да бъде Вселенският патриарх Вартоломей I, но под руски натиск форумът беше отложен. После последва бойкот от Москва. Каква конкретно е причината руснаците да саботират Събора?

- Въпросът се повдигна след свалянето на руския самолет от Турция. Постави се на обсъждане идеята съборът да се проведе в Женева, но руснаците протестираха. Те предложиха да се проведе в Москва. Не се стигна до съгласие и като компромисен вариант беше избран остров Крит. Целта е анексиране на църковни територии, на църковни диоцези със съответното население и в края на краищата да се наложи руското влияние в тези страни.

- Спомням си, че патриарх Неофит направи първото официално посещение след интронизацията си именно в Москва. А си има ред - трябваше да посети първо Йерусалимската патриаршия, после Антиохийската, Александрийската... Не беше ли това знак?

- Беше знаково посещение от гледна точка на църковната дипломация, точно така. От друга страна... През всичките тези години наблюдаваме едно стиковане на такива църковни и дипломатически, в кавички, действия от страна на Руската и на Българската православна църква, а и на други поместни православни църкви, които продължават да се намират в сферата на руското влияние. Дори не казвам на влиянието на Руската православна църква, защото говорим за чиста проба политика. Например, преди няколко години в Църквата на Чешките земи и Словакия, една автокефална църква, руснаците спретнаха активно мероприятие, свалиха тогавашния архиепископ и наложиха свой човек. Това е сегашният архиепископ Ростислав. Голяма част от поместните православни църкви, начело, разбира се, с Вселенския патриарх, се противопоставиха на този очевидно неканоничен избор. Първата църква, която зае позиция, и то ултимативно, изнудвачески, беше именно Българската православна църква, която постави условия в самото начало на хода за организиране на този Всеправославен събор в Крит. Тя постави условието, че ако Вселенската патриаршия не признае Ростислав за архиепископ, тогава БПЦ ще откаже да участва в този събор.

- Какъв е механизмът, по който Българската православна църква е зависима от московската стратегия? Да не са случайно старите канали на Държавна сигурност и КГБ?

- Това е изключително важен въпрос... Имам колеги, които смятат, че отивам в някакви конспирации, но не го казвам аз, а са го казали светите отци. Ако за държавата това няма някакво голямо значение, има по-скоро някакво морално измерение с отрицателен знак, за православната църква то е правило, то е мярка за поведение. Духовник, който и да е той - епископ, презвитер или дякон, който е служил на светските власти, който е поставен от тях, той трябва да бъде низвергнат и отлъчен. Това са двете правила – 29-то и 30-то апостолско правило, които правят изключение от общата канонична практика. А тук говорим не само за светски власти, но за едни атеистични власти. В правото има правило, че за едно и също деяние се налага само едно наказание. В църковното право също, но има едно изключение. Това единствено изключение е залегнало именно в тези две правила. Тук се налагат две наказания. Низвергва се епископът, който е сътрудичил на ДС например, т.е. от духовник става мирянин, но санкцията отива още по-нататък – редом с низвержениетото той се и отлъчва от църквата...

- Трябваше да са отлъчени всичките ни архиреи...

- Те затова и не ги отлъчиха, защото около 90 % се оказаха агенти. От доста години се занимавам с досиета и твърдя, че това дори не е цялата картина, тъй като законът е ограничен в определена рамка. Трябва да ги има съответните документи, подписи, агентурни донесения... Най-важното е агентът да е регистриран. Законът не обхваща обаче такива категории хора, които са сътрудничели на ДС без официализиране на контактите с репресивната служба, например т.нар. „доброволни заявители“. Те никога няма да излязат на светло, защото не са регистриани. Същото важи и за т.нар. „кандидат-агенти“. Тоест, кандидат-агентът върши абсолютно същата работа като регистрирания вече агент, но със забележката, че те се проучват дали могат да станат агенти, дали се справят с поставените задачи. ДС обикновено е имала информация и е засичала дали агентът е коректен към нея. Тази категория също няма да бъде обявена.

При духовенството е най-голям процентът на агентите. Ако за Външно министерство агентите на ДС на ръководни позиции са около 50 %, Светият синод държи първенството с около 90 %. Без да влизат категориите, за които споменах. Има и нещо друго. Голяма част от архиреите преди 1989 г. са специализирали в Москва. Там въпросителните за тяхното минало са изключително много. Ние сме свидетели и на кооперацията на един от архиреите с Руската православна църква за провалянето на събора в Крит. Този човек не излезе като агент на ДС, но остават съмненията за него, че има съпричастност с КГБ.

- Нека кажем кой е той.

- Това е ловешкият митрополит Гаврил. Аз не твърдя разбира се, че е така. Човек все пак трябва да има доказателства, но съществуват основания за съмнения. Да се върна към историята на РПЦ през съветския период. През 1991 г. , веднага след пуча срещу Горбачов, в руския парламент беше създадена една комисия, която да разследва всички събития около този пуч. Комисията беше известна като „Комисията Понамарьов-Глеб Якунин“. Първият беше председателят, но говорител и най-активен член беше свещеник. Това е Глеб Якунин. Малко след това той бе низвергнат от руския синод. А отецът два пъти е лежал в ГУЛАГ преди перестройката. Причината е, че е критикувал РПЦ, че ръководството й е маша в ръцете на съветската политика. В хода на разследването на събитията около пуча тази комисия достигна до неопровержими факти за контакти между висши йерарси на РПЦ с превратаджиите, в деня на самия пуч. От тук нататък комисията започна да разплита ролята на техния Свети Синод. Накрая същата се добра до част от архива на КГБ, от който се видя, че абсолютно всички йерарси на РПЦ са висши офицери на КГБ. От чин подполковник и полковник нагоре...

- Което се говори и за тукашните архиреи...

-Разликата с архиреите на БПЦ и ДС е, че тук имаме само един щатен офицер. Това е починалият наскоро западноевропейски митрополит Симеон. Той е бил десетилетия наред на строго секретен щат под чуждо име, офицер от Първо главно управление на ДС, атеист, член на БКП. Всички други не са офицери, а сътрудници и агенти. За разлика, в РПЦ всички са под пагон. Тогава излезе и подробна информация за бившия патриарх Алексий , както и за настоящия руски патриарх Кирил с агентурно име Михайлов. Тоест, от висотата на какви морални, религиозни качества и позиции, едната или другата православна църква критикува, извива ръце, в контеккста на Всеправославния събор, след като самите те са агенти, сътрудници, това е въпросът, който възниква. А Антиохийската, която е от групата торпилирали събора, чието седалище е в Дамаск, т.е. в царството на Башар Хафез ал-Асад, настоящия най-близък политически и военен сътрудник на Путин? Е, трябва да си с психиатрични проблеми, предубеден или агент-провокатор, за да не разбереш откъде идва всичко това – от Кремъл.

- Значи, че в този контекст би трябвало да са отлъчени вкупом, ако се спазват каноните.

- Точно така.