Кремъл корумпира политици като Герхард Шрьодер и Силвио Берлускони, но тази технология вече не дава резултати
Няма нито една държава от бившия съветски блок, която би се съгласила по своя воля да се ориентира към Москва, казва в интервю за American Interest известният политолог
- Господин Белковски, съществуват две противоположни мнения за Владимир Путин. Първото е, че каквото и да прави руският президент всичко е част от по-мащабна игра, в която Путин винаги побеждава. Второто е, че колкото и да е опасен сам по себе си Путин, всъщност всичко, което предприема завършва с неуспех. Как да тълкуваме освобождението на Савченко-като поредната разумна стъпка в една победоносна стратегия или като още едно поражение на Путин?
- Първо, искам да отбележа, че преди да отговорим на въпроса победител или губещ е Путин, трябва да разберем какви са целите му. За мен е очевидно, че неговата единствена цел е да принуди Запада да го приеме като равен и да започне да обсъжда заедно с него съдбините на света. Очевидно, Путин не постига целта си, затова можем да смятаме, че той е губещ в тази игра.
Що
се отнася до освобождението на Надежда Савченко, естествено, че не става дума за
обмен на пленници. Най-вероятно то е било постигнато при телефонните преговори
с Франсоа Оланд и Ангела Меркел. Путин е осъзнал, че за да не се сблъска с още
по-сурови санкции, като минимум трябва да освободи Савченко.
Нито съдбата на Савченко, нито съдбите на двамата агенти на ГРУ са били особено
важни за Путин. Той просто трябваше да направи поредната стъпка от неговата
дългосрочна операция „Да натрапим любовта си на Запада“, и, че тази стъпка
трябва да бъде направена преди срещата на Г-7.
Освобождаването на Савченко е най-малкото опит да не се влоши ситуацията със санкциите. В най-добрият случай той ще постигне смекчаването им, като, например, върне за най-големите руски държавни корпорации до чуждестранни капитали. Сега това има огромно значение за руските банки и корпорации.
Освен това Путин се готви и за срещата на ЕС в края на юни, на който отново ще се обсъжда удължаването на санкциите срещу Русия. За руския елит това е най-болезненият въпрос. На 26 май, денят в който Савченко се върна в Украйна, който „съвпадна“ с първия ден, Москва за пръв път беше похвалена за изпълнение на условията на Минските споразумения.
- На какъв етап се намира войната в Източна Европа?
- Ситуацията с самопровъзгласилите се републики Донецк и Луганск се превърна в „приднестровска“. С други думи, тя се превърна в истински замразен конфликт, но с една важна разлика: във военно и политическо отношения Приднестровието фактически е независима държава, докато ДНР и ЛНР напълно се подчиняват на волята на Москва.
Подписването на Минските споразумения от Москва от самото начало беше блъф и лицемерие: те са неизпълними. Теоретично те могат да бъдат реализирани, но при услоивие, че Кремъл се откаже от ДНР и ЛНР, което е практичмески невъзможно докато управлява режимът на Путин. Нещо повече – в условията на замразения конфликт е невъзможно да бъдат проведени местни избори според украинското законодателство, както и възстановяването на пълен контрол над държавната граница в зоната на конфликта от страна на Украйна.
- Означава ли това, че Путин постигна целите си в Донбас?
- Путин преуспя в тактически смисъл: той в голяма степен усложни процесът за приемането на Украйна в НАТО. Но неговата стратегическа цел е да убеди Запада и САЩ да поделят с Русия света на сфери на влияние. А тя засега остава непостижима за Путин.
- Това ли всъщност е крайната цел на Путин?
- Да, това е крайната му цел. Но той отказва да разбере и да се примири с това, че съюз между Русия и Запада, ако изобщо е възможен, трябва да се изгражда на общи ценности, на не някакъв баланс на военна сила, както по времето на Сталин.
Сега „меката сила“ е много по-важна от грубата. Русия на Путин не може да приложи „мека сила“, защото тя не може да предложи на света нито един успешен модел – нито политически, нито технологичен, нито социален или хуманитарен. Затова днес не можем да наречем Русия дори регионална сила: няма нито една държава от бившия съветски блок, която би се съгласила по своя воля да се ориентира към Москва.
А Путин е искрено изненадан, че неговата технология за корумпиране на политици не дава резултат. Тя работеше във времената на Герхард Шрьодер и Силвио Берлускони, но вече не е толкова ефективна. И Путин е не просто изненадан, той се чувства отхвърлен. Той ненавижда Европа и САЩ, чиито симпатии постоянно се стреми да получи.
Затова Путин е опасен, но само като местен хулиган с ядрено оръжие, но не и като лидер с глобално влияние.
- Когато Петро Порошенко заяви, че Украйна ще си върне Донбас, говорителят на Кремъл отговори, че Москва винаги е подкрепяла това. Как тълкувате това заявление?
- Дмитрий Песков не каза нищо принципно ново. Официалната позиция на Кремъл винаги е била, че конфликтните територии на Донбас са част от Украйна. Кремъл държи обаче на този „особен статус“. Фактически обаче, това означава истинска зависимост от Москва.
Думите на Песков могат да бъдат тълкувани и така: Идете и си вземете Донбас, ако можете“. Но най-важното е подтекстът: вие няма да успеете да го направите, защото в критичния момент ние отново ще прехвърлим там толкова войници „в отпуск“ или „невидими бойци“, колкото ще са необходими, за да провалим плановете ви за връщането на Донбас.
- А Киев иска ли да си върне Донбас? Или този замразен конфликт е в изгода и на двете страни?
- Ако можехме да инжектираме „серум на истината“ на който и да било от украинските политици, освен най-радикалните, те всички биха отговорили, че Донбас не е нужен на Украйна и, че той е по-скоро бреме. Но официално Киев не може да признае неговата независимост, защото украинският народ ще приеме това като предателство и ще започне да задава сложни въпроси - защо беше нужна антитерористичната операция в Донбас и за всички понесени жертви.
Но ако Донбес излезе от Украйна, европейската тректория на страната ще бъде гарантирана, а степента на влияние на Русия в Украйна ще падне почти до нулата. Антитерористичната операция беше необходима, за да спре разпространението на конфликта в други части на страната. Тя беше най-важният фактор, който успя да предотврати този сценарий.
Затова и в този случай, както винаги, Путин опитва да върви едновременно в два коловоза.
В същото
време той е убеден, че Украйна във всички случаи ще се разпадне на части и
тогава той ще може да „води съвсем друг разговор“. Светът ще го умолява да
спаси Украйна, а Русия ще се опита да се договори за отмяна на санкциите и
признаването на анексирането на Крим за законно. Такъв е планът, който той е
построил и се опитва да осъществни.
- Когато се анализира европейската политика на
Путин, в частност подема на крайнодесните партии, се твърди, че той привнася
своя собствена идеология в Европа и света. Другото мнение е, че той не се
ръководи от никаква идеология, а е движен единствено от неотслабващото желание
да съхрани властта си и да забогатее още повече?
- Ако говорим за идеология в класическия смисъл, тогава Путин се ръководи от никаква идеология. Той не е нито ляв, нито десен. Той поддържа не само ултрадесните на Запад, но и всякакви политици, които, според него, са против западната система, като, например Алексис Ципрас. Целта на Путин е да дестабилризира политическите системи на англо-саксонския свят. На практика това означава, че той ще помага на тези политици, които не се гнусят да се свържат с него.
Възгледите на Путин за международната политика може да се формулира така: „Аз съм силен лидер, имам огромна държава с ядрено оръжие и с богати запаси на полезни изкопаеми, затова светът трябва да се отнася към мен по съответния начин. Оставете ме да управлявам така, както намирам за добре и не пипайте моите богатства на Запад. Тогава ще ви бъда добър партньор, ще ви помогна да се справите с „Ислямска държава“ и редица други проблеми“.
Путин е склонен да възприема събитията в Европа през собствената си призма и затова му се струва, че неговият личен триумф е близо.
- Какво излиза тогава – че той не е лидер, който взема решения, а просто опортюнист?
- Аз бих казал, че той е опортюнист, който се смята за лидер, вземащ решения.
*Станислав Белковски е най-праволинейният и скандален политолог и публицист в съвременна русия. Той е автор на 12 книги, биография на Путин, включително и на сборник статии: „Бизнесът на Владимир Путин“, в който изчислява, че състоянието на руския президент може да бъде оценено на 40 милиарда долара. През 2004 година той беше политически съветник на украинсктата опозиция и взе активно участие в оранжевата революция и е основател на Института за национална стратегия на Украйна.
Превод:Faktor.bg