Корнелия Нинова, а с нея и цялата червена олигархия се върнаха на власт на „Позитано“
Безотговорно ще бъде да няма обща президентска кандидатура на десните, тогава идва проруската олигархична левица, казва пред Faktor.bg политологът
Интервю на Анелия Димитрова
- Г-н Минчев, очаквано ли беше решението на президента Плевнелиев да откаже да се кандидатира за втори мандат?
- Мисля, че в по-тесните кулоарни кръгове около политиката решението на Плевнелиев да не се кандидатира за втори мандат, се обсъжда отдавна като възможно, така че не за всички е било изненада. По-скоро изявлението беше направено по-рано отколкото е било предвидено, защото взаимоотношенията вътре в РБ и между РБ и ГЕРБ този въпрос беше доста настойчиво поставян.
- Едно от безспорните достойнства на Плевнелиев и на неговия мандат беше категоричната му геополитическа позиция. Днес малцина са политиците, които биха заели така последователно такава позиция. Наясно ли са българските граждани за какво им е институцията на президента, отвъд клишето „обединител на нацията“, което е нищо неказваща фраза?
- Част от българите са наясно, но по-голямата част пребивават в блажено неведение, независимо дали свързано с липса на интерес или свързано с русофилска идентификация и политика.
Когато разглеждаме геополитическата, стратегическата позиция на президента Плевнелиев трябва да имаме предвид и обстоятелството, че той на практика изкара един мандат, в който беше доста самотен. Зад него нямаше, меко казано, категорична позиция от страна на никого, включително и на неговата политическа сила. Цялата тази категорична позиция на Плевнелиев беше изцяло и само за негова сметка като политик и като държавник.
От една страна това направи неговата позиция странна в очите на много хора, защото те я разглеждаха като прекалено категорична, радикална, като несъответстваща на стилистиката на президента, който трябва да бъде балансиран, умерен и т.н.
Но ако погледнем малко по-дълбоко, ще видим, че категоричността на неговата стратегическа позиция се определя от обстоятелството, че в България наистина българският национален интерес свързан с казването на категорично „Не!“ на попълзновенията на кремълския империализъм не се осъществява в достатъчна степен. Нито от правителството, въпреки, че там има министри като външния министър Митов, като военния Ненчев, като други, които имат ясна идентификация в това отношения, но правителството като цяло има по-скоро балансирано отношение.
Да не говорим, че значителна част от политическия спектър е откровено проруски, не казвам русофилски, защото то носи идеалистичен елемент, а аз говоря за чисто финансова материална продажност, в този случай.
Именно затова, добавяйки и нарастващия натиск от страна на Москва, осъществяването на една брутална пропагандна агресия срещу България, Плевнелиев избра една позиция, която не е популярна, но която той прецени като необходима в тази ситуация, в която българският национален интерес е поставен под много силен натиск и, според него, е недостатъчно защитаван.
- Един от близките съветници на Путин препоръча да бъдат използвани „компрадорските елити“, за да бъде възстановено руското влияние в страните от бившия съветски блок. Кои са тези елити?
- БСП и АБВ са безусловно с руска, проруска орентация, те си правят някакъв ПР, играят го евроатлантически ориентирани, но това е просто маска. Тази част от българския политически елит е финансово, биографично и всякак свързана с руско-съветското направление на мислене и на действие.
По-скоро Баранов говори за останалата част от политическия елит, както и за политическите елити на другите източно европейски страни, спрямо които могат да бъдат усилени въздействията - както корупционно, така и пропагандно, както и всяка друга форма на натиск, за да бъдат разколебани в позициите си защитавайки националните си интереси.
- В скандална статия Бранов пише, че целта е откъсването на тези страни от НАТО и ЕС. Звучи като фантазия, наистина, но...100 процентова фантазия ли е все пак?
- На мен не ми звучи като фантазия.
След като на практика през първото десетилетие на 21 век ние преживяхме две поредни администрации във Вашингтон-първата, която изцяло смени приоритетите на САЩ от посока на Изток към Близкия Изток и затъване в Ирак. След това тя бе сменена от администрацията на Обама, който въобще се отказа от всякакъв тип политика на интервенционизъм в международните дела, а спрямо Русия предложи този свърхидеалистичен проект, наречен „Презареждане“, това в своята съвкупност отвори един изключително широк коридор за геополитическо завръщане на Русия на международната сцена.
Пространство, за което тя до 2003-2004 година изобщо не можеше да мечтае. В този смисъл не можем да се сърдим на Путин, че той влиза рязко и то така както само руската великодърважна имперска култура повелява, влиза рязко в запълване на това пространство, което му беше отворено от Запада. Така че мечтите в този стремителен полет към запълване на останалия вакуум също така рязко растат.
Никак не се учудвам от твърдението на Баранов, че мечтите му стигат до откъсване на страни като България от ЕС и НАТО. Това, разбира се, не е нещо, което непосредствено предстои, но целта е тази и инструментите за постигането и са безкомпромисна, безмилостна и всеобхватна дестабилизация на страни като България.
Така се прави геополитическо преконфигуриране. Разваляш статуквото чрез дестабилизация и след това го преизграждаш в своя полза.
Дали Русия ще успее да осъществи втората част-да дръпне обратно под свой контрол бивша Източна Европа или части от нея, или ще остане само на първия етап-дестабилизация-историята ще реши.
Но първият етап ни е сигурен и той тече вече много време. Голяма част от всички проблеми, с които България се сблъсква са проблемите на хроничната дестабилизация, която идва по линия на корупционната и пропагандна стратегия на Москва, за поддържане на напрежение в тази периферия на Европа, която в Кремъл считат за своя.
- Колко силно би било това влияние на Кремъл, на руските агенти на влияние у нас, при едни предсрочни парламентарни избори?
- Традиционно силни. Тук общо взето имаме един цикъл на възходи и падения. По традиция през последните 25-26 години открито проруските конфигурации на властта в България се провалят с гръм и трясък. Като почнете с Луканов от 90 година и като свършите с Орешарски, Доган и Станишев през 2013-2014 година.
След подобен провал натискът общо взето леко намалява, дава се възможност за създаването на някакъв тип управление, което да е от другата страна, което в България не е ляво-дясно, а Изток-Запад, като направление. И след като се даде на прозападната версия на управление да съществува година, две, три-според обстоятелствата-отново се минава в настъпление.
Това, което прави Първанов, с напускането на управлението, олигархичната смяна на върха на БСП и някои други индикатори показват, че се готви нова кампания за завръщане на проруските лобита във властта с всички произтичащи от това последствия, за съжаление.
Ако българското общество, българският политически елит за пореден път не покажат, че са си научили уроците от унизителните падения, които сме преживяли заради подобни проруски настъпления през последния четвърт век, за пореден път ще ни се случи това, което вече много пъти ни се е случвало.
- Къде тук се вписва акцията на Радан Кънев с номинацията на Плевнелиев и повторното предложение към ГЕРБ за „ново мнозинство и обща кандидатура за президент“?
- Мисля, че обяснението трябва да започне не с това предложение, а трябва да бъде интрепретирано през призмата на нещо по-основно, по-фундаментално, бих го нарекъл дори структурно противоречие в самата позиция на РБ, в частност на ДСБ. Това вътрешно противоречие съществува още от идването на ГЕРБ на власт през 2009 година.
То може да бъде изразено по следния начин: тази традиционна десница, както и кръговете свързани с нея, градската средна класа, по-радикалните кръгове от т. нар. „Протестна мрежа“ и т. н.-тези обществени групи, които са групирани около традиционната десница се налага да разрешават един вътрешен конфликт и не винаги го разрешават по правилния начин.
Това е конфликтът между тяхната нетърпимост, чисто културна, социална към ГЕРБ и към лидера на ГЕРБ, от една страна и от друга-необходимостта да избират между партньорство с ГЕРБ или де факто с посткомунистическата олигархична левица, която е в политическо съперничество с ГЕРБ и, която на няколко пъти е влизала в сериозни конфликти с ГЕРБ.
Това се случи през 2013 година когато тези обществени слоеве около традиционната десница влязоха в конфликт с ГЕРБ и по този начин облекчиха идването на власт на коалицията БСП-ДПС, в обратната посока взеха едно полу решение през 2014 година, когато тихомълком решиха да подкрепят или поне да не се противопоставят на коалицията между РБ и ГЕРБ, за да може все пак страната да има едно управление, което да се различава от откритата диктатура на олигархията, на модела „Орешарски“ и сега, след конфликта със съдебната реформа, когато Радан Кънев и министър Христо Иванов по един доста емоционален начин излязоха от управлението.
Иванов подаде оставка, а Кънев премина в опозиция сякаш отново връх взе именно тази страна на конфликта между традиционната десница и ГЕРБ.
И последното развитие на тази драма е свързано с напускането на коалицията от АБВ, след като Корнелия Нинова, а с нея и цялата червена олигархия се върнаха на власт в БСП, Първанов очевидно си направи добрата сметка, че е време да напусне коалицията на властта, да се презапише като опозиционер и да се постарае да извоюва обща лява кандидатура за президент, която ако е възможно да бъде неговата – най-добре.
Именно това развитие постави ДСБ и Радан Кънев под силния натиск да разгледа още веднъж своето решение дали да остане в опозиция и да позволи на случайно взети независими депутати или депутати ориентирани около оста Бареков-Ковачки да определят развитието на управляващата коалиция или да се опита да възстанови някакви форми на диалог с ГЕРБ, ако не по други, то поне по геополитически, геостратегически причини, за да се противопоставят на възстановяващата се прокремълска ос между Първанов-БСП-ДПС и останалите по-малки групировки.
Това е в основата на тази дилема, която през последните няколко дни е свързана с поставянето на преден план на обща дясна кандидатура за президент с номинацията за втори мандат на Плевнелиев.
Очевидно е, че Кънев и групата около него решиха, че една подобна дясна кандидатура е най-добрата форма през която те биха могли да възстановят оперативни, работещи политически взаимоотношения с ГЕРБ и с коалицията като цяло.
- Възможна ли е изобщо да се случи такава кандидатура?
- Би било безотговорно да няма обща президентска кандидатура, защото очевидно е, че проруската олигархична левица ще изведе такава кандидатура. Първанов се надява това да бъде той самият, освен ако, аз пък лично много се надявам на това, КС не допусне това по много базисни конституционни съображения, тогава ще има човек посочен от Първанов в сътрудничество с БСП. Във всеки случай те ще поставят като кандидатура за президент личност, която в крайна сметка трябва да ознаменува, според техните планове, връщането към политическото ляво и възстановяване на едно олигархично управление от типа на „Орешарски“, „Тройната коалиция“ и т.н.
Ако десният център не постигне издигането на една силна личност, която може да спечели състезанието с тази лява кандидатура би било безотговорно.
- Но ние виждаме, че дори вътре в РБ не може да се постигне съгласие, как да очакваме тогава подобно голямо обединение?
- Вътре в РБ не може да се постигне такова обединение, както и между определени среди от РБ и ГЕРБ не може да се постигне подобно политическо споразумение именно заради това конфликтно, вътрешно противоречиво отношение на традиционната десница към ГЕРБ и към Борисов. По-радикалната част от РБ свързана с ДСБ и Радан Кънев са в конфликт с другата страна където са Кунева, Лукарски и др., които биват разглеждани като прости инструменти на волята на ГЕРБ, бих казал, не без основание. ДСБ обвинява ГЕРБ в това, че зад гърба на останалите партньори те водят и постигат споразумения с политически и корпоративни играчи, с които би следвало да се борят от гледна точка на коалицията.
И тук този конфликт, който латентно съществува през цялото време откакто съществува коалицията, понякога се изостря, понякога затихва, води своето начало далеч преди създаването и.
- Колко сериозни щети нанесе отстъплението пред ПФ по повод гласуването в чужбина и отхвърлянето на ветото на президента?
- Чисто политически е още рано да се каже. Разбира се, отхвърлянето на ветото на президента нанесе определени щети, които политическото ръководство на ГЕРБ твърди, че ще компенсира в значителна степен чрез новите промени в Изборния кодекс.
Но може да се каже, че чисто оперативната логика на съществуването на тази коалиция предполага подбони безпринципни сделки. Трябва да се има предвид и същността на ПФ, особено на НФСБ. Това е такъв аспект на българския национализъм, който е доста тесногръд, доста провинциален и доста безкомпромисен по отношение на своите собствени свещени крави, независимо от това, до колко те ни се виждат на нас безсмислени.