​Директорът на българското училище в Сао Пауло: Всеки, който пази националната идентичност, е будител

Липсата на наше консулство в най–големия град на Южна Америка, където живеят и най-много сънародници е безхаберие

Промените в Изборния кодекс са престъпление срещу Конституцията, казва пред Faktor.bg просветителят Михаил Кръстанов

Роден в София, магистър по български език и литература, специализация - литературовед. Писател и журналист, член на Сдружението на българските писатели и Съюза на европейските журналисти със седалище в Брюксел. От 2002 година работи в Бразилия като преподавател по западноевропейска литература в университета Кларентиано, Бататайс, щата Сао Пауло . Основател и директор на Българското училище в Сао Пауло

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Кръстанов, разкажете за българското училище в Сао Пауло? Каква е неговата история и развитие до днес?

- Българското училище в Сао Пауло е сновано на 3 март 2009 г. като курс по български език, с една единствена цел – обучение по български, на българи от различни емигрантски вълни, на бесарабски българи, поколения родственици, които по понятни причини са се отделили от своите матерни корени, но имащи желание да се завърнат при тях.

През 2011 г. беше създадено първото и единствено досега българско неделно училище в Бразилия и Южна Америка като цяло. То започна да функционира по подобие на всички български неделни училища в чужбина като в него, освен обучение на ученици, на ученическа възраст, създадохме и кандидатстудентски курс. За тази учебна 2015/2016 г. училището изпълнява адаптираните учебни програми на МОН, според програма “Роден език и култура зад граница“. Училището ни се води към посолството на Република България в Бразилия.

- Колко деца го посещават и колко учители работят при вас? Каква е Вашата мисия?

- Броят на учениците варира всяка година, има приливи и отливи, за радост - приливите са повече. В момента учениците, записани за учебната 2015/2016, са 45, без да включвам новите деца, които започнаха учебните занимания по средата на годината . В обучението на учениците в Българското училище в Сао Пауло участват трима преподаватели.Част от нашите ученици живеят извън щата Сао Пауло и се обучават по алтернативни методи.

Мисията на всеки учител в българско училище в чужбина се определя от самата ситуацията. Към днешна дата тя е следната - около 3 милиона българи са извън родината си. Тези българи излизат от страната със семействата си или създават семейства зад граница . Стотици хиляди български деца попадат в чуждоезикова среда, при която вероятността да загубят знанията си по родния си (матерен език) и да се откъснат от корена си, историята си е твърде голяма. Именно от учителите, директорите, организаторите в училищата зависи да не допуснат, доколкото е възможно това да се случи. Независимо какво им струва. Затова мисията им е да бъдат стожери на българската просвета по света .

- Разкажете ни повече за българския дух в чужбина - Бразилия се различава много от нашата култура. Има ли успешна симбиоза?

- Успешна симбиоза няма как да няма, тъй като много от новата вълна българи в чужбина са сключили брак в Бразилия. Затова и много от учениците ни в училището са от двуезични бракове. Ние живеем в тази страна, която има красива природа, много слънце и хора с по- различно мислене и темперамент от нашия и няма как да не се приспособим с това. Има нещо много красиво обаче, да чуеш бразилска майка, женена за българин или обратното да говорят красив и чист български език, да споделят впечатленията си от България, когато са я посещавали и да казват колко харесват нашата кухня, обичаи и традиции . Повярвайте ми, не са малко и именно това показва, че българите в Бразилия си остават българи, носят България в сърцето си и не са загубили своята българска духовност. Това е видно и в срещите когато се събираме за да отбелязваме българските празници.

- Смятате ли, че децата, които посещават училището, един ден ще се завърнат в родината на своите родители и деди?

- Колкото и странно да звучи (с оглед разстоянията), нашето училище връща свои кадри в България. Само за последните 2 години, 10 от учениците ни са се върнали по една или друга причина и продължават своето образование в родината. Разбира се, от една страна това ни затруднява, защото губим ценни ученици, но от друга страни ни изпълва с гордост, когато получаваме благодарности и научаваме колко добре са се адаптирали в българската образователна система.

Без значение дали децата, които учат български в училищата в чужбина ще се върнат или не, най важното е да имат самочувствието, че знаят откъде идват техните корени, да знаят езика и историята и да имат увереност, че винаги зад тях има и една друга родина, на която могат да разчитат . Именно това самочувствие е много важно да добият децата сега, защото още древните мъдреци са казвали, че един човек, който не знае откъде идва, не знае и накъде отива

- Какви са причините за упадъка на българската духовност?

- Има упадък на световната духовност по принцип. Това няма как да не се отразява и на българите, ние сме интегрирани в световните и европейски процеси. В епохата на интернет, Макдоналдс и когато телефонът измества реалните разговори, срещи, че дори и времето за четене на книги, така се получава. Но от друга гледна точка, хората имат голям, невиждан досега достъп до информация, а българската история, фолклор, култура, традиции и обичаи са много силни и са пребъднали през векове .Убеден съм че, ако има западане на българската духовност, това е временно и ще се върне при истинските си изконни ценности .

- Кои са съвременните будители?

- Всеки един, който е осъзнал какво означава запазване на националната идентичност трябва да бъде съвременен будител, независимо дали е вътре или вън от България. Всеки един, който по един или друг начин работи за страната си и я представя по най-добрия й облик, той вече е будител. Независимо дали е представител на изкуството, културата, спорта, музиката или каквато и да е друга област от обществения живот .

- Какви са най-големите проблеми на българите зад граница и по-конкретно в Сао Пауло?

- Това е един важен въпрос за нас и добре е, че го задавате . Българската общност в Сао Пауло и не само в Сао Пауло, но и в съседните щати наистина се сблъскват със сериозна трудност, която от години се опитваме да разрешим. Става въпрос за липсата на българско консулство в най–големия град на Южна Америка, където живеят и най-много българи. Един факт, заради който при необходимост от вадене на нова паспорт, лична карта или какъвто е друг документ, изискващ консулски услуги, ние трябва да пътуваме над 1200 км. до столицата Бразилия, където е българското посолство, за да разрешим проблема. Това си е цяло едно пътешествие, но то не с туристическа цел, като се има предвид, че и вътрешните полети са много скъпи, не се отразява добре и финансово на българските граждани в Бразилия. С оглед новите промени на Изборния закон в България, които се надявам да са само временни, ако не се разреши въпросът с консулството, българите в Сао Пауло и околните щати ще бъдат лишени от глас. Парадоксът става още по-голям като се знае, че в Сао Пауло има български дипломатически обект, който е към посолството и преди години е бил създаден и купен точно за тази цел – за българско консулство. Ние от години алармираме властите, минаха вече няколко подписки, сега отново сме пуснали 2 петиции – едната върви по интернет, другата е на хартия и този път се надяваме в най-бързи срокове този важен въпрос за нас да бъде разрешен. Имаме уверенията и на българския посланик в Бразилия, че подкрепя нашите справедливи искания и ще ни съдейства за разрешаването им. Всъщност единственото ни искане е да се възстанови българското консулство в Сао Пауло и да ни изпратя постоянен консул, било от столицата Бразилия, или от България, за да разрешим тези важен а цялата българска общност въпрос .

- Как ще коментирате ожесточените дискусии за промяна на Изборния кодекс – отново с основен акцент за българите зад граница?

- Кометирам ги само с 3 думи – Престъпление срещу Конституцията. За всичко останало ние, българите в чужбина и българските училища в чужбина направиха необходимото. Имам чувството, че се борим с вятърни мелници. Само благодарение на президента все още имаме надежди, че Върховният конституционен съд ще отмени това срамно гласуване на депутатите .

- Какво е Вашето мнение за политическата ситуация в България и какъв е изходът от кризите, които ни връхлитат?

- Близо 14 години съм извън България и няма да е етично от моя страна да коментирам политическата ситуация в България. Мога да коментирам само частите, които засягат правата на българските граждани в чужбина. Въпреки това няма да скрия, че като български гражданин следя ситуацията в България и моето мнение е следното – в политиката народът е този, който назначава своите служители и тези служители са длъжни да изпълняват неговите повеления и да работят за него. В България повече от 20 години наблюдаваме обратния процес – горе долу едни и същи лица манипулират хората да гласуват за тях, хората по най-чинния начин го правят и после се питаме защо България е май на първо място в света по предсрочни избори. А с постоянни предсрочни избори и служебни кабинети няма как една държава да върви напред . Спирам дотук, за да не изляза извън етиката .

- Имат ли родните държавници адекватна политика спрямо нашите сънародници в чужбина?

- Мога да кажа определено, че в последните години се направиха и осъществиха много градивни идеи в нашия диалог с родните политиците и в това отношение досега не можехме да не бъдем доволни. Нещо повече, бяхме обнадеждени че диалозите ще продължат в тази посока. Във всички големи форуми на българските училища в чужбина редовно присъстват представители на различни министерства и разговорите винаги са имали само позитиви. По време на посещението на президента Плевнелиев и делегация в Бразилия, Сао Пауло през февруари, имахме възможност да проведем лични разговори, както с президента така и с министри, зам.-министри, официални лица. В тези разговори много добре пролича, че родните политици осъзнават ролята на българските общности в чужбина и са готови за съдействие и осъществят сътрудничество. Българското училище в Сао Пауло беше наградено с медал от МОН за особени заслуги за разпространение на българския език и история зад граница и това беше за нас не само голямо признание, но и удовлетворение, че към дейността на българските общности се подхожда с необходимото внимание и уважение .

С гласуването на депутатите против ветото на президента, сега всичко придобива по- различен смисъл, но силно се надявам, че тясно партийните интереси ще бъдат оставени на заден план заради интересите на България и нейните граждани,.не само в България, но и в чужбина.

- Какво Ви носи предизвикателството да сте директор на българско училище зад граница?

- Това не е предизвикателство, това е мисия. Или я приемаш или се отказваш. Но ако я приемеш, трябва да си наясно, че си длъжен да и се отдадеш изцяло. И това не се отнася само за директорите, но и за учителите, организаторите, помощниците и всички тези които правят възможно, да ги има българските училища в чужбина в името на децата български, в името на българския език, памет и изконни традиции.