Малка Македония има по-добра политика за македонците зад граница от нас
Десните са се обединили в Реформаторски блок, за да не изчезнат от политическия терен, казва пред Faktor.bg Петър Стаматов
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Стаматов, ЕвроЧикаго е едно от най-активните българоезични издания в чужбина, което активно коментира промените в Изборния кодекс, прелетяхте от Чикаго до София, но не бяхте допуснат на срещата при oмбудсмана Мая Манолова?
- Знаех, че няма много да се радват да се видим, въпреки че направиха такава заявка. Познавам повечето от тези хора. От повече от пет години им помагам с начинанията, докато не разбрах, че те не съвпадат с основните искания на българските емигранти. Подбудите им са задвижвани от партийни интереси. Прави ми впечатление, че главната им насоченост е само Изборният кодекс и изборните права. Оказва се, че се борим за неща, които засягат само партиите, а важни теми като Закона за българите в чужбина, остава непроменен в частта за едни Обществени съвети - основата за изграждането на организация зад граница.
Известно е например, че Стефан Манов е добър приятел с Мая Манолова. Някои емигранти и организации застават зад Протестна мрежа, ВМРО, ДПС. А реално погледнато ние трябва да следваме интересите на България. Факт е, че и нашите депутати направиха купища грешки, а срещата при Манолова беше ПР акция, за да бъдат обслужени БСП и АБВ. Те взеха основното ефирно време и се втълпи, че са обърнали най-много внимание на проблема. Не бях допуснат дори и като журналист, може би защото се страхуваха от моите неудобни въпроси. Аз лично на по-късен етап ще задам на г-жа Манолова въпрос, дали някой може да определя с кого да се среща Омбудсманът и с кого – не?
- Какво е вашата позиция за Изборния кодекс и по-конкретно за МИР „Чужбина”?
- Не може държавна политика да се променя за една нощ. Относно МИР „Чужбина“ – разговарях и с представители на ГЕРБ и с Реформаторите и те твърдяха, че ще застанат зад такъв район, но мнението им се промени за 24 часа – което показва, че ние нямаме постоянна политика с поглед далеч напред. Такъв район е нужен, за да не се правят изборни манипулации и да има избрани депутати. Гласовете, които биха били в МИР „Чужбина“, в момента се разпращат в определени райони на България – били са и в кърджалийски, във видински, разградски и други. Променят се реалните изборни резултати или по-скоро се изкривяват. Но това трябва да е временна мярка до въвеждането на електронното гласуване. Когато то се въведе, аз ще мога да си гласувам за кандидата за квартала ми в София, например. Говори се, че МИР „Чужбина” е нужен, за да може да си изберем наши кандидати. Но какво значи „наши“ депутати? Всеки депутат е на всички българи. При една такава дефиниция, разделението между българи в България и зад граница ще се увеличи още повече.
За подобен район няма еднозначно мнение, както се опитват да ни представят от медиите. Още по-опасно за мен е, депутатите да са хора с двойно гражданство. Безспорно има много начини емигрантите да помагат на Родината, има широко поле за изява извън политиката. А в нея ще се опитат да влязат кариеристи, готови на всякакви компромиси с интересите на българите зад граница. Имахме нагледни примери с Велчев и Дянков – не се видя да са по-различни. Трябва да престанем да се делим на българи зад граница и тук. Трябва да направим така, че да се чувстваме еднакви и да ни вълнуват общи каузи. Виждаме, че за 26 години, макар и хората да се сменят, резултатът остава еднакъв. Нужна е промяна на системата.
- Как ще коментирате ветото на президента, утре ще бъде гледано в парламента?
- Моето лично мнение е, че трябваше да се разбере, че четири или шест мандата нищо няма да променят. Докато се въведе електронното гласуване, можеше да се дадат тези мандати. Да се види на практика, че всичките тези политиканствания са хвърляне на прах в очите на избирателите.
Важна е промяна на държавната политика. На първо място – въвеждане на електронното гласуване. Повечето от нас са икономически емигранти, не политически, и гласуват по същия начин като хората в България. С една дума – този див шум около Изборния кодекс е по-скоро ПР-акция. Самите депутати не трябваше да допускат такова нещо. За тях щеше да е по-изгодно да го няма този шум, учудвам се на политическата им слепота.
- Кои са най-големите проблеми, с които се сблъскват българите зад граница?
- Нещата, които се обсъждат, са на повърхността, ние имаме много задачи да решаваме, но дефакто няма кой да ги реши. Има институции, които отговарят за българите в чужбина, но те не вършат нищо съществено, дори техните представители не са разпознаваеми. Дори не се знае кой вицепремиер отговаря за българите в чужбина. Същото важи и за Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) – техни представители бяха наскоро в САЩ, но визитата им ще се запомни с раздаване на някакви дискове. Дори една малка Македония има по-добра политика за македонците зад граница.
- Изненадан ли сте, че АБВ напусна правителството и оттегли подкрепата си?
- За мен БСП и АБВ са умиращи и не са автентични леви партии. С появата на нова лява партия те биха загубили влиянието си. Все пак ГЕРБ вкара АБВ в управлението. Всички са вторачили в стабилността му. Аз не виждам реална опозиция в този парламент. За мен той ще си остане стабилен, защото всички са от едно котило. Във всеки случай това е причина да се появяват нови партии – например Български съюз за директна демокрация. Тази нова организация се бори за леви идеи с десни инструменти – при тях се въвеждат избори чрез жребий, например. Подобно движение би могло да внесе алтернатива на левите партии.
Относно десните партии – разбирам, че те също не застават зад еднакви цели, което по-скоро отвращава. Обединили са се в Реформаторския блок по-скоро, за да не изчезнат от политическия терен. Тези разнобои отказват хората да гласуват. Дори и задължителният вот не може да ги върне при урните. За съжаление интелигентните хора не гласуват масово, за сметка на един твърд електорат.
- Възможно ли е АБВ да се окаже ядрото на нов проруски проект?
- Реалната опасност е от некадърността на политиците ни. Най-голямата опасност е продажността им. Хората трябва да престанат да си продават гласа, а да търсят нови по-малки партии, за да има отпор на ситуацията.
- Има ли място за референдуми като този, иницииран от Слави Трифонов?
- Може и самият референдум да е популистки, но народът трябва да разбере, че гласът му тежи, че трябва да участва и да има мнение. Трябва да се разбере, че референдумът т.е пряката демокрация е изход от тази демокрация. Вече е минало времето на представителната демокрация. Не мога да кажа как ще гласувам, защото още не съм решил. За субсидията, например, съгласен съм, че не може да е по-голяма от тази в Германия. Относно задължителното гласуване – аз съм против него. От него има смисъл, ако съществува и бюлетина „против всички“, която е обвързана с броя на депутатите. Например ако 50% гласуват против всички, депутатите автоматично да се намалят наполовина. Друг вариант - ако гласувалите против всички са над половината, отново да се проведат избори, обаче с нови кандидати. В момента големите партии са с предимство, защото получават големи суми за всеки подаден глас.
- Защо Законът за българите в чужбина е неработещ?
- Повече от 15 години липсва правилник за неговото прилагане. Не може да няма работеща стратегия за българите зад граница и една всеобща българска доктрина. Също така органите, които отговарят за българите навън, трябва реално да заработят. Бих завършил със заключението, че независимо, че това, което виждаме около нас не е оптимистично, ако има воля, е напълно възможно да се промени. Хората трябва да си търсят правата. Да повярват в себе си. А не да се надяват на тези, които ги показват по телевизора.