Да помним думите на Исус: „Отвъд сте като варосани гробници, а вътре сте пълни с мъртвешки кости“
На радикалния ислям може да се противодейства само чрез друга вяра, а не чрез безбожие, насилие и атеизъм, казва пред Faktor.bg свещеникът от храм “Св. Троица“ – София
Интервю на Мая Георгиева
- Отец Лашков, днес е Възкресение Христово, разбира ли българинът тайнството на празника или остава повече подвластен на своето суеверие?
- Българинът е повече суеверен, защото нашата българска набожност е по-скоро да мина да си запаля свещ, да се застраховам, ако има нещо, да му отдам почит. Тя е едно грубовато и практично отношение към вярата – да сме здрави, да ни върви в работата, а не да засвидетелстваме любов към Бога и към неговите повели, към доброто, към красивото, към искрените и милосърдни отношения между хората. Така е и на Великден. Обикновено българите празнуват Христовото Възкресение на битово равнище – върбата, козунаците, яйцата, трапезата, гощавката. А всяко Възкресение се предшества от Страстната седмица, която има особен смисъл и послания, тя ни подготвя за това тайнство. В църковно-славянския език „страст“ значи страдание. Тези дни следват след възкресението на Лазар във Витания и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим, който е пълен с юдеи от всички краища на Римската империя, дошли за Пасха. Узнали какво чудо е станало във Витания, при срещата им с Иисус се получава едно ликуване, едно тържество. Когато отива в храма, той разгонва търговците, събаря масите на сарачите, защото както казва – това е дом на моя Отец, а не за търговия. Там Христос изобличава по един извънредно остър начин книжниците фарисеи за тяхното престорено благочестие и набожност. Нарича ги „змии, рожби ехидни, отвъд сте като варосани гробници, а вътре сте пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота“. Държи се наистина крайно предизвикателно, което не се харесва на юдеите фарисеи, затова взимат решение да го убият. И понеже е признат от юдеите за велик пророк, първенците се спазаряват с Юда да го предаде за 30 сребърника – цената на един роб. В четвъртък Христос с апостолите прави Тайната вечеря, яде пасхалния агнец със своите ученици и установява тайнството – причастие. Това съвпада с еврейската Пасха, когато в памет на излизането си от Египет, където са били роби, ядат по едно пасхално агне. Христос е това обредно агне, което се жертва за цялото човечество, за нашите грехове и е разпънат на кръста. За да дочакаме великия ден, в който духът побеждава плътта. Всичко това ние възпроизвеждаме до Възкресение Христово. Но за повечето българи съдържанието на този празник, какво се е случило и неговото съпреживяване - обикновено отсъстват.
- Защо се стига до това отчуждение от вярата?
- За различните хора е различно. Има просветени българи, които познават християнските ритуали. Но колко хора, които ходят на църква, са наясно с духовния смисъл на църковните празници. За всичко това обаче си има причини. Това е защото сме минали 50 години в безбожие. Преди това сме имали и 500 години робство, когато чуждата вяра е била водеща в нашия духовен живот, а свещениците са били твърде малко и колкото е имало, те не са били достатъчно образовани. Но има и още нещо и това е липсата на духовна просвета, на религиозна култура. Религията и църквата са призвани да учат хората на добро, да се опитват да правят хората по-добри. Не случайно църквата е приютила под своя покрив всички изкуства - да може въздействайки чрез естетичното, за да постигне етичното. За да може с музиката, поезията, драмата, живопис, архитектура да влияе на човека и да му внуши да бъде добър. А защо да бъде добър? Защото всички ще живеем много по-добре когато всички сме добри едни към други, а като не си правим подлости и лоши номера. Затова и истинското преживяване на християнските църковни празници остава в сърцата на малко хора у нас.
- Патриарх Неофит призна, че атеизмът и разколът са нанесли големи вреди на БПЦ, но успя ли тя през последните 25 години да си възвърне авторитета и място в обществото, които й се полагат.
- До някъде успя. Но все още нещата според мен са в такова положение – свещениците през тоталитарния режим бяхме изтикани в ъгъла на обществения живот, не бяхме допускани отпред на сцената. След това бяхме поканени, но тогава пък се чувствахме малко неловко, бяхме загубили уменията да общуваме с хората. Сега се окопитихме малко, но църквата така и не успя да си възвърне своя авторитет, своето достойнство напълно и това е поради ред причини. Една от тях е, че нямаме достатъчно добре подготвени духовници. В двете семинарии през последните 20 години едва се събират посветени на Бога момчета за един клас от петнадесетина души. А когато аз съм кандидатствал в Семинарията през 1956 година, макар в тоталитарно време, бяхме 200 кандидати за 30 места. Сега се явяват 15-20 дечица и ги приемат всички, независимо от техните качества, но накрая не всички завършват. Освен това манастирите са празни. Епископите са повече от обикновените монаси, защото този, който стане монах, след година две-три вече е епископ, което по военно му значи генерал. И както казва една популярна приказка - много вождове, малко индианци. Авторитетът на църквата, както на всяка една институция, се издига чрез хората, които работят в нея. А тези хора трябва да дойдат подготвени от духовните семинарии, но днес те са огнища, които едва тлеят.
- Има ли надежда това да се промени и българската православна църква да стане истински пастир?
- Според мен тук идва голямата роля на образованието. Ако се учеше в училищата религия, в София, където има около 200 училища и във всяко се изучава библейската история, религиозната етика, основните постулати на Християнството, ще се намери със сигурност поне едно дете, което да прояви специален интерес към тази материя. И това дете ще кандидатства в семинарията и ще пожелае да стане духовник. Така от всяко училище по един кандидат, ще се явят 150 кандидати всяка година, които са предостатъчни като бъдещи свещеници. Нещата обаче стават безнадеждни, защото огромна е съпротивата да се учи в училище религия, да се запознават децата с християнската етика, да познават християнската доктрина. Има хора, които упорито и ревниво пазят това да не се случва, които искат децата да останат незапознати с духовната материя, да стават все по-бездуховни. В същото време църквата е в едно положение да не е умряла, но е тежко болна. Тя в никакъв случай не бива да умира, но в никакъв случай, както казват враговете, не бива и да оздравява. Не бива да става фактор в нашето общество. Да не е силна и авторитетна институция, която да тежи, да влияе на обществения живот и да бъде пастир за своите миряни.
- Как приемате факта, че нашите държавни мъже проявяват отношение към вярата само на големи църковни празници – не е ли това проява на лицемерие, имат ли морално право да влизат в църква на Възкресение?
- Имат морално право, защото всеки има право да влезе в църквата и да потърси някаква духовна опора, утеха или преживяване. Както Иисус казва, когато го упрекват защо дружи с грешници, с блудници и с бирници: „…Син Човешки дойде да подири и да спаси погиналото. Не здравите имат нужда от лекар, а болните…“. Всеки има право да влиза в църква и в това няма нищо лошо. Ако това се прави с искрено сърце – ползата за този човек е безспорна. Но ако се прави от показност, както много често хората го правят, от това да парадираш или демонстрираш някаква набожност, както и желанието да дарява с цел да се прослави името ти – то това е лицемерно и безсмислено. Истината обаче е, че само Бог знае какво има човек в сърцето си - дали е искрен, или го прави от желание просто да се покаже пред хората.
- Европа днес е изправена пред голямо изпитание – от една страна бежанската криза, а от друга – надигащият се радикален ислям. Каква заплаха са те за стария континент?
- За исляма трябва да е ясно едно - че на тази религия, ако искаме да запазим територията на Европа, може да се противодейства само чрез друга вяра, а не чрез безбожие. Безбожието срещу която и да е вяра е безсилно. Не може с атеизъм Европа да изгони друговерците от своите предели. В конституцията на Европа, която е 600 страници, нито един път не се споменава името на Бог, нито един път не се споменава Християнството. Така не може. Щом няма християнство, остава празно място и то ще бъде заето от друга религия. Ще дойде ислямът. Но ако има християнство, Европа ще запази своите ценности. Европа и Християнството – това са синоними. И ако това се пренебрегне – тежко ни?! Европа ще бъде обречена. Но аз се надявам, че няма да се окажем толкова недалновидни, неразумни и глупави и да подценим това. Не допускам, че няма да си дадем сметка за какво става дума, а именно – че е застрашено съществуването на най-културния континент, люлката на човешката цивилизация и вярвам, че няма да се окажем толкова безразсъдни и да погубим бащиния си дом.
- Тази заплаха не е ли знак, че сега повече от всякога имаме нужда от обединение на християнския свят?
- Да, аз мисля, че християнският свят трябва да постигне единство. От всички богословия от векове всички признаваме, че най-голямата победа на Дявола, на Сатаната, на Злото – това е разделението на църквите. Ние всички сме християни, последователи на Иисус – и православни, и католици, и протестанти. Ние всички вярваме в Светата Троица, вярваме че Иисус е Христос, син Божий. Това е нашата обща вяра и във всички случаи би трябвало да общуваме помежду си, да се търсят допирните точки между православни, католици и протестанти, които са много повече от различията. В последно време се правят усилия – и от страна на Вселенския патриарх Вартоломей, както и на Руският православен патриарх Кирил, който наскоро се срещна с папа Франциск, с когото подписаха обща декларация, в която изразиха съжаление от загубата на единство между християните и желание то да бъде възстановено. Сега се разисква да бъде приета една дата за честването на Възкресение Христово от католици и православни и дано това стане час по-скоро. През юли ще има всеправославен събор, на който много се надявам да се търсят и намерят повече допирни точки между православната и католическата църкви. Според мен бъдещето на християнската вяра трябва да бъде в нейното единство.
- От какво Възкресение имат нужда България и българите днес?
- И българите, и цялото човечество имаме нужда от възкресение на доброто. Преди 100 години от моите деди си спомням, че моралът е бил на много по-високо равнище във всяко отношение. Аз съм живял в едно монтанско село, където имаше цигани, които бяха работливи и никога не крадяха, макар че тогава оставяхме ключовете си под прага на къщите. Българският народ имаше чудни добродетели – трудолюбие, почтеност, честност, любов към образованието. Ще се скъсат родителите да работят, само и само да изучат детето си. Знаете какво е по селата, в какъв ужас живеят възрастните хора – да не ги изнасилят, да не ги ограбят или убият. Какво е това? Това е ужасяващо, това е потресаващо. А едно време селата бяха цъфтящи, имаше духовен и културен живот. Сега всичко това вече е загубено. Затова имаме крещяща нужда от възкресяване на християнските ценности и морал, от това да възкръсне доброто в душите на хората. Да възкръсне отново любовта.
- Какво е вашето послание към българите на този светъл празник?
- Моето пожелание е да не униваме. От тази мрачна картина да не изпадаме в отчаяние, да не губим по никакъв начин надежда. Да черпим сили от Възкресението, което ни внушава – че доброто и любовта могат да бъдат преследвани, гонени, убивани, бичувани, разпъвани на кръст, но не могат да бъдат унищожени, не могат да бъдат погубени. Те винаги възкръсват. Да живеем с тази надежда, която всяка година Христовото Възкресение ни носи със своето лъчезарие, да се опитаме да я преживяваме и да не униваме.