​Симеон Дянков: Червените куфарчета на ДС и БКП минаха през офшорните компании и сметки

Панамската афера мога да сравня със скандала с Уотъргейт в САЩ през 1972 г.

Ще лъсне как старият червен елит е станал нов и е запазил месата си в структурата на държавата

Провалът на българския преход е заради липса на лустрационни закони, казва пред Faktor.bg бившият финансов министър

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Дянков, изненадан ли сте от скандала с офшорните компании, разкрити чрез Панамското досие?

- Не съм изненадан. Много полезно е, че тази тема излиза сега и има силен отзвук и по света, и в България. Убеден съм, че тепърва ще научим много за тези тайни финансови операции. Фокусирането върху тази тема е важно, защото офшорните зони се използват основно поради две причини – за да се крият данъци, а това е много негативно за отделните държави. Но по-лошото е, че офшорните зони дават в възможност политици и публични фигури да получават под някаква скрита форма пари, за да вършат услуги на бизнеса или на други хора и организации. Но и двете причини показват, че е добре офшорните зони да се затворят напълно. Такава процедура вече върви, особено от страна на САЩ, които са много активни. От 10-15 години те водят борба в тази посока, с различен успех.

Но по-различно стоят нещата с Европа, тук тази нетърпимост е доста вяла, но след последните скандали в Исландия, където вече падна едно правителство съм убеден, че нетърпимостта към подобни финансови зони ще бъде много силна. Очаквам, че ще има още трусове и оставки и в други правителства, след като излязат повече данни. Мащаба на разкритията около Панамската афера мога да сравня със скандала с Уотъргейт в САЩ през 1972 година. Тепърва ще излиза още информация за правителства и за отделни лица, за това смятам, че за политиката този скандал ще има значението като на Уотъргейт, тоест политическият режим в много от засегнатите държави ще се промени основно от гледна точка на изсветляване на взаимовръзки, бизнеси и задкулисие.

- Говори се за между 50 и 150 компании от България, имате ли по-ясна представа какво да очакваме?

- Нямам реална представа. И аз следя с интерес какво ще се разкрие през близките седмици и дни. Убеден съм, че ще излязат имена на компании и лица, свързани с началото на 90-те години на миналия век, предимно свързани с приватизациите. И тогава активно са се използвали офшорки в Европа, а голяма част от приватизационните сделки не минаха по особено легален път. Или формално е имало легални процедури, но паралелно с тях е имало и задкулисни договорки и операции. Много от героите на началото и средата на 90-те години ще бъдат осветлени. Смятам, че няма да излязат само имена, а и някакви важни подробности, от които ще разберем на каква цена са се продавали държавните активи и как са преминали в частни ръце. Тези процеси са важни не само от гледна точка на историята, но и на икономиката ни, за да си отговорим на въпроса – защо със сравнително силна икономика в някои сектори през 80-те години, внезапно я загубихме в началото на прехода.

- Дали зад тези офшорни компании и тайни сметки няма да се окаже замаскирано лицето на ДС и БКП?

- Определено процесите от началото на прехода в България опират до ДС и БКП, и ще бъде интересно да се хвърли светлина и върху друг важен период – края на 80-те години и началото на 90-те. Тогава социалистическата икономика се преструктурираше, за да премине в частни ръце. Любопитно е да се види къде са отишли така наречените червени куфарчета. По-голямата част се минавали през подобни офшорни сметки, чрез трансфери, а куфарчетата са просто една метафора на периода. Този период от края на комунизма може даже да се окаже и по-важен от годините на приватизациите. Липсата на лустрация в България, от една страна, и на истински политически преход в началото на 90-те, а той беше миниран от целенасочени действия на бившата ДС, предопределиха и сравнително неуспешният ни политически преход. Ще бъде интересно да се види с какви пари, по какви канали, кои са били активните политически лица по онова време за преразпределение на активи, как се създадоха новите икономически играчи с помощта на ДС. Ще лъсне как бившият елит на комунизма и днес продължава да бъде и икономически и политически силен. Виждате, че днес дори трима от лидерите на парламентарно представени сили в парламента са свързани с бившата ДС, което ни навява на мисълта, че през изминалите 26 години е имало много значителен финансов мост, по който старият елит е станал нов и е запазил местата си в структурата на държавата. Надявам се тези процеси да бъдат изяснения с разкритията на информацията за офшорките.

- Ще получим ли и отговор, защо около 3600 предприятия от социализма бяха ликвидирани, активите им разкешени и продадени в съседни страни, а парите не се върнаха в България?

- Разсъждавам като икономист и вярвам, че ще видим интересни разкрития за началото и края на 90-те години при двете вълни на правитизация. Истина е, че загубихме много предприятия, включително имаше и тежки поражения в селското стопанство. Но сега ще стане ясно дали наистина на безценица са продавани активи, или значителни суми тайно са се прехвърляли по офшорни сметки. Вероятно така е осигуряван на бившия комунистически елит охолен живот и бъдеще у нас и в чужбина. Но със сигурност части от тези пари са се връщали в България за подкрепа на съществуващите структури на ДС и БКП. По този начин те имат ресурса и сега да пречат и влияят върху политиката в страната. Затова повтарям, че сравнявам сегашните разкрития със скандала Уотъргейт. Вярвам, че ще излезе ценна информация, която ще преобърне мисленето ни от тук нататък и ще ни даде посоката какво трябва да се направи.

- От статистика на БНБ става ясно, че от нас към офшорни компании са изтекли към 30 млрд. лв., а от офшорни компании в България са постъпили едва около 15 млрд., коректни ли са тези цифри?

-Това са официални данни на БНБ, всяко тримесечие тя следи финансовото салдо. Посочените цифри не са спекулация, но 30 млрд. излезли от България е много долен праг. Реалната сума според мен е доста по-сериозна. Да не забравяме, че част от парите на държавата в началото на прехода вече са били в сметки извън България, така наречените външно-търговски дружества. Тоест авоарите в тях не се броят към тези 30 милиарда. А сумите в тези външни сметки са били огромни. Нямаме реална картина, но вероятно става дума за около 4 до 6 млрд. долара към края на 80-те години, преди да тръгне процесът на разграждане на социалистическата система. Но трябва да имаме предвид, че доларът тогава беше много по-скъп и силен. Ако се пресметне и този ефект, то сумата може да се удвои.

- Какъв знак е, че много по-малко пари се връщат в икономиката ни отколкото изтичат навън?

- Това означава, че тези пари се използват за охолен живот в чужбина, но от кого - ще разберем, надявам се, когато започнат да излизат по-конкретни информации. В това разследване има много информация за Русия и президента Путин, но там е интересно, че за миналата година, според Централната банка на Русия, са излезли около 110 млрд. долара от страната, но към 70 млрд. са се върнали от офшорки. Това означава, че руснаците избягват данъци, от една страна, но все още предпочитат да инвестират в собствената си икономика. При България тенденцията е доста по-негативна. Явно е, че се правят не само сделки, които са в ущърб на държавния бюджет, защото не внасят данъци, но по-лошото е, че нашите играчи не искат да инвестират в българската икономика. Но съотношението между влезлите и напусналите пари от и към офшорки не е 1:2, а по-скоро 1:3 или 1:4. Това обяснява защо икономическият ни растеж е по-нисък, отколкото би следвало да очакваме.

- Министър Горанов обяви, че е поискал пълна информация за българското присъствие в панамския списък, но какво трябва да се случи след това, или отново всяко чудо в България ще бъде за три дни?

- Информацията така или иначе ще излезе и ще бъде публична. В случая трябва да работи сериозно данъчната администрация. За това е важно не просто да се подхвърлят имена, а да има и подробности за конкретни приватизационни сделки и за какви суми става въпрос. От направени разкрития за някои държави се вижда, че излизат и такива подробности. Ако дадена сделка е станала през средата на 90-те години и знаем кой е бил приватизаторът от българска страна, ще се види и политическата сила, която е дала възможност да се приватизира Но ако внезапно открием една допълнителна сума, платена през офшорка, върху нея трябва да се наложи данък. Знаем каква е била данъчната ставка тогава, каква е сега. Трудно е да се изчисли с точност заради дистанцията на времето, но не е невъзможно. Съществува законадателство в тази посока, включително и в рамките на ЕС. То е главно заради активи, които са използвани евентуално за тероризъм или други нелегални бизнеси и активности. Има вече прецеденти в ЕС, как със задна дата се налагат данъци. Така че в случая активността опира до финансовия министър и данъчната агенция. Но ни предстоят не дни и седмици, а месеци, които ще осветлят въобще целият преход на България. Това е икономическа тема, данъчна, но за мен най-важна е политическата тема. Защо в България преходът не се случи както в другите източно-европейски държави, защо нямаме лустрационен закон, защо капиталът се оказа в ръцете на комунистическата номенклатура? Важно е да се разбере дали бившият комунистически елит от края на 80-те години си е осигурил бъдещето като е прехвърлил пари на държавата в собствени тайни сметки?

- А наказателна отговорност трябва ли да се търси?

- Рано е да говорим с доза увереност, защото тази тема се развива просто за часове. За последния ден 12 държави са обявили вече, че почват и данъчни разследвания и наказателни разследвания за данните, които излизат за техните страни. Но трябва да видим дълбочината на информацията, която ще се разкрие, ще стане ясно на кого принадлежат тези офшорки, кога са създадени, кой отговаря за тях какви са промените. Ще има много подробности за плащаните суми, по какви поводи. В някои случаи те са били нелегални. Но с по-голяма конкретика, трябва да говорим след две седмици.

- В морален план, какво поведение очаквате от нашия елит, видяхме реакцията на исландския премиер?

- Надявам се този скандал да промени не само политическото говорене, но и политическото поведение и в региона. Ние може да се окажем една от най-интересните държави в тези разкрития и това е заради липсата на лустрационни закони, повтарям. Никъде в другите източно-европейски държави старият елит не си е запазил и увеличил властта, финансите и привилегиите. Това се случи само при нас, а това е и отговорът, защо преходът ни не е успешен.