​Горан Благоев: Светият синод на БПЦ навлиза в своя сталинистки период

Щастлив съм, че не живея в средновековието, със сигурност да са ме хвърлили на кладата

Откогато в Светия синод седнаха личности като Николай Пловдивски – БПЦ започна да се сталинизира

Ръководството на БНТ няма никакво намерение да спира „Вяра и общество”, казва пред Faktor.bпопулярният водещ

Интервю на Мая Георгиева

Г-н Благоев, какъв грях направихте, че Светият синод взе безпрецедентно решение – забрани на духовници да участват в предаването ви „Вяра и общество”?

- Трябва да попитате членовете на Светия синод. Колкото до определението „грях” – грехът е свързан с духовния живот на един вярващ, не с професионализма на един журналист. Моите грехове изповядвам пред свещеника, който е мой изповедник...

Прави впечатление, че Синодът не излага никакви мотиви, защо е взето това крайно решение?

- Наистина е впечатляващо, че едно толкова сериозно решение е взето без да са оповестени мотивите за него. Докато БНТ не ги получи официално, аз ще се въздържа от коментар. Само ще си позволя да кажа, че подобна забрана е в пълен разрез с принципите за свободата на словото, които би следвало да важат в България, ако тя е истински демократична държава. Забраните и ограниченията винаги са били признак на слабост – когато те е страх от дискусия, когато нямаш аргументи срещу опонентите си – ти ограничаваш свободата на словото... А това се нарича „цензура”!!! Все пак съм щастлив, че не живея в средновековието. Вместо да забраняват на духовниците да участват в предаването, със сигурност да са ме хвърлили на кладата – спомнете си какво се случи на Савонарола, когато си позволи да критикува разгулния живот и безобразията на папа Александър VІ Борджия.

В гражданите остава усещането, че според синодалните старци сякаш не става дума за светско предаване в национална телевизия, а за тв програма на БПЦ, в която никой няма право на различно мнение. Защо се защитава такава крайност?

- ”Вяра и общество” е предаване на обществена медия, а не на църковна институция. Светият синод очевидно се е заблудил, че щом предаването акцентира върху най-голямото изповедание в страната – православието – той трябва да има монопол върху него. Безотказно! Но това няма как да се случи. Като негов създател, още от самото му начало, съм отстоявал принципа за плурализъм на гледните точки. Както и вчера Ви казах – винаги, когато е дискутирана тема, свързана със Светия синод или БПЦ, екипът ни изрично е настоявал да присъства техен представител. Естествено в това предаване е имало и ще има място за представители и на другите традиционни за страната изповедания – което не се нрави на част от синодалните клирици. Много ги дразни и темата за диалога между католици и православни, която също често коментираме...

Доколко са основателни съмненията, че всъщност атаките срещу вас идват от русофилски среди, които целят съобразяването на нашата църква с Руската патриаршия?

- Не се бях замислял за това, но изглежда предположението ви не е лишено от логика. В края на януари във „Вяра и общество” излъчих дискусия по повод писмото на Светия синод до украинския президент П. Порошенко – то беше изцяло в защита на интересите на Руската патриаршия в Украйна, твърдеше се, че ако не се наложи мир между религиозните общности, в страната може да ескалира напрежение. Светият синод в битността си на виртуозен политически организатор?! Изглеждаше необичайно. Още повече, че освен официалните текстове на английски и български се появи и „руски” вариант, чийто рязък тон липсваше в оригиналите. Появи се съмнение, че руският превод на българската синодална позиция не е правен в България. Поканих синодален представител да коментира писмото. Главният секретар на Синода – архимандрит Герасим – ни обещаваше до последно, че в предаването ще дойде митрополит, но това така и не се случи. Твърдяха, че руският превод е направен в Светия синод, но копие така и не ни изпратиха... След излъчването на критичните коментари от страна на български и украински анализатори, които аргументирано отстояха тезата, че БПЦ обслужва руските интереси в Украйна, получих sms от един от митрополитите: „Г-н Благоев, много сме разочаровани от вашата позиция...”. Нямат никакво основание да се „разочароват”, първо защото не съм изразявал собствена позиция, а съм търсил коментар, и второ, защото ефирът на предаването бе предоставен да изложат своята гледна точка, а те отказаха.

Две седмици по-късно – на 6 февруари – Светия синод взима решение „архиереи и клирици да не участват в предаването „Вяра и общество”...

Сега един от най-яростните ми съдници е г-н Борислав Цеков, който поздрави Синода за решението си и издигна лозунга „Горан Благоев – вън от БНТ!”. Не съм изненадан. Г-н Цеков е твърде близък с председателката на форума „България-Русия” Светлана Шаренкова, която не веднъж се е опитвала да „лобира” срещу „Вяра и общество”, защото си позволих да направя публично достояние опитите да бъде бъде превърната в собствена руска църква подворието на Руската патриаршия в София. Спомнете си, как при посещението на Руския патриарх Кирил по нейно нареждане аз и операторът ми не бяхме допуснати в същата тази църква. Има и свидетелски запис за това... Прибавете към близостта между Шаренкова и Цеков факта, че той беше един от видните депутати на Симеон Сакскобургготски, срещу чието величаене от страна на БПЦ като „цар на българите” съм излъчвал достатъчно много дискусии – пъзелът сам се подрежда. Дали това не е поредното „активно мероприятие”, както го наричате, на клирикално-московско-монархическия алианс у нас?!

Съзирате ли някаква опасност предаването „Вяра и общество” да бъде свалено от ефир?

- Това несъмнено е целта на Светия синод. Като забранява на своите духовници да говорят по верови въпроси в едно от малкото специализирани предавания в телевизионния ефир, висшият клир очевидно иска да създаде повод за дирижирано недоволство срещу „Вяра и общество” на принципа: как така обществената медия не дава трибуна на представители на най-голямото изповедание в страната. И да приложи сталинската практика – няма човек, няма проблем. Сигурно мечтаят да създадат в БНТ телевизионен формат по свой калъп? Още повече че Николай Пловдивски вече има ноу-хау – Пловдивската православна телевизия. Само ще им припомня, че православните не са единствено в диоцеза на БПЦ-Българска патриаршия. Извън нея също има достатъчно грамотни православни, които могат да дискутират по верови въпроси във „Вяра и общество”. Губещ е Светия синод, който ограничава своите духовници да просвещават хората чрез ефира на едно от малкото специализирани предавания...

Опасявам се, че с това решение Светия синод на БПЦ навлиза в своя сталинистки период. Ако до формалното приключване на т.нар разкол през 2004 г., част от църковните среди бяха обхванати от болшевишката параноя да привиждат рушителите на Църквата извън нея, то от няколко години – особено откогато в Светия синод седнаха личности като Николай Пловдивски – БПЦ започна да се сталинизира. Търси се врага вътре в нея – на принципа: който не е с нас е против нас. Все пак има надежда – след сталинизацията трябва да дойде ред на Хрушчовото затопляне, после на Брежневото безвремие. Най-накрая може да се случи и Перестройката в БПЦ – след има няма 30-40 години...

Мога да успокоя нашите зрители, че ръководството на БНТ няма намерение да спира „Вяра и общество”. Поне докато Вяра Анкова е генерален директор. А на онези, които лелеят моето отстраняване от ефир, ще кажа, че не съм се венчал за телевизията. И ако рано или късно „мечтата” им се сбъдне – има достатъчно начини човек да си изкарва достойно прехраната...

Много сте спокоен при такава буря, която се вихри срещу вас...

- Светият синод не представлява всички зрители на „Вяра и общество”, а ако имате предвид и подписката на по-малко от 500 граждани с настояване за моето уволнение – те са едва 1/20 част от средната аудитория на предаването. Много хора ми казват, че искат да започнат контра-подписка – в защита на предаването. Но не мисля, че това е нужно. Още повече, че това не е първата „буря” срещу мен. По времето на разкола искаха да ме отстранят като репортер в „По света и у нас”, защото съм отразявал не само официалния синод на СДС, но и „червения” патриарх Максим – по това време сегашните ми критици сигурно са подсмърчали по училищните чинове или като Боби Цеков са се преориентирали от дясното към лявото…

После, през 1998-ма тогавашната американска посланичка Ейвис Боулън спретна подобно на сегашното „активно мероприятие” срещу мен, защото изнесох информация как американски студент от Мормонската църква е заловен на летище „София” с 300 таблетки амфетамини…

През 2011, когато разсекретиха агентурното минало на владиците и направихме видео-прочит на всички досиета в няколко последователни издания на „Вяра и общество”, „добронамерено” ме предупредиха, че ако продължавам да говоря за връзките на клира с ДС „може да ми падне рейтинга” – т.е. манипулативно да се покаже, че предаването не е гледаемо. В началото на февруари, тази година, подготвяйки дискусиите относно канонизацията на архиепископ Серафим (Соболев), ме предупредиха и за това, което сега се случва. Доц. Лизбет Любенова, която изнесе автентични, но нелицеприятни факти от биографията на светеца, няколко пъти ме посъветва: „Не прави тази тема, ще ти съсипят бъдещето!”. Успокоих я, че когото някой го е страх от мечки, не ходи в гората, но се убеждавам, че е била много прозорлива.

Усеща се някакво втвърдяване в българската православна църква, налага се дух на православен фундаментализъм. Каква опасност крие това в ситуация на ескалиращия радикален ислям?

- Втвърдява се не Българската православна църква, а част от нейния клир и паство. Чрез вашия сайт искам да благодаря на всички, които ме подкрепят, но и да ви помоля: нека решението на Синода и подписката срещу мен и предаването не става повод да се хули Църквата, или да се разочароваме от Православието. Това, което се случва, не е представителна извадка за състоянието на БПЦ – то не отразява всички настроения в нея. В нея има много почтени и разумни духовници и миряни. Част от тях са били и гости на „Вяра и общество”. Така че, както са казвали предците ни: заради Илия, да не мразим свети Илия.

С фундаментализацията на определени църковни среди има опасност БПЦ да се капсулира и да се изолира от актуалните нужди на своето паство. Синодът живо се интересува от имотите си, от цените на свещите, от бизнеса си, но за 25 години не намери сили да вдъхнови родителите да приемат предмета ”Религия” като редовна избираема дисциплина в училище. Може би защото благочестиво-неграмотните „вярващи” лесно се манипулират, за разлика от просветените.