Интервю на Стойко Стоянов
- Косьо (Константин Мишев, б.а.), къде те намирам?
- На път съм. Но мога да говоря. Жена ми кара колата.
- Има лоша новина. Почина Петър Манолов!
- О, Боже! Бог да го прости! Дано не се е мъчил много...моля, те, предай моите съболезнования на близките му. И му дай на Манол( Моно Петра, син на Петър Манолов, б.а.) моя имейл или ти ми прати неговия.
- Косьо, зная, че не искаш да даваш интервюта, но сега е важно да се припомнят събитията около гладната стачка на Петър Манолов и конфискацията на неговите архиви от Държавна сигурност. Ти ръководеше кампанията в негова подкрепа в Съединените щати. Разкажи за това?
- В кола съм....нямам архиви под ръка...няма смисъл. Това вече не е толкова интерeсно.
- Разкажи накратко. Не е нужно всичко да е точно до часове.
- Връщаш ме към младостта. А и това е първата ми кампания. Добре, ама го пипни това, което ще ти кажа....да не се напъвам сега да говоря гладко…
- Давай!
- Чудех се какво да направя. Трябваше да се вдигне световното обществено мнение в защита на Петър Манолов. Но как? Обадих се на голямата американска писателка Хортенс Калишър. Май още не е превеждана в България. Всъщност, не зная....не беше превеждана до неотдавна. С нея се запознахме на едно парти с благотворителна цел в дома на Питър Дженингс и тогавашната му жена, писателката Кати Мортън. Питър водеше вечерните новини на ЕйБиСи, а Кати Мортън е дъщеря на мой колега от Свободна Европа. Дошла е в Америка като дете след унгарското въстание и неговия разгром от Съветската армия през 1956 година. По-късно се разведоха с Питър и тя се ожени за Ричард Холбрук. Та Кати ме сложи на масата до една възрастна дама. Не я познавах. Истината е, че не бях чел нищо от Хортенс и дори не бях чувал за нея. И си признах...Но толкова си допаднахме, че до края на вечерта изобщо не обърнахме внимание на общия разговор. Така започна нашето приятелство и почти всяка седмица заедно с тогавашната ми приятелка се виждахме с нея и мъжа й, също писател, Къртис Харнак. Обадих се у тях същата вечер, след като стана известно за конфискацията на ръкописите на Манолов и гладната му стачка. Хортенс не беше вкъщи, но като му казах на Кърт, че имам нещо спешно - той ме покани да ида у тях....жена му щяла да се върне всеки момент. Аз живеех на 70-та улица, а те на 59-та, срещу "Карнеги хол" и дори не ми трябваше такси или автобус.
Хортенс Калишър веднага се съгласи да ми даде изявление в подкрепа на Манолов....така се почна...
- Аз си спомням за подкрепата на Айзек Азимов.
- Не, това е по друга линия. Ще ти обясня след това. Та за Хортенс.... след нейното изявление реших, като е благосклонна да я натисна за нещо повече. Тя беше в онзи момент в ръководството на американския Пен-клуб, а няколко години преди това беше и председателка на Пен-клуба. И също - беше председателка на Американската академия за изкуство и литература. Та след нейното изказване, което Руми (покойната Румяна Узунова, б.р.) много добре раздуха от Мюнхен и ми каза, че е имало голямо значение за повдигането на духа на опозиционно настроените писатели в България. Помолих Хортенс да призове и други американски писатели да подкрепят Манолов. И се започна - кампанията, подобно на снежна топка, търкулната от стръмен склон, започна да набира големина и скорост. Американският Пен-клуб излезе с официално становище в защита на Петър Манолов. Писатели като Курт Вонегът , Норман Мейлър и Алън Гинсбърг се включиха в кампанията. По същото време подобни акции организираше Петър Бояджиев във Франция. А Руми всеки ден говореше с България и вдъхваше надежда. И да не пропусна и друг човек, който много помагаше на нашата кауза тогава. Американският адвокат Тед Занг - тогава той сътрудничеше на Хелзинки уотч (по чисто идеалистични съображения - иначе работеше за една от големите адвокатски кантори) и много ми помагаше да търсим подкрепа.
- А Айзек Азимов?
- Айзек ми беше приятел. Той нямаше отношение към организации и пен-клубове. Неговото изявление в подкрепа на Манолов беше самостоятелна акция. Обясних му за конфискувания архив от ДС и той се съгласи.
- Спомням си, че имаше и други известни журналисти, издатели и интелектуалци, които се включиха в пдокрепа на Петър Манолов?
- Ами не помня всичко. Важното беше всеки ден да излиза по нещо. Колкото до журналистите, да, ще ти кажа, Имаше изявление на Дейв Мареш и след това официално писмо от Комитета за защита на журналистите. Мисля, че така се казваше тази организация....Дейв го познавам покрай общ приятел, всъщност неговият най-добър приятел, който си отиде много млад. С жена си бяха писатели, а моят приятел и Дейв правеха готини джем сешъни - и двамата свиреха. Дейв надали е известен в България, но е едно от големите имена на американската телевизионна журналистика от онзи период. Водеше програмите на ЕнБиСи в Ню Йорк и след това беше водещ във Вашингтон. За един период работеше за най-сериозното политическо предаване "Найтлайн".
- Косьо, ако се сетиш още нещо - пиши.
- Има още много неща за това, ама....стига толкова....Ще ме направиш за смях като един изкуфял мой български колега, който всяка седмица се хвали с кого от известните писатели се познава... малко ли жабета изядох, та пак да ме глозгат…Абе шегувам се, хич не ми пука.