​Антоний Гълъбов: Партията на Кунева разбива реформаторите, както СДС Синята коалиция

Ако вицепремиерът оглави МОН, тя ще има ролята на служебен министър

Михаил Миков опитва да се бърка на олигарсите в БСП, затова ще бъде сменен от партийните крила

Ако Радан Кънев се кандидатира за президент, ще се види каква е тежестта му като политик, каза пред Faktor.bg политологът проф. Антоний Гълъбов

Интервю на Васил Василев

- Г-н Гълъбов, как тълкувате поведението на Гражданския съвет в Реформаторския блок, който не подкрепи номинацията на Меглена Кунева за образователен министър?

- Аргументите на Гражданския съвет са легитимни, доколкото става дума за приети правила за издигане на кандидатури в рамките на Реформаторския блок. Те заявиха, че не са запознати нито с програмните намерения, нито с общата рамка, в която Меглена Кунева вижда своя мандат като министър на образованието. Резултатът е такъв, защото самата конструкция на Реформаторския блок, независимо от стриктното спазване на пропорциите и на квотите в Блока, не допринася за постигането на съгласие между отделните елементи в него по важни въпроси. Затова имахме и една кандидатура за нов образователен министър от тяхна страна, което звучи странно, защото Реформаторският блок разполага с повече капацитет. Общият извод, който може да се направи е, че г-жа Кунева няма да бъде кандидатурата на Реформаторския блок, а на министър-председателя. Гражданският съвет забави действията си и изгуби влиянието в Реформаторския блок през последните месеци, но той не може да бъде елиминиран като елемент на структура в Реформаторския блок. Важното за тях е да намерят формула, чрез която да работят заедно, а не само да се развива като предизборна коалиция, което в условията на партньорство в управлението на страната не е достатъчно.

- Само липсата на лидер ли се оказа проблем подобна коалиция да се разцепи по важни за държавата въпроси?

- Не само липсата на лидер е проблем, а липсата на общ дизайн, с каквито претенции възникна Реформаторският блок. За съжаление той не е в състояние да отговори на собствените си заявки. Между двата десни пласта има дълбока разлика – между тъмносините и светлосините. Реформаторският блок се опитва да ги обедини по механичен начин, но това не е очевидно правилният подход. Предишният формат на Синята коалиция беше много успешен като опит да бъдат идентифицирани тези две групи от избиратели, които да имат ефективно представителство. Опитът механично да бъдат събрани тези исторически формирани пластове в дясното пространство, не дава резултат. ДБГ по същество не е нещо различно от СДС. Синята коалиция беше разбита от страна на СДС. В известен смисъл виждаме повторение на подобен тип процес и в Реформаторския блок, защото именно в полето на СДС възникна желание за еманципиране в Синята коалиция и за изолиране на ДСБ – нещо, което възниква и в момента.

- Ще рискува ли премиерът стабилността на правителството с подкрепата си за Меглена Кунева като шеф на МОН, ако тя бъде бламирана в парламента?

- Има риск от бламиране, тъй като Меглена Кунева е единственият министър, чийто законопроект за противодействие на корупцията беше бламиран още на първо четене. Трудно ми е да си спомня за подобен исторически случай. Тя беше номинирана бързо от Реформаторския блок, от което се стигна до ускоряване на процеса. Няма съмнение, че тази кандидатура трябва да бъде обсъдена много внимателно и в рамките на самата управляваща коалиция. Аз не виждам риск по отношение на стабилността на кабинета. Същественият въпрос е в темпа на реформите и на начина, по който ще се управлява. Важно е да се види в каква степен всеки от министрите допринася за общата стабилност на правителството и за постигането на целите му. Моето мнение е, че общата цел е завършване на пълен мандат.

- Каква е целта на изказвания като тези на Радан Кънев, че Бойко Борисов има рефлекс за самосваляне на кабинета?

- Трудно ми е да разбера подобен тип анализи на г-н Кънев. Очевидно даването на оценки е много по-лесно от анализа на подобна ситуация. Подобен тип изказвания на Радан Кънев внасят усещане на степен на непредвидимост. Факт е, че ритъмът на Реформаторския блок се забави заради високото напрежение между партиите в него, което се отразява зле върху състоянието на цялата коалиция и на държавата. Радан Кънев разчита на определен профил избиратели, които приветстват подобен тип поведение, но не смятам, че те са мнозинството от поддръжници на ДСБ, а и на Реформаторския блок. Това ще се разбере, ако той се кандидатира за президент. Тогава ще видим реалното тегло на всеки политик. Възможно е трусовете в Реформаторския блок да са свързани с наближаването на президентските избори. За мен по-важен е политическият резултат, който за съжаление не е добър. С политическите трусове Реформаторският блок не увеличава подкрепата си, а точно обратното. Това все по-често е във фокуса на общественото мнение и на коментарите.

- Вие, като университетски преподавател, оптимист ли сте, ако Меглена Кунева бъде избрана за  за министър на образованието?

- По-скоро съм скептичен. Министерството на образованието и науката е особено. То много рядко е имало министър, който не е реабилитирано лице, учен или университетски преподавател. Едно от малкото изключения беше г-жа Йорданка Фандъкова, но тя беше бивш директор на училище. В конкретния случай нищо в профила на г-жа Кунева не кореспондира с работата в МОН. Разчита се на кандидатура тип „политическо лице” и „служебен министър”, който би трябвало да изразява политическа воля. Същественият въпрос е, че ако тази политическа воля не е ясно подкрепена в Народното събрание, остава въпросът - какво изразява този министър.

- Близки до Бойко Борисов го съвет да предизвика предсрочни избори, за да спечели по-голямо мнозинство. Как гледате на тази идея?

- Тази идея следва партийната логика, но не и публичния интерес, според който това управление трябва да довърши мандата си и да имаме поне още три завършени мандата, за да можем да сме сигурни, че партийната система е достатъчно консолидирана. Публичният интерес в България в момента не е в това да има политическа нестабилност, защото външната среда, в която страната ни реализира целите си, е нестабилна. Всички държави около нас имат сериозни вътрешно политически проблеми и затова не можем да си позволим експерименти.

- Какво се случва с опозицията в парламента, която не се противопостави по особено остър начин на рокадите в МОН?

- За съжаление липсата на опозиция е факт. Един политически процес предполага да има ясно очертана политическа опозиция, със своя физиономия и алтернативни проекти за управление. В момента това не се вижда. По-важното е, че самите избиратели не разпознават партии, които да реализират друг тип на управление. Това се видя при изборите за местна власт.

- Виждате ли опити в левицата да се реанимира след тежкото състояние, в което изпадна?

- Винаги съм смятал, че г-н Михаил Миков е временен председател на БСП и временна фигура, от която партията имаше нужда, докато реорганизира отношенията между отделните си лобита, тъй като никога не е била единна партия. Въпрос на време е да видим дали някое от крилата в БСП са надделели и са готови да лансират собствените си фигури и собствената си линия на развитие. Очевидно е, че политиката на Миков не увеличи доверието на партията, което само намалява. Лагерите в партията са формирани исторически. Като се започне от партизанските отряди и се мине през секторите, в които отделните фамилии имат позиции. Моделът на БСП е да има слаб председател, който да не се опитва да налага единна логика на всички. Амбициите на Миков да предаде много ярък идеологически образ на БСП влиза в противоречие с корпоративните интереси в партията. Нито един председател на левицата след 1989 г., който се е опитал да превърне БСП в единен организъм, не е успял. Очевидно е, че в момента се търси компромисна фигура, която да не се бърка в интересите на крупния капитал, да не се влияе толкова много от идеологическите клишета и в същото време да създава някаква подходяща фасада, зад която да могат да продължат силите, които и до момента го правят. Миков прави точно обратното – опитва се да придаде един идеологически профил на БСП, който е много по-сложен и отдавна е скъсал с идеологията за сметка на парите. Той не среща подкрепа и това е разбираемо. Най-вероятно на мястото на Михаил Миков в БСП ще дойде фигура от крилата на БСП, която няма да има амбицията да осъществява контрол над всички интереси, свързани с партията.