Ако се премахне пирамидалният модел в прокуратурата, тогава Цацаров може да бъде разследван от свой колега
Във Фейсбук се води истинска хибридна война срещу България, казва пред Faktor.bg председателят на „Института за дясна политика”
Интервю на Васил Василев
- Г-н Димов, от къде идва страхът на магистратите да разследват скандала с бившите съдийки Румяна Ченалова и Владимира Янева?
- Аз не мога да вляза в конкретност, дали от правна гледна точка това разследване е допустимо, или не. В случая обаче става дума за моралния аспект на проблема. Той само доказва абсолютната необходимост от фундаменталната промяна в правосъдната система. Магистратите най-вероятно се страхуват от това, че статуквото може да бъде променено.Част от тях се чувстват комфортно, а вероятно и икономически мотивирано в тази система. Но за мнозинството български граждани доверието в правосъдието клони към точката на замръзване. Гнилостта на съдебната система не е от вчера и от днес, а е факт още от 1991 г. с приемането на конституцията. Тогавашната десница в лицето на СДС не просто не подписа конституцията, депутати напуснаха Великото народно събрание и причината беше точно „съдебна система”. Още тогава десницата предупреди, че с подобна съдебна система ще се случи точно това, на което сме свидетели днес. Повече от ясно е, че проблемът трябва да бъде променен конституционно. За съжаление, доколкото разбирам, някои от текстовете не могат да бъдат променян без този иначе излишен институт Велико Народно Събрание.
- Защо, след като казвате, че всичко е „повече от ясно”, съдии и прокурори днес излизат с физиономии на изненадани и омерзени?
- Факт е, че съдебната система се държи като ощипана госпожа, като че ли нищо не се е случило. Трябва да е ясно обаче, че именно политиците, а не магистратите, трябва да имат волята да променят тази система, ако искат България да се развива нормално икономически и социално. В момента се гледат и данъчни закони. Левицата атакува плоския данък, а той е единственият привлекателен икономически фактор в България. По-съществени са нивото на корупция, бързината на съдебната система, качеството на административните услуги и пр. Съдебната система е ключова за икономическото ни развитие. Тя определено носи съществена вина за бавното ни икономическо развитие.
- Как очаквате политиците да проявят воля за промяна, след като в записи между магистрати се подхвърлят имената им, а за някои дори се твърди, че са кадровици в Темида?
- Всеки може да си прави записи, след което да ги монтира и да си разхвърля имена. Това е един друг проблем, който показва невъзможността на съдебната система да се справи с доносите и клеветите. Аз не знам до момента някой да е доказал автентичността на тези записи. Ние не трябва да разглеждаме конкретно този случай с Владимира Янева и Румяна Ченалова, а да се реши проблемът по принцип. Подобни неща би трябвало да не се случват в България. Но ако все пак се случат, категорично не трябва да остават безнаказани.
- Необходимо ли е свикването на Велико народно събрание, за да бъдат направени реформите?
- Ако това Народно събрание не може да се справи със съдебната реформа, то резултатът от свикването на ВНС няма да е особено различно, тъй като съотношението на силите ще е приблизително същото. Видяхме на последните местни избори, че тенденциите в резултатите на партиите повтарят тези от парламентарния вот миналата година. Що се отнася до кадровиците в съдебната власт, то това са отделни политици, докато в парламента има 240 депутати. Т.е. при наличие на политическа воля промените би трябвало да се случат.Това е доброто на един парламент, че отделен депутат не може да има влиянието, каквото има цялото Народно събрание.
БСП също трябва да спре да се държи като ощипана госпожица, защото конституцията е тяхна рожба. Именно те наложиха този тип правосъдна система и трябва ясно в БСП да си дадат сметка, че това беше много лошо за развитието на България. Време е те да се откажат от уродливото си отроче.
- Произведе ли герои скандалът „Яневагейт“? Румяна Ченалова наруши омертата в съдебната система, но това превръща ли я в борец срещу корупцията?
- Г-жа Ченалова не може да бъде разглеждана като позитивен герой с това, което прави в момента. Ако беше започнала да го прави преди „Яневагейт“, можеше и да изглежда като борец. За мен тук не става въпрос дали трябва да има добри и лоши, а прагматично да бъде променена системата така, че да не дава възможност отделни фигури да бъдат добри и лоши. Когато системата е адекватна, тя сама ще изхвърля лошите индивиди. Съществуващите в момента условия предполагат отделните индивиди да се съобразяват с тях. Така дори хора, които държат на честта и на достойнството си не могат да си вършат работата съвестно.
- Румяна Ченалова заяви, че е заплашвана от Сотир Цацаров. Какви промени трябва да бъдат направени, за да може да се търси отговорност от всевластимащата институция на главния прокурор?
- В България няма нужда от отделен орган, който да разследва главния прокурор. В италианската система всеки прокурор може да започне производство по подаден сигнал. Там субординацията не е пирамидална и няма орган, който да го спре. Когато в България бъде премахнат пирамидалният модел, тогава Главния прокурорсъщо можеше да бъде разследван от свой колега. В момента, ако един окръжен прокурор реши да прави разследване, Главния прокурор може да му го отнеме или да го пренасочи. Тази йерархична организация може би е добра за армията, но не е добра за прокуратурата.
- Адекватно ли е поведението на управляващите в тази ситуация?
- Правителството внесе промените в Конституцията, които ще се гледат през декември в Народното събрание Така изпълнителната власт направи своята стъпка. Предстои тази на законодателната. Единственото, което може да направи в момента Министерски съвет е да защитава предложенията си в пленарната зала. А относно Бойко Борисов и неговото ненамесване, случая е като заека и шапката – и да я носиш и да не я носиш – все лошо. Ако премиерът вземе отношение – защо се бърка, ако не вземе – защо се дистанцира.
Изпълнителната власт е направила това, което е необходимо с внасянето за предложението за промени в съдебната система. Но то трябва да се разглежда само като първа стъпка, защото самите промени в конституцията са основа за последващи законодателни изменения.
- Как трябва да реагира правителството на създалата се напрегната геополитическа ситуацияи на хрибридната война, която Путин води срещу страната ни?
- България има своите интереси и своята независимост и би трябвало много сериозно да обърне внимание на международната ситуация в момента. Изключително правилен ход на правителството и в частност на външното министерство бяха взетите мерки срещу мигрантите. Виждаме, че страната ни е една от най-малко засегнатите от този поток, който беше пренасочен през Гърция и Западните Балкани.
Що се отнася до хибридната война, която се води срещу България, страната ни трябва да запази лоялността си към своите западноатлантически партньори, но и да работи последователно за националните ни интереси. Пример за такъв е намирането на алтернативи и диверсификации на енергийните ни източници. Някои от прибалтийските републики например започват да внасят газ от САЩ, което вероятно е опция. Пълната ни енергийна зависимост е заплаха за националната ни сигурност.
Малко са държавите като нашата, които са на 100% енергийно зависими от Русия, което означава, че Европа има и други доставчици.
- Трябва ли да съществуват у нас понятия като русофили и русофилство?
- Когато стане дума за русофили, аз започвам да си задавам въпроса защо не говорим за българофили. Миналата седмица в Народното събрание станахме свидетели как една политическа партия защитаваше интересите на Русия, друга пък й опонираше, като бранеше тези на Турция. Българските политически партии трябва да защитават българските интереси. Абсурдна е тезата, че всичко, което е добро за Русия да е добро и за нас. За нас е добре да не плащаме най-високата цена за руски газ в Европа, но за Русия не е. Говорейки за русофили, аз видях пред Турското посолство хора, които можех да преброя на пръстите на двете си ръце. Когато говорим за заливането във Фейсбук, това е вече част от хибридната война, която се води.
- Каква е крайната цел на Русия във войната със Сирия?
- Франция се опитва да вкара Русия в антитерористичната коалиция и може би е нормално в момента всички да се изправят в единен фронт срещу конкретната заплаха Ислямска държава. Първо това по никакъв начин не променя позицията на Западна Европа за случващото се в Украйна и анексирането на Крим, а и не трябва. Второ Русия се опитва да възстанови позициите си на регионална сила (тя отдавна няма капацитет за глобалновлияние) но няма необходимата за това икономика. Нека не забравяме, че руската икономика е суровинно базирана. Тя е изключително изостанала производствено и технологично. Сривът в цените на горивата е пряк срив на руският БВП. Това комбинирано с война не предвещава добро средносрочно икономическо бъдеще.
А иначе, Ислямска държава трябва да бъде унищожена и привличането на Русия ще е от полза. Проблемът е, че досега руската намеса е на страната на Башар Асад, срещу подкрепяната от Запада опозиция, а не толкова срещу позициите на ИД.
- ЕС се съгласи да разгледа кандидатурата на Турция за член в съюза. Това извиване на ръцете ли е или плащане на спокойствие от страна на Запада?
- Всяка държава гони своите интереси и използва съответни ситуации, за да ги реализира в максимална степен. В момента ЕС има интерес да увеличи контрола за преминаване на бежанци и да не допуска терористите на своя територия. Турция еот ключово значение за тази задача. Турция от своя страна иска облекчаване на визовия режим, например. Считам, че Европа и Турция, че постигнат договореност, която няма да включва членство в ЕС.