По морето кметовете
сe разпореждат като васали, Созопол е „бодлив пример”
Пирин може да отпадне от културното наследство
на ЮНЕСКО – скандално е, че това се случва в мирно време, казва пред Faktor.bg един от лидерите на „Зелените”
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Сандов, може ли да очертаете основните проблеми по българското Черноморие този сезон?
- Има спад на вътрешния туризъм – гражданите предпочитат да пътуват до Гърция, Турция и Албания. Причините са много – отношението към туриста у нас е лошо; „дерат” за паркинг; чадър, а вече и за хавлия; гъсто е населено; бетонът е навсякъде. Човек не може да си почине, а по-скоро се напряга, когато е на нашето Черноморие. Това отдръпване важи и за чуждите туристи, но все пак за тях изборът е по-голям. Една част от тях установиха, че е по-важно човек да си почине и да е в безопасност.
Основните абсурди са бетонът на плажа, за който ни се казва, че "това не е плаж и това не са дюни"; оградата на Крапец; леда от свинарник; оградата при Силистар, където ако не си платиш те гонят; затвореният път при Созопол. Стотици нарушения за безопасност на храните; големият брой инциденти. Има явно желание на българите да бойкотират българското Черноморие. Може би едни фалити там ще са здравословни и за преосмислянето.
- Напоследък има много фрапиращи случаи по Черноморието като сучая с „Алепу”. Къде се корени проблемът и какво очаквате след протестите?
- Пътната отсечка, която се намира между комплекс „Дюни” и „Св. Тома”, беше затворена еднолично от кмета на Созопол Панайот Рейзи без необходимите за това нормативни документи. Той се оправда, че се касае за ремонт, който евентуално ще се прави наесен и че плажът е неохраняем. Факт е, че тази бариера няма да спре хората и плажът ще си остане неохраняем. От друга страна – ако има такава спешна необходимост от ремонтни дейности, то се очаква той да бъде затворен, когато има готов проект да се затвори и то само в едното платно. Ние тръгнахме да търсим къде е коренът на проблема. Първо установихме, че този път вече не е част от републиканската пътна мрежа. В началото на годината е прехвърлен като общинска собственост, което само по себе си вече буди някои подозрения. Не че община Созопол е бедна и не може да поддържа повече пътна мрежа, но тук по-скоро има други намерения. В началото си мислехме, че това се прави, за да се създаде по-голям комфорт на собствениците на комплексите в близост и да няма външни хора, които да „обезпокояват” останалите. В последствие обаче забелязахме някои други подозрителни неща. От кадастъра стана ясно, че има доста частни имоти в това пространство, включително и на места, където е било невъзможно да бъдат частни земи. Но изведнъж, в последните години „по онзи начин” е била прехвърлена на някого, който явно има намерения за там. Това, което чухме и от кмета на Созопол, е, че възнамерява да „облагороди” тази зона, но за нас това означава урбанизация. Да не забравяме, че това е част от защитена територия „Ропотамо” и не са допустими подобни дейности. Включително не беше регламентирано и изграждането на комплекс „Св. Тома”, но през годините това се случи, както и много други застроявания и унищожаване на природни обекти на територията на Созопол.
Други примери са Аркутино, в района на к. Каваците, к. Смокиня и т.н. Една голяма и солидна част от природни обекти, както и археологически, бяха унищожени – т.е „спешни разкопки”, на чието място да се построят поредните бетонни комплекси. Ако погледнем дейността на кмета на Созопол, ще видим, че в миналото също се е проявявал – например с бракониерство. За нас този случай е симптоматичен, имаше и обвинения за изборни измами. Самите ние като „Зелените” също сме потърпевши от това. На последните местни избори на нас не ни достигнаха няколко гласа. При обжалването на това ни се изпратиха сканирани празни бюлетини, което не е сериозно. Ясно е какви са интересите там – частни, на големи икономически групи, които вероятно имат своето лоби в централната и местната власт.
Не вярвам, че за някого е тайна, че по Черноморието кметовете сe разпореждат като местни васали. Созопол е един от „бодливите” примери. Има и случаи отделни заливи да са присвоявани само за нуждите на даден комплекс.
Протестът ни беше срещу тези своеволия на общината и на кмета, но и заради намерението ни да следим отблизо и заявката, че няма да допуснем застрояване и унищожаването на този район, останал един от малкото, сравнително недокоснати.
- Имате ли конкретни доказателства за такъв инвеститорски интерес?
- Дори в Интернет може да се намери информация за една пловдивска фирма, която в момента продава на зелено курортен комплекс „Алепу”. Обяснява, че има изготвен план със сменен статут на земята. Това е в непосредствена близост до мястото, където бяха изградени оградите. Също така вече споменах и кадастъра, където има частни имоти по ивицата. Към това добавяме и намеренията на кмета за изграждане на пейки, ремонт на пътя и евентуално строеж и на търговски обекти.
- Как ще коментирате случая Силистар? Какво развитие очаквате там?
- Не ни учудва, че там са намесени интересите на тъст на Йордан Цонев. Много отдавна сме доказали, че той има солидни апетити и земи в този район, които е придобил чрез заменки, включително и имотни измами. Жалкото е, че този човек бива пазен от закона, както други емблематични хора от ДПС - закон, който би трябвало отдавна да е разпоредил наказанието на тези лица. Някой си поставя бариери през територия, която дори не е ясно дали е негова. Проблемът е, че стигна до батални сцени и саморазправа. Това е много жалко и би трябвало, ако имаме институции, това да не бъде допускано. Убеден съм, че е имало сигнали и преди. От една страна местните власти по Черноморието се чувстват извън закона, а от друга страна има покровителстване. Именно заради това искахме да имаме и Национален парк „Българско Черноморие”, който да има еднинно управление и да защитава и да създава среда за устойчив туризъм, а не този тип туризъм, при който има кожодерство. За жалост той беше провален още при самото му изработване. По време на внасянето му имаше пречки, с които ние не бяхме съгласни. Тези клаузи бяха с цел той да падне още при самото обсъждане, което се случи. Друг проблем е, че все още има зони от Натура 2000, за които няма планове за управление. Това означава, че нито на бизнесът е ясно какво да прави, нито за обществеността е възможно да защитава тези зони. Те са 7 зони, едно от тях е Карадере. Липсата на такива планове нарушава европейските правила. Институциите са безпомощни в при решаването на елементарни въпроси, понякога дори не се знае кои са страните по даден казус. За щастие по-голяма част от случаите, с които ние се занимаваме завършват успешно, но нямаме възможност да сме навсякъде. Сякаш държавата я няма и ние изземаме нейните функции. Държавата няма желание да се справи, в същото време наднича и корупция, има неразбиране за мястото на закона.
Ние сме малка и колоритна държава и туризмът трябва да се насочи към устойчиво развитие, и уникалните кътчета да бъдат запазени и да бъдат превърнати в туристически обекти. Сега е обратното – държавата покровителства големите туристически фирми като единствено те плащат по-ниско ДДС и отделно им се помага за насаждането им в тези зони. Резултатът е по-малък брой туристи и по-неплатежоспособни.
- Наскоро ЮНЕСКО обвини България, че унищожава Пирин? Има ли опасност да отпаднем от престижния списък на световното наследство?
- Дълги години беше ясно, че има навлизане в тази зона. По онова време това стана чрез заобикаляне на закона. Но с настървените опити да се разшири тази зона последва адекватната реакция на секретариата на ЮНЕСКО, който заяви, че при едно такова развитие части, заради които Пирин е в нея. Тези реакции са един сигнал за българските управляващи. Ако тези намерения бъдат реализирани, Пирин ще отпадне от ЮНЕСКО – втората зона с това развитие след Стария Несебър и единствените, които отпадат в мирно време. Опасността е и страната да бъде осъдена в съда в Люксембург заради нарушения на европейски директиви за унищожаване на природни зони. Другото притеснително е, че Планът за управление е изготвен от фирма, която има близки отношения с акционера на ски-зоната. Той е в тотален разрез със закона. Там трябва да има форми на туризъм, които залагат на качеството, а не количеството.
- Идват местни избори – кои според вас са най-важните нерешени проблеми в София? Наскоро имаше и казус с бъдещето на Борисовата градина?
- Що се отнася до Борисовата градина – тя трябва да бъде по-гостоприемна и поддържана, което не ни се предлага. В момента ни се предлагат отново мегаломански проекти – да се откъсне част от парка, да се направи на нещо друго. Създадоха се цели квартали от части на парковете. Факт е, че нямаме архитект, който да защитава обществения интерес – имаме един служител, който явно е несменяем и имам много основателни критики – той е голям проблем за развитието на София. Ние явно бяхме излъгани, че проектите за Борсовата са само идейни проекти, което се оказва, че не е така, а се търси начин да се реализират. Други проблеми са управлението на отпадъци и замърсяването на въздуха – заради което сме в наказателна процедура. Трябва да се помисли и за оптимизация на обществения транспорт. За отпадъците – планира се изграждането на завод. Убеждаваха ни, че 80% ще бъдат рециклирани, в последствие се оказа, че не е така, 50% ще бъдат изгаряни и то зад Централна гара. Трябва да следваме европейките примери за преработка на отпадъци.
Разчитаме да имаме участие в следващия общински съвет, имаме потенциала за около двама съветници и искаме да го развием. Тези хора ще трябва да предлагат работещи решения и да предотвратяват порочни практики. Предвиждаме и да имаме пълна листа за общински съветници, за разлика от други години. За жалост в последните години в ОС няма свежи идеи, които да идват от несистемни партии, има и нисък експертен капацитет и покровителството на хора на високи етажи, които не са в полза на града.
- Как ще коментирате факта, че важни решения като провеждането на референдум по три въпроса за начина на гласуване, не бяха приети и нямаше консенсус?
- Първо ще говоря за нашата позиция. Когато през 3013-та президентът предложи тези въпроси, бяхме поканени да се включим в Инициативния комитет за подписка. Тогава отказах, защото въпросът за задължителното гласуване беше противоконституционен, а въпросът за мажоритарното гласуване беше по-скоро популистки и можеше да съсредоточи властта в две или три партии.
Въпреки това ние категорично бяхме за провеждането на референдума. В същото време сме доста фрустрирани от последните работни дни на този Парламент – започвайки от „историческия компромис” за съдебната реформа; продължаване с недопускане за облекчаване на режима за референдуми и на последно място отказът да се включват трите въпроса, подкрепени от 570 000 човека. Макар че не сме съгласни с точната формулировка, искахме тези въпроси да бъдат решени от хората.
- Каква е Вашата прогноза за правителството? Ще изкара ли пълния си мандат в тази конфигурация?
- Може да се стигне до сериозна криза, която да прерасне в протести и предсрочни избори. Заявката на Реформаторския блок за съдебна реформа и промяна на Конституцията, и ако тя не се случи – да се оттеглят – все още седи на хоризонта. Интересна есен ще има, особено след последните решения, които събудиха много протестни действия. Много хора започнаха да говорят за протести и оставки. По-скоро не съм оптимист, че грешките ще бъдат поправени. Най-голямата грешка е легитимирането на ДПС чрез историческия компромис – най-видният пример за отказ за противодействие на съществуващия модел и реални реформи. Не си представям спокойно и конструктивно бъдеще на този Парламент, не сме излезли от спиралата на политическата криза, въпреки 36 партии в НС. Голяма част от идеите и очакванията на хората няма желание да бъдат реализирани.