Държавата, ръководена от кликата на Груевски прилича точно на Океания, от книгата „1984” на Джордж Оруел
ЕС трябва да спре управляващите - стигнаха до там, че дори не убиват политическите си противници, унищожават ги психологически, казва пред Faktor.bg опозиционерът
Ване Цветанов е роден през 1978 г. в град Кочани, Република Македония. Средното си образование завършва в Скопие, а през 2001 г. се дипломира в УНСС - София със специалност ”Икономика и маркетинг”. До 2006 г. работи в сферата на частния бизнес, а след идването на власт на премиера Груевски, става част от екипа му - назначен е за директор на Финансовото Разузнаване на Република Македония. Започва битка срещу прането на пари. През 2010 г. Ване Цветанов си подава оставката и обвинява премиера Груевски в лицемерие и селективност в борбата срещу организираната престъпност. Една година след това влиза в ВМРО-НП на бившия премиер Любчо Георгиевски, където изпълнява функциите на говорител на партията, директор на центъра за комуникации и финансов директор на партията. На 16 септември, 2013 г. е арестуван по време на спецоперацията ”Шпиони”- част от политическите чистки на кабинета „Груевски”. Година и един месец по-късно излиза от ареста с присъда на първа инстанция от 3 години. В момента е на свобода и чака решението от второинстанционния Апелативен съд. Сега е безпартиен и работи по проект за анализ на националната система за интегрираност на Република Македония по поръчка на Транспаренси Интернешенъл –Македония.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Цветанов, от няколко месеца Република Македония се тресе от политически скандали. Лидерите на управляващата ВМРО-ДПМНЕ са обвинявани от опозицията в ред незаконосъобразни действия срещу политическите си противници, сред които са незаконно подслушване, шантаж, натиск през системата на МВР и чрез т.н. ”монтирани съдебни дела”, до колко е сериозна тази криза?
- Политическите „бомби”, които пуска опозицията в лицето на СДСМ в Македония, се превърнаха в сериозна политическа сензация. Голяма част от политиците, а и голяма част от гражданите са шокирани от записите, които излязоха, а и все още излизат наяве. Става дума за разговори между премиер и министри, между самите министри, директори и други високи функционери от властта. Чрез тези разговори най-директно се доказват серия от злоупотреби във властта, които би трябвало да доведат до низ от наказателни дела. Нещата, които може би никога нямаше да узнаем, излязоха явно и показаха чудовищното лице на управляващите. В разговорите от записите ясно се чува как се манипулират човешки съдби, как се надсмиват над хорското нещастие. Нещастие, което е предизвикано от собствените им лоши постъпки. Вашето наблюдение, че Македония я тресат политически скандали е точно и мога да допълня, че според мен Македония се намира в най-сериозната криза от 1990 г. до наши дни. Причината е, че стигнахме до една точка, кръстовище го наречете, където е поставена под въпрос същността на Македония поради характера на упражняваната власт. Несериозно е през 21 век да се управлява държава с методи, като че ли излезли от наръчниците на Макиавели и Сун Дзъ. Отмъщенията, чистките на политическите противници станаха ежедневие. В единия от разговорите министър на управляващите казва: ”С когото сме се захванали, спасение за него няма” и горделиво се смее на това. Обвиненията срещу властта за незаконни подслушвания, шантаж, натиск през системата на МВР и т.н. ”монтирани” съдебни дела са изключително точни. Това е истината, за съжаление. Истина е, че сегашната власт умишлено осъществява плановете си за лично обогатявани с милиарди евро чрез изграждане на една система, чрез която се контролира всяка клетка на обществото. Македония в момента прилича точно на Океания от книгата „1984” на Джордж Оруел. Чудовищността на управляващите стига до там, че те дори не убиват политическите си противници. Страхът и дисциплината ги налагат с унищожаването на възможността за нормално съществуване и живот на всеки един техен личен неприятел. А по тяхната дефиниция неприятел е всеки, осмелил се най-демократично да изкаже собственото си мнение, ако то е в ущърб или обратно на официалната пропаганда.
- Вие сте един от потърпевшите на този режим, как се превърнахте във враг?
- Аз съм пример за принципа на управление чрез „срутване”, (както те самите обичат да казват по адрес на политическите си противници - „ще ги срутим” и тази фраза е сред най-повтаряните в изтеклите записи) е моята лична приказка. Благодарение на изградената от тях система, въпреки опита ми, познанията и професионална квалификация, за мен е невъзможно да си намеря работа. Осъществиха пряк натиск над всички фирми и банки, в които кандидатствах за работа със закани, че ако бъда назначен, ще последват ревизии, актове и глоби. Може да се стигне дори до затваряне на бизнесът им.
Без каквито и да е основание ме арестуваха и затвориха на 16-ти септември 2013 г. По репортажите в медиите пуснаха огромен брой лъжи - че съм бил шпионин, че съм работил против интересите на държавата. Класическият пример за това как крадецът вика: ”Дръжте крадеца”. Осъдиха ме на три години затвор без никакви основания и доказателства. В момента чакам да започне гледането на делото ми в Апелативният съд. Оказах се в положение на домашен арест, защото паспортът ми е отнет, нямам право да напускам страната, а при актуалното управление и отмъстителното му отношение към мен нямам никакъв шанс за професионална реализация и развитие в тази държава. Въпросът пред мен е - какво да правя, докато чакам постъпките пред съда. Губя най-продуктивните години от живота си затворен в гетото, къдетто те ми изградиха. И всичко това е само защото моята борба за едно справедливо общество е навредило на суетата, а и на интересите на няколко от първите държавни мъже. Чрез моя случай искаха да покажат на обществото какво се случва с хората, които мислят различно от тях. Всеки един човек, който мисли със собствената си глава и си позволява да говори истината, може да очаква спецчастите да нахлуят в домът му по всяко време на денонощието, да го арестуват без каквито и да е доказателства за вина, и да го осъдят с каквато си поискат присъда. Може и да ви прозвучи абсурдно, но в системата на контрол от най-ниското до най-високото ниво в прокуратурата и съда на Република Македония всичко е възможно.
- Според излезлите доклади на предприсъединителната комисия по асоциирането на Република Македония към ЕС страната е остро критикувана за липсата на политическа свобода и нарушаването на граждански права, приемате ли тази негативна оценка?
- В докладите на ЕС през последните няколко години постоянно са посочвани тези аномалии, които задушават нормалното функциониране на гражданското общество в Република Македония. Важното е, че тонът на критиките се изостря все повече и повече, от година на година. Според мен, в голяма степен и ЕС има вина, защото се отнасяше и все още се отнася толерантно към управляващите в Скопие. Да се върнем няколко години назад. Управляващите през 2008 г. потърсиха от ЕС подкрепа за силно парламентарно мнозинство, с договорката, че когато го достигнат ще разрешат проблема за името с Гърция. Получиха подкрепата. Под претекст за „реформи” по най-класически начин се осъществи превземането и налагането на абсолютен контрол над всички институции от страна на партията, т.е. от страна на няколко човека.
През 2011 г. в последният момент се получи изненада с новата изборна победа на ВМРО-ДПМНЕ. И тази победа дойде в резултат на нови обещания за промяна на името, с уговорката, че сега след като е намаляло влиянието на опозицията в институциите и в медиите, ще се създаде идеална възможност за промяна на името на страната. Западната дипломация повярва на тези уверения и осигуриха простор за маневриране на властта в Македония. Именно през 2011 г. общият резултат на опозицията надвишаваше с няколко процента резултата на властимащите. На последните избори, чрез злоупотребяване с държавните институции по най-безобразен начин стигна до победата. Но това е друга и дълга тема. Важното е, че за пръв път на тези избори бяха хванати хора от управляващата партия как принуждават служителите от държавната администрация - всеки да подсигури по 15 гласуващи за тях. Но всичко мина с „мека забележка” за изборни нередности. Това е само един от по-ярките примери за осигуряване на изборна победа. Един ден след тези избори затвориха и Любе Бошкоски. После започнаха да се затварят медии. Преди това правителството арестува и осъди на 10 години затвор собственик на медия по няколко наказателни дела от областта на икономическата престъпност. Казвам правителството арестува и осъжда, защото и съд, и прокуратура са под прекия контрол на тези няколко по-първи човека в държавата.
Тогава не смееха все още да затварят цели медии. Предлагаха се много начини как да се „спасяват” медии, но очевидно целта беше те да се затварят. От всичко това произлязоха малко външнополитически реакции, а политиците от ЕС така и не разбраха, че позволяват развитието на диктатура в една страна, която е кандидат за ЕС. Не може затварянето на поредица от независими медии, сред които са телевизия А1 и вестниците на издателя Велия Рамковски през 2011 г., да бъдат споменати само в известие - и толкова! През 2013 г. се случи първата по-голяма парламентарна криза в Македония, когато депутати от опозицията бяха изхвърлени от парламента от охраната. След напускането на парламента, след преговори опозицията се върна в сградата, но постигнатото съгласие бе превърнато в договор „на тоалетна хартия” от представителите на властта. Нито една от постигнатите договорки за честни избори не бе спазена на местния вот през 2013 г. и парламентарните избори от 2014 г. Преди обявяването на резултатите, в деня на парламентарните избори, председателят на СДСМ излезе на пресконференция и заяви, че е извършен изборна фалшификация и той не приема резултатите за действителни. ЕС го притисна да се върне в парламента. Как да се доказва тежкото фалшифициране на изборите, как да се води битка за демокрация в парламента, когато депутатите на властта стоят там точно заради тези изборни фалшификации?!
Според мен, Европейският Съюз са все още прекалено умерени и толерантни към управляващата партия. Ако се вземе предвид реалното политическо положение в Македония, техните остри критики и известия нямат да са достатъчни, за да се спре развитието на една диктатура на Балканите.
- Вие сте бивш директор на Държавната Агенция, която се бореше срещу прането на пари, какви са най-фрапантните случаи на злоупотреби, с които сте се сблъсквал?
- Не мога да отговоря, защото става дума за класифицирана информация. Всяко едно сведение за пране на пари или за финансов тероризъм представлява клесифициран документ и не мога да говоря за съдържанието на тези сведения, защото става дума за конкретни физически или юридически лица.
- Какво е нивото на корупция през последният мандат на премиера Груевски?
- На парламентарните избори през 2006-та година, когато Груевски стана премиер, едно от най-силните му обещания беше за борба с организираната престъпност и корупцията, борба открита и неизбирателна. И самият аз бях част от екипа, който бе получил доверието на гражданите в държавата, доверие в институциите, но и в партията. От 2006-та до 2008-ма година не се спестяваха ресурси за развитие и реформиране на институциите и през целият този период не усетих липса на политическа подкрепа. През този период Македония бе оценена високо за борбата си срещу корупцията. Но в тези две години, най-голямата част от разследванията бяха насочени срещу управлявалите до 2006 г. Точно за тези две години Дирекцията за борба с прането на пари напредна и кадрово, и в технически план. След 2008, когато разследванията започнаха да засягат бизнес интересите на по-първите сред управляващите, започна и натискът върху мен като директор, както и към институцията. С едно действие бяха съкратени заплатите на 20 служители, обучаващи се по проект финансиран от ЕС. След вътрешна битка за подобряване на политическата воля за борба с корупцията, в която не успях да променя нещата към по-добро, предпочетох да подам оставка, защото не виждах смисъла да се превърна в обикновена марионетка и параван за съмнителна активност.
Степента на корупцията в страната е много висока, това съм го казвал открито много пъти пред медиите в Македония. В мои анализи съм посочвал, че парите, които се изнасят от Македония, и финанси, които са придобити незаконно, са около 500 милиона евро годишно. Това се потвърди и миналата година в официални международни доклади. В изследване на „Глобал файнешъл интегрити” Македония за 2013 г. се намира на 79-то място от общо 145 държави в изследването по износ на престъпност към други страни. През 2012 г. от Македония е изнесена невероятната сума от 412 милиона евро, а за периода от 2003 до 2012 г. са изнесени над фрапантните 5,3 милиарда евро!
- Какви бяха опитите за съпротива на гражданското общество и медиите да се противопоставят на управлението на ВМРО-ДПМНЕ, което се е превърнало във вид диктатура?
- Точно така, управлението в Македония е превърнато в класическа диктатура. Водещият мотив е натрупването на милиарди, придобити по незаконен начин чрез системни злоупотреби с властта. Гледайки от дистанцията на днешния ден, спокойно можем да кажем, че става дума за отлично организирана престъпна структура, която е имала точно разработен план как да наложи влиянието си в институциите, да превземе медиите и да постави под тотален контрол съдебната власт и прокуратурата. През последните години чрез този тотален контрол управляващите си оставиха пространство за меневриране, за пълен комплекс от манипулации над гражданите и извършване на масов грабеж от всички възможни места в държавата. От цялостния контрол на факторите във всяка една институция, цялостен контрол и прибиране на проценти от бизнеса, превземане на компании от страна на фирми от Лугано и Белизе, чрез процес на връщане на част от изнесените пари с операция по откупуването на съществуващи бизнеси. За да може да се осъществи една такава операция, е нужно поставянето под абсолютен контрол на медиите и гражданския сектор. Една част от медиите се закриха, а по-голямата част бяха закупени от фирми на властта. В момента всички независими медии, а те са няколко интернет портала и един вестник, са сатанизирани като Соросоидни и антидържавни лично от армията на подвластните на режима журналисти. Журналист бе арестуван и осъден на затвор в наказателно дело без доказателства, а жалбите и присъдите за клевета за 10-15-20 хиляди евро се превърнаха във всекидневие. Ако живеехме в нормално общество, хора с толкова дела за нанесена душевна болка и психически разстройства щяха да бъдат признати за хронично душевно болни, а не все още да ръководят държавата. Като удар срещу гражданското общество гласуваха закон за хонорарите, в който за всеки хонорар извън 10-те % персонален данък, задължително се плащат и пенсионни и здравни осигуровки - сума в порядъка на 30 % от общата сума, независимо дали получаващият хонорара е работещ човек. По този начин ограничиха пространството и възможността за маневриране на малкото останали граждански сдружения и организации. В условия на диктаторско управление, подчинени медии и малко на брой граждански организации съпротивата срещу управляващите едва ли скоро ще успее да постигне резултати.За това смятам за некоректен натискът от страна на някои (европейски?) политици за диалог на опозицията в пленарната зала на парламента. Въпросът е - с кого да се води този диалог?
- Каква е перспективата пред Република Македония?
- Истинският въпрос е дали дали държавата няма да се превърне в Судан или Мозамбик, ако остане на власт настоящото правителство.
Съществува реална опасност от внедряване на тежка форма на сталинизъм, която ще унищожи надеждата и претенцията да сме нормална демократична страна. А такива държави не могат да влязат в ЕС, нали?
Европейският Съюз има задачата да оправи собствените си грешки и да укроти галениците си от ВМРО-ДПМНЕ, които се превърнаха в чудовище, което яде Македония, а може и да увеличат апетита си и към съседните страни, защото с десет милиарда в ръцете на такива хора са възможни много неща.
За да стане по-реална европейската перспектива, са нужни поне 2-3 години, за да се върне Македония на нивата от 2008 година, а след това предстоят още много реформи и работа.