​Мария Липман: Властта на Путин се крепи на внушението, че Западът е врагът и съсипва Русия

Събитията в Украйна бяха представяни като настъпление на „фашизма срещу нашите”

Налага се диктат - в Русия ще бъдат написани „правилният” учебник по история

Политическият активизъм се смазва жестоко, режимът в Кремъл задушава всичко в зародиш, казва в специално интервю за Faktor.bg известният анализатор

Мария Липман е главен редактор на „Форбс”-Русия, член на Съвета за европейски политики.

Интервю на Анелия Димитрова

- Госпожо Липман, извън Русия обикновено се отнасяме със скептицизъм към данните, че рейтингът на Путин постоянно е в числа близки до 100%.

- Знаете ли, Русия драстично се е променила отпреди няколко години. Истината е, че подкрепата за Путин наистина расте и е устойчиво висока. В последните няколко месеца дори Украйна не изглежда толкова важна за тези реакции, а санкциите. Пропагандата успя много умело да представи и да насади у хората убеждението, че Западът се опитва да разруши Русия, че наказва Русия, че се опитва да и натрапи нещо, а Путин е човекът, който успешно устоява на този натиск. Той винаги е казвал, че врагът е Западът. В този смисъл неговата власт се легитимира от тези обществени настроения.

Според мен, тези рейтинги показват, че хората приемат този патерналистичен режим, установен от Путин, изолационистката политика, противостоянието със Запада и дори чувство на гордост - ето Западът е срещу нас, а Путин не се подчинява. И това поражда възхищение: Вижте го нашия, Показа им!

Ненавистта към Запада има повсеместен характер. Националният консенсус сега се базира върху възхищението съм Путин и отхвърлянето на Запада и това се споделя от огромното мнозинство руснаци.

А хората, които не одобряват тази политика ги наричат: предатели, които действат в полза на Запада - либералите, прозападно настроените, гейовете, модерните артисти, тези, които не са готови да приемат руската история като поредица от безупречни действия.

Така беше създаден от пропагандата образът на „неделимото Зло” - Запада. И това беше големият успех на държавната пропаганда

През 2011 година, когато имаше масови протести срещу Путин и корумпираната система, тогава една трета от населението подкрепяше протестите и това беше сериозна заплаха за легитимността на Путин. Сега той е абсолютно легитимиран като лидер на Русия.

- Какво се промени?

- Когато Путин се върна за новия си мандат в Кремъл климатът беше много по-различен. Путин обаче замени конституционния идеал с икономически придобивки за определени кръгове. Започна да говори за Запада като за декадентска сила, намираща се в морален упадък и тогава се появи и терминът „добри патриоти” и обвиненията, че който не подкрепя Путин е „пета колона на Запада”.

Украйна е най-драматичният ход на Путин и той не очакваше последствията, не очакваше до каква степен това е неприемливо за Запада, след това дойде сваленият самолет, санкциите-обстоятелствата се развиваха все по-зле за него и Путин си постави за цел да възстанови загубата на легитимност от тези събития.

Беше развяно знамето на руския патриотизъм, националния консенсус, а Путин започна да се възприема като командир на обсадена крепост, който устоява интересите на своя народ и държава. Хората дори не са толкова фиксирани върху икономиката и проблемите в нея, а върху този патриотизъм.

И тази легитимност на Путин, която сериозно беше застрашена от протестите през 2011 беше възстановена.

- Изолацията на Кремъл притеснява ли руското общество?

- Доминиращата идея е, че Западът е лош и омразата, мразенето е основата на антизападна политика, възприета от голяма част от руския народ. Хората не го приемат като изолация, а като отпор, и е факт, че санкциите помогнаха настроенията срещу Запада да се засилят.

Трябва да знаете, че Русия е много несигурна спрямо националната си идентичност, парадоксално е, но именно заради национализма, сега тя се лута между изгубеното чувството за велика империя, могъща държава и страна, която трябва да отстоява от Европа собствените си ценности.

В съзнанието на руснаците, Русия не може да не бъде велика страна, да застане на опашката на ЕС и да чака да я приемат след Украйна. Това е невъзможно, това е друго възприятие на света, други мащаби, други граници, друга роля.

Русия много трудно се приспособява към новия си статус. Разпадът на империята е много по-тежък и болезнен и неприятен за обкръжението и, да използвам тази мека дума. Русия иска да възстанови своя статус на велика държава.

Анексията на Крим, този израз у нас се смята за непатриотичен, даде на хората чувството за национално постижение. Още повече, че това стана без жертви. Това беше подарък на Путин за нацията, нацията, която започва да възвръща своето величие. А в отговор той беше наказан от Запада. Това, за руснаците беше потвърждение на твърдението на пропагандата - че Западът не иска Русия да бъде горда и силна.

Аз мисля, че това е беда за Русия, че това ни тласка назад, но хората мислят по този начин.

- Възприемат ли Путин като проекция на Сталин, "великия пълководец"?

- Да, и това се налага много усилено от пропагандата - и двамата са устояли пред огромни предизвикателства, по времето и на двамата Русия е имала своето време на мощ, гордост и признание.

- На какво се базира успехът на тази пропаганда?

- От самото начало събитията в Украйна бяха представяни като настъпление на „фашизма срещу нашите”. И всячески се внушаваше аналогията с Великата отечествена война. И по този начин събитията в Украйна бяха проектирани като отзвук на онази велика победа. И сега се казва: Видяхте ли, ние им показахме. Но не на украинците, а на американците.

Сега например, отказът на западните лидери да присъстват на парада на 9 май се представя така: Тази победа е наша, а те само се примъкнаха към нас, така че така ни е по-добре.

- Руските медии, а и някои политици, водят кампания срещу българите, не само, но и срещу другите „освободени” страни: ние ви освободихме, вие ни продадохте на Запада. Как ще коментирате това внушение - координирано ли е, откъде идва?

- Не е случайно, но ако позволим на политиците да започнат да се занимават с изреждане на исторически примери и кой когато срещу кого е постъпил несправедливо това ще ни доведе до безконечни спорове.

Но ще ви дам такъв пример. В Русия създадоха Комисия за борба с фалшификацията на историята в ущърб на интересите на Русия. Това звучи ужасно, сякаш в полза на Русия е позволено да имаме фалшификации. Имаше много остра реакция, но опитът да формираш историческия дискурс по този начин е недопустимо, сякаш Русия явно не може да убеди в своята правота никого. Но все повече се налага този диктат, в Русия ще бъдат написани „правилният” учебник по история. Путин взе решение да има само един учебник, за да няма „противоречие и двойни интерпретации”.

Беше приет Закон, който забранява да се критикуват действията на Червената армия по време на Втората световна война и колкото по нататък отиваме, толкова по-сурово става всичко.

Ако в публични изказвания някой си позволи да постави под съмнение безупречността на червената армия, това веднага се определя като действие на „петата колона”.

- И докъде може да се стигне по този път, как ще свърши всичко това?

- В Русия в момента няма опозиция, която да се обединява, да създава визия и сериозна заплаха за режима на Путин. Това са фрагменитарани, слаби групи и Кремъл се възползва от това, че те имат слаба подкрепа. Те са представяни като хора, които само пораждат хаос, пета колона, на тях им плаща Западът, те са агенти и т.н.

Тяхното положение е много уязвимо. Политическият активизъм в Русия се смазва жестоко. Режимът се старае да задуши всичко в зародиш.

- Какви кошмари сънува Путин, според Вас?

- Не мога да кажа дали има кошмари, но че той има чувството за несигурност е безусловно. В неговите представи всичко, което се случва - в Египет, в Турция-той е убеден, че това се става по заповед на Вашингтонския обком, както се изразява Путин. И това, което се случи в Украйна, той е напълно, напълно убеден, че е било насочено към това да бъда свален от власт.

И за него това е кошмар, и колкото и да му казват и твърдят, че това не е възможно. И сега, когато е в този омагьосан кръг - Украйна, санкции - той непрекъснато си мисли, че някой на Запад се опитва да измисли как да накаже Русия, да му окаже натиск… А за какво да му оказват натиск?

И тази представа, която и Путин насажда у гражданите е, че Западът непрекъснато търси начин за възпре, да отслаби Русия - това е неговият кошмар.