България ще се унижи, ако назначи външен одит на Главния прокурор
В парламента има само 2 имена, които са компетентни юристи, казва пред Faktor.bg известният юрист и бивш депутат
Александър Джеров завършва право в Софийския държавен университет, след което работи като адвокат. Защитава докторат по международно частно право, професор е по вещно право в Нов български университет. През 1989 година става член на възстановената Радикалдемократическа партия, тогава член на Съюза на демократичните сили, а от 1993 година е неин заместник-председател. През 1995 година напуска ръководството на партията, а през 1996 година преминава в Демократическата партия, през 2000-2006 година е и неин заместник-председател. Той е един от доаените на българското право, автор на много от модерните ни закони.
Интервю на Васил Василев
- Проф. Джеров, в предварителния ни разговор вие ме поправихте, че в държавата се случва „т.нар. съдебна реформа”. Какво имате предвид?
- Има един основен принцип, когато се прави една основна реформа в държавата, каквато е съдебната. Първо трябваше да бъдат събрани най-добрите юристи, които да помислят кое е най-доброто за съдебната власт. В момента ставаме свидетели на шум и гюрултия, след която очакваме всичко да тръгне по мед и масло. Реформа не се прави на крак, а обмислено, като се вземе опитът на останалите европейски държави и грешките на сегашната система. Реформата в момента се прави без да се търси каква е целта. Не само у нас, но и в света има едно становище, че съдебната система не работи. Трябва да се извадят всички дефекти пред скоба, а след това да се търси лекарството. Ние трябва да видим какво първо ще последва след реформаторските действия. Виждате примера с КТБ. Всички се страхуват да излязат и да кажат какво се случва там, такъв е и случаят със съдебната реформа. Това ли е реформата, която искаме?
- Премиерът Бойко Борисов и ваши колеги юристи предлагат разделянето на ВСС за прокурори и съдии, каква ще е ползата за системата?
- Аз питам – дали ще е един, или разделен на две, или на три ВСС, с какво ще се подобри неговата работа? Имайте предвид, че моите бележки не са капризни. Дали ще е един или два състава, ВСС пак няма да работи. Това ли е най-важното? Нещата в Темида няма да тръгнат по мед и масло. Всички тези идеи са абсурд и хвърляне на прах в очите на хората. Основното е, че Висшият съдебен съвет не работи, както трябва. Нужно е да се постави точната диагноза, за да се намери лекарството.
- Правителството прокара идеята за подмяна на състава на ВСС. Отчитате ли това като крачка напред?
- Какво ще се случи според вас? Според мен – нищо. Ако само ще събираме хора, това е още по-безполезно. Ако ще назначаваме Иван вместо Петър, ползата от реформата ни ще бъде същата. Трябва да се бръкне в основата и да се намери къде е грешката в създаването на съвета, който се избира и от парламента. Т.е., след като и партиите навлизат в съдебната власт и определят неговия състав, показва на всички политическия оттенък в Темида. Според мен никаква политическа сила не бива да се намесва в съда и властите не бива да се смесват. Т. нар. реформа трябва да се прави единствено от съда, прокуратурата и следствието. Именно от там трябва да се избират хората, които да променят структурите, а не от Народното събрание.
- Т.е. вие искате квотата на парламента във ВСС да бъде премахната?
- Разбира се. И пак повтарям – не трябва да се търси разделение на две във ВСС, а причината защо той не работи, защото резултатът в съдебната система се корени именно там. Политическото начало в съвета е вредно. Днес, например, дадена партия е на власт и е силна. Тя ще държи съда. Ще минат няколко години, ще се смени политическата тенденция, което означава, че няма да имаме независим съд. Аз бягам от партийното участие във Висшия съдебен съвет и искам той да бъде излъчен изцяло от съдебните органи. Едва тогава може да търсим някакъв резултат.
- Юристи, а дори и самият премиер, са категорични, че реформата трябва да мине през промяна на Конституцията, която дори самият вие сте писали. Има ли нужда от подобни мерки?
- Аз това не го разбирам. Ако трябва да се променя конституцията, нека да се каже първо конкретно коя точка от нея трябва да се гласува, а не самоцелно да се хвърлят думи на вятъра. Промяната на конституцията не е абстракция. Първо да се даде идеята каква ще е промяната, а след това да се обсъди каква ще е ползата от нея. Подобни идеи са непознаване на законодателството. Със съжаление трябва да ви кажа, че по-слабо юридическо участие в български парламент не е имало досега. В Народното събрание няма юристи, които да помогнат на правителството какво да стане. Аз се изкушавам да се огранича с 1-2 имена, които разбират и четат закона в парламента. Именно заради това бих предложил тази реформа да се направи вън от парламента и от правителството. Нека да вземем примера с Наполеон, чието законодателство минава за едно от най-съвършените. То е правено извън парламента. Ние днес събираме юристи, които само говорят за промяна на Конституцията, но самите те не знаят каква е целта, какво ще изменим и какъв ще е резултатът. Да променяш закони е много дълбока наука, а още по-трудно е да променяш цяла Конституция. Никой уважаващ себе си юрист няма да говори за подобни промени, без да има нещо конкретно.
- Като част от създателите на основния държавен закон, какви капани откривате в него днес, заради които е допустима промяната му?
- Дори и най-съвършеното творение, за 20-30 години ще докаже своите дефекти. Аз обаче не бих атакувал толкова Конституцията, ако нямам идеите какво да се промени в нея. Може би една от основните грешки е, че в съдебната власт са включени и съдът, и прокуратурата, и следствието. Те не са съдебна власт. Много правилно адвокатурата е извадена от съдебната власт. След като адвокатът в съдебния процес не е част от тази власт, на какво основание пък прокурорът ще е част? Т.е., ние имаме противопоставяне във всяко едно дело. Тогава идва и следващият въпрос – къде е поставена прокуратурата? Ето ви още един довод защо няма смисъл да се разделя прокуратурата и съдът във ВСС, защото въпросът е къде е ползата.
- Вашият колега Георги Марков поддържа тезата за приемане на изцяло нова Конституция, за да се случи радикална съдебна реформа. Нужно ли е ново Велико народно събрание?
- Отново се връщам на тезата си, че първо трябва да знаем какво искаме с това ВНС. Не се прави така. Дори в живота е така – трябва човек да избере по какъв път иска да върви. Безспорно има нужда от промени в Конституцията. Основното за мен е, че управляващите в парламента са подчинени на лидера на партията, независимо коя е тя. Имаме един партиен лидер винаги и каквото каже той, това се случва, защото там са неговите хора. Не трябва премиерът да командва парламента.
- Как може това да се промени според вас?
- Тук вече говорим за промяна в Конституцията, тъй като това не е прието в държави като Германия, например. По този начин парламентът ни няма никаква самостоятелност. За мен не е демокрация да се гласуват закони, които са приети предварително от министър-председателя.
- Ако аз обаче съм избран от партия „Х”, ще гласувам за нейния законопроект. Как да подкрепя, примерно, решението на групата „У” в пленарна зала?
- Ако би се избрал министър-председател, който не е лидер на вашата партия, вие може и да гласувате другояче. Докато обаче, както вие направихте постановката, и системата си остане същата, не може да се случват нещата по друг начин, както досега.
- Трябва ли да бъде назначен външен одит над Главния прокурор, както някои ваши колеги предлагат?
- В правото съществуват три системи. Едната е нашата – Главният прокурор е велик и над него няма никой. Според другата доктрина той трябва да съвместява поста си с министъра на правосъдието, която за мен е грешна, защото ще е партийно обвързан. Според третата – той трябва да е подчинен на трима-четирима души, които обаче трябва да бъдат избирани много внимателно. Те не трябва да бъдат партийни хора, но за това трябва вече да се помисли за промяна на Конституцията и дълбоко осмисляне кои хора да участват в тази група. В тази мисъл има основание, защото сега Главният прокурор, каквото и да направи, никой не може да му се противопостави. Освен това, системата на прокуратурата е сбъркана. По-долен прокурор може да отмени решение на по-горен, защото е бил на по-висока инстанция. Това трябва да отпадне. Освен това, трябва да има по-голям контрол в прокуратурата. Много колеги затварят все повече преписки в чекмеджетата, които стоят там с години. Има толкова много лица, които са подведени под наказателна отговорност, и вашите читатели ще се сетят, а нямат присъди.
- Защо правосъдната система допуска хора с присъди да се укриват в чужбина?
- Точно за тези хора става дума. Вие ми кажете по какъв начин се допуска те да избягат в ЮАР, например? Ето това са дефектите в системите.
- Адвокат Екимджиев направи екзотично предложение – прокуратурата да се контролира с външен одит. Вие съгласен ли сте с тази идея?
- Не, защото трябва да запазим малкото самочувствие, което ни е останало. Ние не сме некадърна нация, нито имаме толкова некадърни юристи. Напротив, ако нашите юристи бъдат използвани и поставени на съответните места, могат да си свършат работата. Ще бъде обидно за правораздавателната система да бъде контролирана от чужденци. А ние за какво сме? Аз искам да ви попитам, защо Румъния не потърси чужда помощ, а техните юристи си сложиха главата в торбата? Защо те могат да се оправят, а ние да търсим извънземните сили? У нас се направиха куп специализирани звена, които не правят нищо. Явно такава им е била насоката.