​Д-р Петър Вълков: Комунизмът свали Бог, но все още носим белезите от това варварство

Отдалечихме се от Христос, вече не говорим за вяра, а за оптимизъм, за позитивно мислене, а не за надежда

Хората не вярват във Възкресението, защото не искат да приемат, че Той е Божий Син

Тези, които прощават, имат по-добро душевно здраве и са по-малко склонни към самоубийство, казва пред Faktor.bg клиничният психолог

Д-р Петър Вълков е клиничен психолог. Член е на Българската християнска медицинска асоциация, на Сдружение "Добро бъдеще и надежда”, на Дружеството на психолозите в България. Доктор по клинична психология в СУ "Св. Климент Охридски”, специализирал в Кьолнския университет, Германия

Интервю на Филипина Бондокова

- Д-р Вълков, къде е границата между мистиката и реалността във Възкресението?

- По-добре да говорим не за мистика, а за вяра. Като факт Възкресение Христово е въпрос на историята, но като смисъл - това вече е богословски, психологически, етичен въпрос. Какъв друг смисъл има във Възкресението, освен да ни даде вяра! Забелязали ли сте, че днес, колкото повече се отдалечаваме от Бога и християнството, толкова повече не се споменава тази дума, защото тя ни напомня за вярата в Създателя. Така, без да се усетим дори, създадохме свой собствен речник, който да замени тази дълбоко библейска дума. Вярата заменихме с „оптимизъм”, надеждата – с „позитивно мислене”, а любовта – с „емпатия”.

- Не са ли синоними?

- Те са близки по значение, но само толкова. В думите, с които заместваме "вяра" и "надежда", има липсващо звено, което ги прави по-малко полезни и ефективни. Според Българския тълковен речник например "оптимизмът" се определя като „възглед за света, изпълнен с вяра в доброто, в бъдещето, със склонността да се вижда хубавото, радостното. Оптимизмът обаче свършва със земното съществуване на човека, дори и по-рано. Вярата отива по-далеч. Във Възкресение Христово ние имаме вяра не просто в доброто бъдеще тук, на земята. Вярата е жива представа на онова, което не виждаме и за което се надяваме. Христовото Възкресение ни дава нещо повече от оптимизъм.

- Не е ли извън разума да се повярва в нещо, което нарушава основния закон на природата - че със смъртта човешкото тяло умира и това е краят?

- Разумът на човека има своите естествени граници. Много неща не можем да обясним с разума си и тогава на помощ идва вярата, която допълва разума. За християнската религия Възкресението е основата на Вярата. "Премахнете Възкресение Христово и вие едновременно ще разрушите както основата, така и структурата на християнската вяра”, ни подсказва ап. Павел, когато пише: "И ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра."

- Но как да се осмисли фактът на "празния гроб"?

- Празният гроб може да се обясни по различни начини: че някой е откраднал тялото на Христос, че Христос е изпаднал в безсъзнание и не е умирал и на третия ден сутринта е избягал и т.н. Всички подобни интерпретации на Възкресението Христово не издържат на критиката, нито на логиката. Ако ние приемем, че целият живот на Иисус Христос от самото начало се различава коренно от живота на простосмъртните (непорочно заченат, живее без да извърши грях, върши чудеса, които никой никога не е вършил), защо тогава да не приемем, че е възкръснал? Ако самият Христос възкресява други хора (Лазар, например), тогава и Той може да възкръсне. Мисля, че хората не вярват във Възкресението Христово, защото не искат да повярват, че Той е Божий Син, че „Който е видял Мене, видял е Отца”, както казва Христос на Филип (Йоан. 14 гл.).

Както казах в началото, Възкресението Христово е факт, който изисква вяра. Хората, които не вярват в Христос, не са обезверени. Обратно, те започват да вярват във всичко останало, но не и в Христос. Защото човек има дълбока потребност да вярва. Въпросът е, дали вярата ни е валидна, истинска вяра в Истината, или е сурогатна вяра.

- Докога ще се делим на "вярващи" и "невярващи"? Не плащаме ли скъпо за атеизма, който наложи комунизмът?

- Комунизмът свали Бог и на негово място издигна партията. Използвайки хуманистични понятия, като справедливост, равенство и т.н., идеолозите на тази утопия поставиха в центъра човека – това е висша демагогия. За своя база и принципи комунизмът взе доста от християнството, ограби го, за да го отрече и да го превърне във "вредно за обществото явление". Принципите на комунизма са взети от Библията, но "героите" са Ленин, Георги Димитров... Трябваше всички да вярваме в комунизма и светлите идеали на марксизма. Все още не можем да излекуваме тези рани, но вярата никога не може да бъде загубена.

Работя непрекъснато с различни хора. Вярата е генетично заложена у всеки човек. Човекът може да е убил Бога, както смята Ницше, но не е убил жаждата за Него. Руският философ Бердяев казва, че всеки човек е неизлечимо религиозен, а Еклесиаст пише, че Бог е вложил вечността в сърцето на човека. Българинът също е религиозен. Такава ни е народопсихологията. Как човек вижда света и как го обяснява, е въпрос на светоглед. Но всеки човек е неизлечимо религиозен.

- Какви са вашите впечатления като психотерапевт - може ли отчаяният човек да вярва?

- Отчаяният човек не е изгубил само вярата си, той е загубил нещо повече - надеждата. И това е най-страшното в отчаянието. Защото без надеждата човек наистина е погубен. Когато се помага на такъв човек, трябва да се започне най-напред с връщане на вярата - това го прави личност. Вярата пренарежда ценностната му система. Вярата поставя Бог на върха на тази ценностна система. Ако Бог е най-висшият авторитет, тогава вярата упражнява това силно влияние върху човека, защото се съобразява с този авторитет. Дълбоко отчаяният човек има нужда от вяра, а тя от своя страна ще му върне и надеждата.

Бог казва чрез пророк Исайя: „Престанете да се надявате на човек, в чиито ноздри е лъх; защото за какво може да се разчита на него?” Запомнете: първо е вярата - тя плавно преминава в надежда. Надеждата противостои на отчаянието, защитава психиката от разрушителни действия. Надеждата, подобно на вярата, намалява тревожността и страха на човека пред неясното бъдеще. И тук използваме нов речник - както заменихме "вяра" с "оптимизъм", така на "надеждата" й пришихме "позитивно мислене". Надеждата е „очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно”, докато позитивното мислене може и да помогне на човек да се справи с някои тежки житейски ситуации, но може и да навреди. Известни са много случаи на тежко болни хора, които заради „позитивното мислене” са изпуснали всички срокове за овладяване на болестта. Надеждата е тясно свързана със смисъла на живота. Можеш да терапевтираш клиента с най-добрите съвременни методики на каквато и да е психотерапевтична школа, а той накрая си слага примката на врата, защото не вижда смисъл да се живее. Чувството за безнадеждност, отчаяние е сред основните симптоми на депресията. Случва се човек да е стигнал до отчаяние, защото се е надявал на себе си, на другите или на нещо (например на парите). Човек с такава надежда не е устойчив на стреса. Когато се появят проблеми в живота, надеждата им рухва и те изпадат в депресия или тревожно разстройство. Кой човек може да гарантира на 100%, че утре ще е жив, ще е здрав или че ще има пари? А за семейството си? За децата си? За работата си? Можем само да се надяваме. И най-добрият вариант е да се надяваме на Бог.

В състояние на депресия пациентите се затрудняват понякога да назоват дори едно нещо, за което могат да благодарят на Бог. След като започнат да благодарят на Бог всеки ден за 3 нови неща, такива пациенти започват постепенно да се подобряват. Надеждата на Бог изпълва сърцето с благодарност, защото „има надежда и за мен”. Тя е особено ефективна, защото помага на пациента да види, че има изключения, че дори в най-тежките ситуации, при най-тежката болест има поне един процент нещо положително. Надеждата е онази светлина в тунела, която дава увереност и сили на човека да продължи, защото изход има.

- Има ли терапевтична сила любовта?

- Любовта не е просто емоция, но е начин на действие, тя е определено поведение. Любовта е преди всичко съзнателен акт на волята на човека, тя е решение, посвещение и себеотдаване на другия. Любовта към Бог и към ближния намалява тревожността и подобрява настроението. „Проблемът със стреса може да бъде разрешен, ако всеки „възлюби ближния като себе си”, казва канадският ендокринолог Ханс Селие. Днес много хора страдат от депресивни и тревожни разстройства. Една от причините е недостигът на любов. В състояние на депресия и тревожност човек най-малко обича другите и най-много обича себе си. За съжаление, ценностите, които ни се налагат, са свързани с материалното, а не с духовното. Вземете дори една реклама по телевизията, най-елементарното - тя е насочена не към духовното, а към материалното. Любовта не е централна тема, не е висша тема, а когато нещо дълго време не се използва, то умира. Ако не се използва един орган, той атрофира, ако не се използва една любов, тя престава да бъде ценност и губи своята сила.

Любовта има най-силната терапевтична стойност при емоционалните разстройства, защото насочва мислите към Бог на първо място и към другите хора на второ място. Да обичаш, означава да пренасочиш мислите си върху друга личност, да забележиш нуждите на другите, да помогнеш на тези в нужда, да осъзнаеш, че ти не си в центъра на света, да поставиш Бог в центъра на твоя живот. Наскоро ми попадна следния текст за любовта: Вяра без Любов прави човека фанатик. Чест без Любов прави човека високомерен. Власт без Любов прави човека деспотичен. Знание без Любов прави човека неотстъпчив .

- В една Ваша статия твърдите, че липсата на прошка може да разболее и че прошката лекува.

- От липса на прошка страда най-много сърдечносъдовата система заради повишаване на артериалното налягане. Създава се риск от инфаркт и инсулт. Враждебността и гневът, които емоционално оцветяват състоянието на непростителност, увреждат тъканта на стомаха. Доказано е, че липсата на прошка води до отслабване на имунната система и човек се превръща в “разграден двор“ за болестотворни микроорганизми.

Тези, които прощават, се радват на по-добро здраве, силна имунна система, чувстват се по-щастливи и по-спокойни. В работата ми с депресивни и тревожни хора често се налага да говорим за прошката - пациентът не може да прости нещо на себе си или на другия и това е допринесло за появата на психично разстройство.

- Има ли доказателства в научната медицина за влиянието на молитвата и на прошката върху здравето?

- Медицината разполага с множество факти за положителния ефект на вярата и молитвата върху здравето. Изследвания в Харвардската клиника и в Здравния научен център към Университета в Далас, Тексас, откриха, че броят на белите клетки нараства значително, когато пациентът живее с вяра. Едно проучване сред 1144 лекари, специалисти по вътрешни болести, показа, че 85% от тях смятат, че вярата в Бог помага на пациентите да оздравеят. Изследвания в САЩ показват, че вярващите хора, които се молят и ходят на църква, са значително по-рядко зависими от алкохол и други психоактивни вещества, и съответно боледуват по-рядко от болести, причинени от алкохолизъм и наркомания. Правени са много изследвания за въздействието на прошката върху здравето. Враждебността играе основна роля при липсата на прошка и затова има гибелно влияние върху здравословното състояние. Най-вреден е ефектът на враждебността, както казах, върху сърдечносъдовата система. Описани са много начини, чрез които, намалявайки гнева и враждебността, можем да повлияем върху физическото здравословно състояние.

- Дайте ни няколко причини, заради които да прощаваме.

- С удоволствие ще изброя най-важните:

За да ни прости Бог

"И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви".

За да проявим любовта си

Когато прощаваме, любовта става взаимна: и този, на когото прощаваме ни обича повече, и ние самите започваме повече да го обичаме. Не може да обичаме истински, ако не можем да прощаваме.

За по-добро здравословно състояние

Липсата на прошка води до свръхотделяне на кортизол, което има вредни ефекти върху здравословното състояние, по-специално върху сърдечносъдовата и имунната система и върху познавателните и умствените способности.

Прошката предотвратява свързаните със стреса заболявания. Това повдига въпроса за физическите механизми, свързани с прошката. Очевидно, прошката оказва влияние на душевното здраве и свързаните с него процеси. Например хората, които често прощават, имат по-добро душевно здраве, и са по-малко склонни към самоубийство.

За да имаме добри взаимоотношения с приятелите и семейството

Хората, които прощават, е по-малко вероятно да имат конфликтни взаимоотношения с брачния си партньор или приятели. Също така те по-често разрешават конфликта изцяло, из основи за разлика от хората, които не прощават лесно. Прошката може да увеличи социалната подкрепа или да подобри съпружеските взаимоотношения. Прошката може да играе ролята на едно от най-добрите умения в междуличностните ни взаимоотношения.

За да имаме мир със себе си

Когато човек прости, той придобива мир и спокойствие. Вместо гняв и враждебност, които изхвърлят хормони на стреса в кръвта и разрушават физическото и психично здраве на човека, той изпитва психичен комфорт, по-добро самочувствие и ведро настроение. Ще дам един личен пример.

Преди време в едно обменно бюро ме измамиха. След като разбрах за измамата и след като ми отказаха да върнат операцията, аз се възмутих. Вътре в мен бушуваше недоволство, изпитвах яд, гняв и огорчение спрямо служителката. Обадих се на съответните служби, за да направят проверка и да се предотвратят подобни измами с други хора. Но вътре в себе си аз не можех да се успокоя. Сърцето ми туптеше ускорено, усещах прилива на адреналин, стресът ме завладяваше. Изпитвах силни чувства на гняв и враждебност.

Изведнъж ми просветна: "Защо не простиш на тези хора?" Бях вече практикуващ психолог и имах умения за справянето с негативни емоции, като гняв, както и за силата на прошката. В следващия миг си казах: "Решавам да простя на тези хора!" Знаех, че аз също не съм безгрешен и, като всеки човек, в определени моменти също имам нужда другите да ми простят.

Нищо не се беше променило наоколо, но вътре в мен настъпи пълна промяна. Вървях по „Витошка”, чувах птичките, видях, че небето е много синьо, и сякаш в сърцето ми се разля топлина. Усетих отново мир и спокойствие, които бяха изместени от гнева. Аз бях свободен! Аз отново се радвах на живота! Защото аз простих от сърце. Луис Смидс го е открил преди мен: „Да простиш, означава, да пуснеш затворника на свобода и да откриеш, че този затворник си бил самият ти.”