Димитър Тодоров е адвокат към Софийска адвокатска колегия. Синдик в утвърдения списък към Министерство на правосъдието на България, съдружник в адв. кантора "Тодоров ЛЛП". Магистър по "Частно и наказателно право" на Университета на гр. Ница, „София-Антиполис“ (Франция). Магистър по "Право на търговската несъстоятелност" на Университета на гр. Ница „София-Антиполис“ (Франция).
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Тодоров, защо се стигна до спешни законодателни промени и се оказа, че има нужда от временен синдик в КТБ?
- Има разлика между правомощията, с които разполагат квесторите и правомощията и функцията на временния синдик. Целта на квесторите е да запазят активите на банката, те имат „охранителна” дейност, законодателят осъзна, че има активна дейност. Тя се изразява в това да бъдат предприети действия, с които да бъдат увеличени активите на банката. Това става чрез възможността да предявяват отменителни искове – искове по специален ред. Временният синдик ще разполага с възможност да поиска да бъдат отменени сделки, които са увредили активите на банката. Процедурата ще е бавна, но все пак ще бъде задействана. Той ще има и по-широки правомощия да прекрати търговски сделки, сключени от банката. Изцяло се променя и органът, който ще контролира ситуацията – вече не е БНБ, а Фонда за гарантиране на вземания и Министерство на финансите.
- Има ли митове около състоянието на КТБ? Източвани ли са активи след момента на поставянето й под специален надзор?
- Единият мит в публичното пространство наистина е, че активите на банката се разграбват понеже квесторите не могат да ги запазят. Временният синдик няма да помогне за по-качественото запазване на активите в сравнение с квесторите.
По мое мнение квесторите са предприели нужните действия, дават отчети на БНБ, които могат да бъдат контролирани. Със сигурност има намаляване на активите на банката, но това е във връзка с цесиите и прихващанията. Квесторите нямат право да се разпореждат с активи, да сключват сделки. Сега временният синдик ще има правомощието да поиска отмяна на сделки, сключени в миналото.
Друг мит е, че назначаването на временен синдик цели да даде възможност той изборно да отмени част от цесиите или да не ги отмени. Това е доста груба манипулация. Временният синдик ще има правомощията да подаде иск за отменяне на прихващанията. Възможността за отмяна на прихващанията беше създадена ретроактивно чрез предишните промени в Закона за банковата несъстоятелност. Но не синдикът взима решения за отмяна на цесиите и прихващанията. Той може да вземе решение единствено за иск пред съда. Но тези законодателни промени именно защото са назад във времето срещу вече придобити права, биха довели до лавина от дела. Убеден съм, че ще има, защото става дума за много голям материален интерес
- Защо тези законодателни промени се случват чак сега?
- Показват политическото недоверие към БНБ. Законодателят реши да избърза – „да дръпне по-напред възможността за увеличаване на активите”. Относно това защо чак сега – материята е сложна и може би чак сега законодателят е решил как точно може да оптимизира. Но въвеждането на временен синдик няма да бъде панацея за отмяна на цесиите и прихващанията.
- Защо се бави съдебното производство срещу КТБ?
- В момента текат две производства срещу банката – едно за оспорване на решение, с което се отнема лицензът срещу банката. Първата инстанция е отменила това обжалване като недопустимо. Втора инстанция и окончателно решение е петчленен състав на ВАС. По публична изявление – до 10-тина дни ще има насрочено заседание. Според мен има голяма вероятност то да се реши тогава, но съществува и хипотетичната вероятност да се върне абсолютно отначало. Моята лична прогноза е, че ще се стигане до несъстоятелност на КТБ.
Едновременно с това има и дело пред СГС за обявяване на банката в несъстоятелност. То няма как да напредва без да има решение от първото дело. Това показва законодателно безумие. От една страна има дело, което установява икономическо състояние пред ВАС, от друга страна има второ производство, което трябва да констатира единствено дали е отнет лиценза. Законодателят трябва да бъде по-смел, ако иска да действа по-бързо в подобни случаи и да помисли за обединяване на двете процедури в едно производство.
В момента се иска да се намалят загубите, но реално при едни бъдещи дела тези загуби ще се увеличат. Главната цел е да има повече активи, които да бъдат пропорционално разпределени между Фонда за гарантиране на влоговете и кредиторите.
Всяко забавяне във времето може да доведе до прехвърляне на собственост или бивши активи на трети лица. В един момент проследяването ще стане много по-трудно, както и завеждането на отменителни искове. От поставянето на банката под специален надзор досега мина доста време, тъй че голяма част от подобни операции вече са направени. От публичните доклади на квесторите може да се види, че е имало такива сделки, които не са на реалната цена. Тук и важната роля на временния синдик – да потърсят и преценят за кои от лица може да се претендира възстановяване при евентуална отмяна на сделки.
- Как ще коментирате разкритията за злоупотреби от страна на квесторите?
- Бяха наложени глоби на KPMG от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – четири санкции от обща стойност 400 000 лв. В момента те са обжалвани по съдебен ред. Мотивите са за некоректни финансови отчети.
Но това е глоба заради неправилната заверка на годишни финансови отчети. В случая за личните сметки – доколкото знам комисията не се е произнесла. В момента се обмисля промяна в закона за независимия финансов одит, защото има мнения, че тези санкции са крайно ниски спрямо вредата, до която е довело това нарушение. Има идея гласуването в тази комисия да е публично.
Добра идея е законодателят да помисли за някои промени. Една от тях е по какъв начин може да се оставят действащи предприятия като банка „Виктория”, за да не губят своята стойност, да могат да извършват възможно най-дълго време търговска дейност. Тепърва ще се види на каква стойност са активите. Банка „Виктория” би могла да бъде актив, който може да бъде продаден. Чака се да се установи дали ще бъде потвърдено решението по жалбата на БРОМАК пред ВАС.
- Наложителна ли е оставката на Иван Искров, дори и с промени в закона?
- В момента депутатите искат да променят закона, за да може да бъде поискана оставката му. За мен начинът на действие на законодателя не е правилен, защото не може да се променя един закон, за да бъде променено едно лице. Оставям настрана дали е свършил работата или не. Не бива един закон да се прави само с такива мотиви. Други подобни примери са промени в Закона за МВР, за да се смени главния секретар, същото важи и за Закона за ДАНС. Това не е правилният начин в една правова държава.